Миджур 2009

1 август 2009

Връх Миджур със своите 2168 м. е най-високият връх на Западна Стара планина.

IMG_2108 - IMG_2110

Разположен е на границата между България и Сърбия и допреди 20-ина години не е бил достъпен за туризъм. От тогава по традиция в първата събота от месец август се организира масово изкачване на върха. По принцип не обичам подобни масови прояви, но през останалото време е нужно специално разрешение от Гранична полиция, така че момента не е за изпускане. Тази година предстоеше четвъртото ми изкачване на старопланинския исполин. Наричам го така, защото денивелацията хич не е малка – изходния пункт се намира на около 840 м.н.в. и до върха остават още над 1300 м. Първото ми изкачване през 2003 беше в силен дъжд и гъста мъгла. Второто – през 2006, беше направо отвратително – едва на една трета от пътя към върха ни връхлетя гръмотевична буря, а ураганен вятър се опита да ни отвее от билото. Но въпреки всичко го качихме. През 2008 качих Миджур за трети път, най-накрая в приятно и слънчево време. Август 2009 – предстоеше ми четвърто изкачване… времето също беше обещаващо. С моята спътничка решихме, че ако се задържи такова и ако темпото ни бъде добро, да изкачим и съседния Обов връх (наричан още Оба), който също е двухилядник – 2033 м. Към 8 часа сутринта потеглихме с бодра крачка към върха. Първоначално се върви по черен път, но скоро след това пътеката започва да се изкачва стръмно през гората. Всъщност тя през целия път до върха си е стръмна, но това е отделен въпрос. След 40 мин. умерено темпо и 200 мл изхвърлена пот стигнахме до края на гората. Явно щеше да бъде горещо… Самото място на излизане от гората прилича на дупка в храсталака. Но веднага след като се промушиш през дупката, Миджур се показва пред теб в цялото си величие. Въпреки, че не ни е за пръв път, с приятелката ми останахме изумени. Облаците също много допринасяха за атмосферата на мястото.

IMG_2107

Кратка почивка и потеглихме отново нагоре. Не след дълго преминахме през поляна обрасла с диви малини, а още малко по-нагоре започват и боровинките. След общо час и половина след старта стигнахме до главното било, което се явява държавната граница. Мястото, на което се излиза е най-ниската част от него и се нарича Козя гърбина (за тези, които не са наясно със северозападния диалект – гръб на коза). Всъщност тук почти всяко нещо има интересно наименование. Намиращите се под Миджур извори на река Лом са разделени на 4 по-големи групи от спускащите се ридове. От юг на север носят следни имена – Лева река, Равна река, Бърза река и Поклъска река (ударенията падат на първите срички от думите, с изключение на „Поклъска”). На Козя гърбина направихме отново кратка почивка. Побъбрихме малко с граничния полицай, който насочва новите туристи, да не тръгнат в грешна посока и след това отново нагърбихме раниците. С бодра крачка потеглихме на югоизток по граничната бразда. Билото нагоре е стъпаловидно и 4-5 стъпалца ни деляха от заветната цел. На всяко от тях, а дори на места и между тях са направени малки гранични пирамидки.

IMG_2125

На третото ни посрещна стадо коне.

IMG_2128

IMG_2139

След още едно финално стъпалце, което е и най-стръмното в цялото изкачване, и 500 метра по почти равен терен стъпихме на върха…. който беше окупиран от групичка от близо 50 човека (българи и сърби), изкачили го откъм Сърбия. Радостната новина беше, че след 3 часа и 15 мин (при средно време от 4 часа) бяхме първите покорители, тръгнали от Българско! Урааа! Тъй като пирамидата на върха беше нападната от сръбските посетители решихме първо да седнем и да похапнем, а след това да се снимаме до нея. Направих и задължителната панорама от върха.

IMG_2156 - IMG_2164

Уникалното на това място е, че няма нищо по-високо на стотина километра наоколо и се чувстваш, все едно си на покрива на света! Всичко е ниско в краката ти и ако времето е с теб цяла Северозападна България се вижда като на длан. При ясно време може да се види дори река Дунав, както и Карпатите в Румъния. Най-накрая се доредихме за снимка на пирамидата на върха. Междувременно съобщиха на спътничката ми, че комисия от ТД „Бонония” Видин са я избрали за носителка на титлата Мис Миджур 2009. След близо час престой на върха, решихме, че въпреки влошаващото се време ще се опитаме да качим и Обов връх.

IMG_2130 - IMG_2132

IMG_2152

При слизането си обратно към Козя гърбина постоянно ни срещаха хора, които питаха дали сме качили върха и колко още остава. Сред тях видях и доста познати, които ахкаха при новината за времето ни на изкачване, както и намерението ни да качим и Обов. Единствените ни опасения бяха, че при преминаването през най-ниската част от билото, граничния полицай няма да ни пусне да продължим. За наше щастие (и мое огромно учудване) него го нямаше там. Може би беше поседнал зад една голяма скала. Решихме да ускорим темпото, да не би случайно да изскочи отнякъде и да ни спре. Пътят от там до Обов е горе-долу колкото и до Миджур. Наклона, за наша изненада, беше по-голям на места.

IMG_2191

Междувременно времето взе да се влошава. Мрачни облаци скриха слънцето. Радостни открихме, че ни подминават и се запътват към Миджур. За момент съжалихме всички, дето ни помислиха за луди…

IMG_2195

Финалните метри до върха обаче преминаваха през сипей, наподобяващ каменните реки във Витоша, само че с далеч по-остри и назъбени каменни блокове.

IMG_2196

Това естествено не ни уплаши и след показването на известни умения по пазене на равновесие достигнахме до втората заветна цел…

IMG_2224

… след което последва едно мощно „Ооооооооооооооо”…

IMG_2207

… както и задължителните панорами от върха.

IMG_2209 - IMG_2218 Панорамна гледка на около 270º

IMG_2198 - IMG_2203

От Обов се открива обширна гледка и към иглолистните гори на биосферния резерват Чупрене на север.

IMG_2225 - IMG_2231

Последна снимка на граничните върхове Остра чука и Реплянска църква на северозапад…

… и потеглихме обратно надолу. На Козя гърбина отново седнахме за почивка, този път значително по-дълга, защото спусканията не са от силните ни страни. А и вече го нямаше огромния ентусиазъм да покориш върха, който обхваща човек при изкачване. Последваха приказки с разни хора, както и нови ахкания за постижението ни. Научихме също, че Майката Природа само е посплашила онези на Миджур с мъгла, вместо да им прати пороен дъжд, както си мислехме. След опит за кратка фотосесия на Мис Миджур 2009, полегнала в тревата, нарамихме отново раниците и потеглихме надолу.

IMG_2250 Последен поглед към Обов, на път към гората

Преди гората изгубихме още половин час в похапване на малини и боровинки, както и опити за снимане на буболечки и тревички.

IMG_2259

След близо 11-часово ходене и около 20 км изминат път благополучно стигнахме до хижа Миджур (известна сред местните като вилата на Милчо и Пепа) и заседнахме с приятели на скара, студена бира и приказки. Завърши още един прекрасен ден!

Advertisements

5 thoughts on “Миджур 2009

  1. Миро, едно голямо браво от мен! Прослави най-красивото място в България и се надявам да продължаваш се в същия дух!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s