Равносметка: Сезон 2009

Търкулна се поредната година, като от нея останаха чудни спомени – някой от тях успях да запечатам с фотоапарата си, други не. И ето, че дойде времето да направя равносметка за изминалото през 2009-та.

Януари

Като цяло през януари нямах възможност да снимам много. Наближаваше края на месеца и тъкмо когато мислех, че няма да запомня месеца с някакво незабравимо преживяване, то взе че се случи! Сутринта на 29 станах свидетел на най-невероятния изгрев през живота си.

Начинът да запечатам запалените от първите лъчи скали – 41-мегапикселова панорама:

Февруари

През февруари пък снимах крепостите Баба Вида (Видин) и Калето (Белоградчик), облечени в снежна премяна.

Март

В началото на март отскочих до хижа Пършевица във Врачанския балкан, за да се полюбувам за последно на зимата и снега.

Следобедите в края на месеца прекарвах в разходки по дигата край Дунава и Баба Вида.

Април

В началото на април бях в пролетна ваканция, така че имах десетина дни на разположение за обикаляне и снимане. Снимах залеза на Дъбравския язовир…

… и здрача над Западния Предбалкан.

В разгара на пролетта с познат се метнахме до връх Косар и края на Белоградчишките скали.

Късните следобеди в края на месеца отново прекарвах разхождайки се с приятели по дигата край Дунава.

За капак на всичко се изправих лице в лице с най-силната буря за годината в района.

Май

С началото на май настъпи и еуфорията около Белоградчишките скали. И за да сме по-точни – Белоградчишката крепост. Странно защо над 80% от туристите обикаляха Калето, след което възкликваха „Видях Белоградчишките скали!”, мислейки си, че са видели всичко и неосъзнавайки в колко дълбока заблуда са… но това е друга тема, на която ще обърна внимание някой друг път. Та преди цунамито от туристи реших отново да отскоча до Калето да щракна някоя снимка, преди да започне да се пръска по шевовете.

Отидох с баща ми за пръв път до неповторимите Копренски водопади, докато все още траеше пълноводието на реките в района…

… а седмица по-късно с познат се метнахме до Околчица…

…и навъртяхме с раниците на гърба 20-ина километра из Базовия дял на Врачанския балкан.

Сигурно се чудите какво правих в края на месеца. Ами поради липса на алтернативи както и преди се размотавах около Баба Вида…

… където за около седмица беше настъпил розов рай.

Юни

Юни общо взето беше скучен. Разписах се единствено с изкачване на връх Черноглав и съвсем кратка разходка в местността Божурица край Видин.

Юли

За сметка на това юли беше месеца на приключенията и пътешествията! Започнах със скоростно изкачване на връх Кърнева ливада, до който се извисява Белоградчишката телевизионна кула.

Няколко дни по-късно се сдобих с DSLR, бойното кръщение на който направих по време на 5-дневния национален поход Плевен – Карлово „По стъпките на Левски”. Първия ден се оказа, че няма да има преход, а просто ще си почиваме в град Априлци. На втория ден направихме преход от Априлци до х. Тъжа.

През третия ден маршрута беше х. Тъжа – връх Ботев…

… и спускане по Тарзановата пътека до х. Рай, където имах възможността да видя Райското пръскало доста пълноводно.

За лош късмет обаче тъкмо с пристигането скалите започваха да хвърлят сянка върху водопада и мечтаните снимки пропаднаха. На четвъртия ден тръгнахме от х. Рай през невероятния Джендем…

… за да стигнем до х. Васил Левски. Там нямаше как да пропусна да снимам Карловското пръскало, което е най-красивия водопад, който съм виждал досега.

През последния пети ден спуснахме от х. Васил Левски до град Карлово по невероятната долина на Стара река. За съжаление бързахме да стигнем навреме за празниците в Карлово и нямах възможност да направя нито една снимка. Веднага след приключването на похода се отправихме със семейството ми на чудна екскурзия. Започнахме с язовирите в Западните Родопи. Снимах утрото на Батак…

… а по обяд вече бяхме на Голям Беглик…

… и Широка поляна.

Веднага след язовирите подхванахме ждрелата. Триградското чудно защо не ме впечатли толкова, колкото очаквах. А за Дяволското гърло да не говорим – чиста загуба на време. Буйновското ждрело обаче беше друго нещо. Возех се на предната седалка залепен за стъклото, с втренчен право нагоре поглед и увиснало чене. Страховито надвисналите над пътя скали бяха нещо уникално.

