Хижа Мальовица

13.11.2010

От доста време не бях ходил да снимам по планините и след бърза уговорка с приятели решихме да се метнем до хижа Мальовица за уикенда. Напълнихме раниците с храна и дрехи като за цял отбор и потеглихме. Тъй като тръгнахме късно, планът беше събота да се качим до хижата, да пренощуваме там и в неделя, ако времето е хубаво, да пробваме да се качим и до върха. Пристигнахме на ЦПШ Мальовица към 2 следобяд и потеглихме с бавна крачка нагоре. Тъй като условията бяха отвратителни за снимане почти не вадих фотоапарата по пътя. Вместо това разходката до хижата мина в приказки и смях. На едно място изскочи един много интересен смърч, който по средата се раздвояваше. Нямаше как да не го снимам.

Когато стигнахме мостчето под хижата отново извадих фотоапарата, да не му стане скучно в чантата.

Слънцето вече се скриваше зад върховете и реших да щракна все пак някоя снимка към Мальовица, въпреки ужасния контраст. Ей така, колкото да не съм капо.

Най-накрая след героични усилия и повече от час и половина ходене стигнахме до заветната цел.

Изчакахме известно време, докато дойде хижарката и ни настани. След това налазих околния терен, за да се възползвам от последната останала светлина за някоя снимка и оглед на евентуални позиции за изгрева на другия ден.

Към 6 следобяд навън си беше порядъчно тъмно, направо нощ! Опънахме софрата в столовата на хижата, хапнахме хубаво, поприказвахме си, посмяхме се с едни пичове и към 8 реших да пробвам някоя нощна снимка.

Както ясно си личи, широкоъгълният вади невероятни флеъри и след един половинчасов опит за снимка от друга позиция ме отказа от снимането. Просто не ми се чакаше докато угаснат светлините на хижата. Прибрах се на топло в стаята, малко на приказки и винце и легнахме да спим.

14.11.10

На сутринта се събудих рано за изгрева, но силния вятър, който духаше навън и мрачното време ме отказаха бързо. Южняка не отслабна чак до обяд и провали плановете ни за върха. Все пак когато поутихна решихме да се разходим към първа и втора тераса, пък докъдето стигнем. Броени метри след началото угледахме един от улеите в близост до via ferrata-та, по който решихме, че е възможно качването и газ нагоре. За около 400 м по права линия денивелацията беше 200 м.

По едно време наклона стана толкова сериозен, че драпахме нагоре и с ръце.

Но стигнахме до едно място, където в едната посока нагоре пътят ни беше препречен от гъста хвойна, а в другата ни чакаше няколкометров скален праг. Тъй като времето напредваше, а не знаехме какво ни очаква нагоре и дали има друг път обратно надолу (варианта за слизане по същия улей през скалния праг го бяхме отписали) решихме да се върнем. След една много близка среща от третия вид с отровна змия и разни търкаляния надолу по склона решихме да цепим напряко през близкия сипей към първа тераса.

Когато спуснахме невредими до нея слънцето вече се скриваше отново зад Мальовица. Втурнах се по пътечките през хвойната да търся един готин водоскок, който си бях харесал отвисоко докато се спускахме. Стигнах тъкмо навреме – слънцето вече докосваше върха.

Във водата се получаваха много интересни топли отражения.

Сенките стремително пълзяха надолу, готови да погълнат сгушилата се хижа в ниското.

Последен поглед към върха преди слънчевите лъчи да се скрият…

Повъртях се още малко около рекичката и след като отново се събрахме групата потеглхме надолу към хижата. Изпихме по един топъл чай и обратно към големия сив град.

Advertisements

13 thoughts on “Хижа Мальовица

  1. еххх Тишо, Тишо как ги пишеш тия работи… като го чета сякаш го изживявам с вас :). Много хубави снимки … както винаги де :Р. Браво (bow)

  2. Всички къртят, но някои особено :D Тези с водоскока са уникални, браво !

  3. Хехе, на някой му потичат лигите при вида на течаща вода :P Ама то и при мен е така :D

  4. разширяваш география на сникмите ;) аз в началото на ноември се качвах на вр.Мальовица и след това исках да отида и до Страшното Езеро за нощни снимки, ама мързелът спечели битката и се върнах вкъщи… ((
    снимките са готини. най-много харесах тези със слънцето ;)

  5. приятелю , имаш страхотна колекция от снимки,като тази специално много ми допадна.Аз също обичам да снимам природа и красиви залези :) поздрави от Враца

  6. Поздравления !!! България е прекрасно място и ти го доказваш неоспоримо.

  7. .. :-) Хубаво ходене сте направили, а за нощната снимка направо ти завиждам. Аз акто стигна в хижата, като ударя 1-2 бири и припадам. Много ми се искам да снимам, но просто не мога да се вдигна….

  8. Еми хайде някой път заедно ще отидем, пък аз ще се погрижа да има стимул за снимане (ще скрия бирите и ще ти ги дам чак след като приключат всякакви снимки, хихи :)))

  9. ебати скапаните снимки,абе грозна ли ти се вижда естествена природа та така си се изгаврил

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s