Магията на изгрева

Изгрев. Онази кратка част от денонощието, когато слънцето се показва над хоризонта. Онази кратка част от денонощието, която слага край на студената нощ и дава начало на новия ден. Онази кратка част от денонощието, която носи със себе си късче необяснима магия, която успокоява, носи удовлетворение и зарежда човек с енергия и положителни емоции.

Обичам изгревите! Обичам и ранните утрини. Обичам ги заради онова чувство, което изпитвам всеки път, когато стана, за да наблюдавам или снимам някой изгрев. Независимо от сезона и независимо от времето.

През зимата изгревите са рядкост. Небето често е забулено от плътни облаци и липсва онази зрелищна метаморфоза на превръщането на нощта в ден. Вместо това мрака постепенно отстъпва място на сивотата на деня.

Но въпреки това, онова чувство е там. Онова особено чувство на спокойствие. От полъха на вятъра няма и помен. Нито едно клонче не помръдва. Водата не трепва. Сякаш всичко е замръзнало. Сякаш часовникът е спрял. Абсолютно безвремие. Уникално! Момент, необременяван от нищо. Можеш просто да му се насладиш или да потънеш в размисли… Нищо не може да те смути… Нищо… Дори и сковаващия студ… Просто уникално!

Но понякога зимата може да ти предложи нещо много повече. Дори пълна противоположност. Истински огнен спектакъл, битка между леда и огъня. Изведнъж тежкото облачно покривало се разкъсва точно в момента на изгрева и мека светлина облива всичко наоколо.

Пейзажът се стопля, но ти не… Пръстите са замръзнали, носът също, очите сълзят от подухващия вятър. Но някак си необяснимо нещо вътре в теб, дълбоко в душата, се стопля заедно с гледката наоколо. На лицето ти изгрява усмивка. В такива моменти, времето буквално лети, всичко минава като на забързан кадър, цялата природа наоколо се променя за секунди, а гледката се запечатва дълбоко в съзнанието. Толкова дълбоко, че имаш чувството, че си свидетел на нещо уникално, нещо неповторимо, нещо, което няма да видиш друг път… И няма да си далеч от истината, защото всеки един момент, всяка една гледка, всеки един изгрев или залез никога не може да се повтори. Той е уникален!

В късната есен или ранната пролет пък утрото може да не нито сиво, нито обагрено в огнени цветове. Може просто да е изпълнено с призрачната белота на мъглата. В такива моменти човек може да изпадне в странни размисли…

С идването на пролетта слънцето започва да изгрява все по-рано. Небето постепенно се изчиства от зимната си облачна пелена и започват да преобладават напълно безоблачните утрини.

През лятото започва да се развиделява много рано. Зората пуква дълго преди първите петли. Светлата ивица на хоризонта започва да се обагря в кървави тонове, а звездите една по една избледняват, докато накрая и най-ярките не изчезнат от небосвода. Новият ден се ражда.

Ниско в равнината, на брега на реката, ако утрото е безоблачно всичко наоколо постепенно се облива в меко сияние. Ако нощта е била по-хладна е възможно над водата да се носят изпарения, които придават мистичен вид на отсрещтния бряг.

Ако пък облачността е тежка, но се разкъсва точно в момента на изгрева отново настъпва светлинно шоу, също като през зимата, истинска експлозия от цветове…

… а показващотото се слънце облива пейзажа в невероятни пастелни тонове, за които допринася и облачната покривка, която меко отразява светлината.

Високо в планината при добро стечение на обстоятелствата околните върхове могат буквално да се запалят от огнените лъчи на изгряващото слънце. Тогава първо заповат да се оцветяват облаците, които от своя страна разпръскват мека отразена светлина върху околния пейзаж. Постепенно се показват и първите лъчи, които леко облизват върховете. Червеният цвят започва все повече и повече да се насища, докато накрая настъпва кулминацията – истинско огнено представление в студената планина.

Отново забравяш за всичко oстанало. В този момент не съществуват никакви проблеми и тревоги. Вятърът вече не е прекалено студен. Вече не се чувстваш уморен от недоспиването или схванат от лошото спане. В този момент единственото, което усещаш, е едно приятно чувство изпълващо те отвътре. Едно приятно чувство, правещо те зависим от него като от наркотик. Едно приятно чувство, което те кара да ставаш рано отново и отново, за да можеш да го почувстваш отново!

Но дори и най-хубавото място или пък най-слънчевия сезон не са гаранция за красив изгрев. Свежото утро може да накара дадено място да изглежда по съвсем различен начин. Понякога сутринта може да е приятна и топла, а небето да прелива от цветове.

Но още на следващата сутрин условията да са други и мястото да изглежда по съвсем различен начин. Вместо с цветове, да е изпълнено със сивота.

Но без значение какво е времето или кой е сезона, винаги си заслужава да станеш за някой изгрев. Винаги можеш да се насладиш на утрото! Независимо дали на богатата палитра от цветове в небето, или просто на тишината и спокойствието в облачната сутрин. Защото винаги, когато положиш усилие да станеш рано и да се измъкнеш от топлото лего, когато отидеш навън сред природата онова чувство е там! Онова късче необяснима магия, която успокоява, носи удовлетворение и зарежда човек с енергия и положителни емоции!