На връщане не пропуснах да щракна и римския мост Кемера до с. Борино.

Привечер се отбихме и до с. Долен.

След това останахме да преспим в Гоце Делчев. На следващия ден преминахме през ГКПП „Илинден” и се отправихме към Кавала. Там разгледахме внушителния акведукт Камарес…

… и крепостта над пристанището.

От там се отправихме към Неа Врасна, където останахме да преспим. На сутринта не пропуснах изгрева на гръцкия бряг…

… след което потеглихме към Солун. Обиколихме по-известните забележителности – Бялата кула (която е един своеобразен музей на историята на града), арката на Галерий, ротондата „Св. Георги”…

… и паметниците на Аристотел и Александър Велики. След това се отправихме обратно към България. Останахме да нощуваме в Сандански.

Следващия ден беше време за почивка. Вечерта се придвижихме до Сапарева баня, където се надявах да видя единствения гейзер в България. Но от местната община решили, че е по-добре да съсипят природната даденост и да направят от нея най-обикновен горещ фонтан.

На следващия ден се качихме до Седемте рилски езера – поредното природно чудо, което криворазбрания български туризъм е на път да съсипе.

След обиколката на езерата се отправихме към х. Алеко, откъдето през последния ден от семейната екскурзия щурмувахме Черни връх.

Малко се поотнесох с този месец, но какво да се прави – беше незабравим!

Август

В първия ден от август покорих връх Мижджур – първенеца на Западна Стара планина и съседния Обов връх.

Няколко вечери след пълнолунието направих първи опити в снимането на нощни пейзажи.

Бях свидетел на един невероятен залез над скалите

… и на едно спокойно утро на брега на Дунава.

Септември

Магическите залези край Белоградчик нямат край…

… както и тези над близкия Дъбравски язовир.

Началото на астрономическата есен посрещнах отново край тихия бял Дунав.

Октомври

Започнах да се влюбвам в изгревите на иначе скучния Видин.

Излязох отново по пълнолуние, за да видя видинския бряг в една различна светлина…

… и търсих златната есен в чудните гори на Западния Балкан – първо край водопада Бела вода

… а след това и край невероятните Копренски водопади.

Ноември

Ноември ме посрещна с мистични мъгли, обгърнали Белоградчишките скали.

Разходих се сред изоставените къщи на село Орешец…

… и направих една гъбена фотосесия в гората.

Изпратих края на топлото и хубаво време на връх Тодорини кукли.

Декември

В очакване на зимата пребродих за пореден път пропитите с история видински брегове.

Впоследствие зимата дойде, но нямах никаква възможност да отделя време за снимки. С идването на коледните празници ни пуснаха в зимна ваканция и се прибрах в Белоградчик. Но на връх Коледа задуха топлия южен вятър снегояд, който заличи всичкия сняг за броени часове и провали плановете ми за зимни снимки. Като малко утешение няколко дни по-късно сняг и лед сковаха северния склон на връх Кърнева ливада, но само за няколко часа.

Вдясно от кулата се вижда как силния вятърът вдига облак от ледени кристали във въздуха.

Какво да се прави, явно зимните снимки ще ги оставя за новата 2010 година :)

Advertisements

11 thoughts on “Равносметка: Сезон 2009

  1. Честита,спорна и щастлива Нова година!Прекрасни снимки,които винаги разглеждам с удоволствие:)

  2. Браво за идеята!:-) Много хубави места и приятни спомени. Нека следващата година ни донесе повече време и нови идеи) Щях да забравя… планина не се покорява, защото ако ходиш там с намерение да се бориш с нея то победителят винаги е ясен!:-)))))))))

  3. Привет Тихомир,

    Хвърлих поглед и на снимките ти тук в блога. Добро разрешение да ползваш блога за снимките си. Обаче снимките ти са върха! Много си добър! А снимките с водападите са чудесни! Браво! Продължавай в същия дух!

    Успехи, Мими

  4. Искрени поздрави за прекрасните снимки и за увлекателните разкази.
    Продължавай в същия дух!
    Роси

  5. фотографията от вр.Ботев много ми хареса (като и много други разбира се), просто нея не съм я виждал преди ;)

  6. не мога да се насладя на всички тези снимки..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s