Един невероятен залез

25.07.2010

Неделя вечер. Седя пред компютъра и се чудя какво да правя. Поглеждам навън през терасата – слънцето се спуска ниско над хоризонта, а по небето започват да се натрупват пухкави облачета. Интересно… очертават се предпоставки за красив залез. Събирам набързо техниката и потеглям към любимо място на скалите. Не след дълго съм там и разпъвам статива в очакване на залеза.

Няколко минути по-късно слънцето докосва хоризонта.

Постепенно небето започва да се оцветява.

Връщам се пак на старата позиция, този път хоризонтално ориентирана.

След този кадър, цветовете постепенно взеха да изчезват. Изненадах се колко кратък бе този залез, очаквах нещо повече. Обърнах се на другата страна, тръгнах да зяпам през визьора, чудейки се какво още мога да снимам и така унесен нещо изведнъж започна да се променя… скалите някак си странно започнаха сякаш да греят, все едно бяха осветени от някаква изкуствена дифузна светлина. Вдигнах поглед нагоре и…

… ченето ми увисна. Небето буквално се беше запалило.

Накъдето и да погледнеш се простираха кървавочервени облаци.

Студеният бръснещ вятър ги разпиляваше по цялото небе и картината се променяше всяка секунда. В един момент червеният цвят се насити до максимум.

След това цветовете започнаха да избледняват, а на тяхно място настъпваше мракът.

Едва след като изчезнаха и последните цветове се обърнах в противоположна посока и видях изгрялата луна, криеща се в облаците.

В този момент малко ме хвана яд, че нямам телеобектив, но и затова има време. Събрах нещата и потеглих през гората към нас, където преживях първата си и най-страшна среща с язовец досега. Тъй като вече беше доста тъмно, бях сам, нямах осветление, а някакъв неизвестен „звяр” бродеше на метри от мен в мрака, бях настръхнал целия, приведен в бойна готовност, със статив в ръка, готов за самоотбрана. Тъкмо бях решил да закрещя с всичка сила, за да уплаша „нещото” и милото животинче се показа пред мен, видя ме, уплаши се и побягна обратно. След това запалих подметките и за нула време се прибрах.

Advertisements

3 thoughts on “Един невероятен залез

  1. Браво, чудесна работа, няма слабо.
    И на мен от време на време ми минават параноични мисли за срещи с животни, но за сега само кози, коне и костенурки…

  2. колкото и пъти да го гледам заключението е едно УНИКАЛНО заснето от УНИКАЛЕН фотограф :))))

  3. БРАВО!!!

    Фотографиите с този неповторим залез са РЯДКО КРАСИВИ !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s