Залез над скалите

27 август 2009

IMG_3098

Краят на август е и лятото вече си отива. Реших да излекувам мързела, който ме беше обхванал, като се поразходя и снимам залеза. Уговорих се с една приятелка и потеглихме. Бях си избрал едни скали над пътя за София и реших да минем напряко през гората вместо да ходим по асфалта. Подминахме Панаирището и свихме към Червената стена.

IMG_3020

Слънцето вече клонеше към залез и обагряше скалата в наситено червени нюанси. Имах чувството, че монолитния камък грее. Всъщност той наистина грееше – гората отсреща беше обляна от меката дифузна светлина, отразена от Стената.

IMG_2996 - IMG_2999

Самата скала е огромна. Но човек осъзнава колко висока в действителност е тя, едва когато някой застане под нея за мащаб.

IMG_3028

Приятелката ми, която тренира скално катерене, не можа да устои на изкушението и реши да се пробва. Аз пък реших да й щракна няколко снимки.

IMG_3030

На пръв поглед изглежда елементарно – скалата е осеяна с безброй обли камъни и вдлъбнатини, които изглеждат привидно удобни за захващане. Самоувереността във възможностите ми се изпари на мига, в който се пробвах и аз. Изведнъж „удобните” камъни станаха остри и захващането определено не беше удобно. Обратният наклон на скалата пък допълнително утежни положението. Спътничката ми също се оплака, че не е толкова лесна за катерене, колкото изглежда. Затова решихме да продължим. Минахме покрай Субашин чешма да утолим жаждата си и от там хванахме пътечката, излизаща на асфалтовия път. След това пък последва провиране между храсти и ниски клони. Най-накрая стигнахме скалите, към които се бяхме запътили. Няколко минути катерене и бяхме горе. И тогава дойде голямото НО… това не бяха подходящите скали за снимане преди залез… Слънчо вече беше доста ниско и мечтаните снимки към града пропаднаха. Направих няколко опита за снимане срещу слънцето, но най-доброто, което успях да постигна беше това:

IMG_3075

Светлината на другата страна обаче беше невероятна. След няколко неуспешни опита за панорами (както се разбра по-късно като седнах да обработвам снимките на компютъра) реших да щракна и няколко единични кадъра с последната останала светлина.

IMG_3048

Повъртях се още малко в опити да хвана виещия се на 50-ина метра под нас път.

IMG_3098

Една от преминаващите коли ми свирна. Кой знае какво ли си мислеха хората в нея – какъв ли е тоя самоубиец горе на ръба на скалата? Най-накрая слънцето се скри и зачаках вълшебния момент… И броени минути след това той настъпи!

IMG_3098 - IMG_3101

Насладихме се с моята приятелка на пламналото небе, което с последната останала светлина оцветяваше пейзажа в невероятно меки и топли цветове. След това прибрах фотоапарата и статива и отпрашихме обратно към града през гората в компанията на мушичките и комарите. Какъв прекрасен начин за изпращане на лятото!

Advertisements

5 thoughts on “Залез над скалите

  1. Страхотно място е Белоградчик. Прочетох, че си от там. Сигурно си обиколил целия район на скалите! :)
    Преди година ходих там за пръв път и сигурно няма да е за последен. Освен най-често посещаваните скали около крепостта, ходих и до местността Збеговете. Също красиво, припомних си някои обекти, които съм ги виждала досега само в учебниците по родинознание в 3ти и 4ти клас :-D Страхотни снимки стават в ранна есен! :)

  2. Хубаво е, че не си от тези туристи, дето отиват на Калето и казват „Видях Белоградчишките скали!“ :) Масива е наистина огромен и въпреки, че съм местен не съм успял да обиколя голяма част от него. Но пък бъдещето е пред мен! Може би някой ден ще успея да се похваля с това постижение :)

  3. Е, не се хваля особено. :) Имах си човек с мен, който ме мотивира! За което не съжалявам! Само на едно място маркировката не беше особено добра. Според картата за екопътеката може да се мине по синята маркировка от север и от юг. И самата маркировка заобикаля тази местност. Ние искахме да се върнем по южната маркировка – малко след като слязохме от скалите и кулата, наистина има едно място, където пътеката продължава на юг по едно речно корито, но в един момент изчезна. А трябваше да стигне все пак до един разклон, който по-рано бяхме намерили… И после беше едно провиране през гората и покрай скалите, докато се върнем на северната маркировка… :) Но сега като се сетя и се забавлявам. Следващият път дано да са я оправили вече, макар че тогава по-скоро бих отишла до близкия най-висок врях – някъде на запад се падаше от Белоградчик, но му забравих името. :)

  4. Предполагам говориш за връх Ведерник. А иначе не се надявай да оправят маркировките – от 2 години и нещо кръстосвам тия пътеки и никога не съм забелязал опреснена маркировка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s