Пролетно маловодие?!?

Доста се чудих дали да публикувам този разказ или не… условията за снимане бяха отвратителни, а и самата разходка не беше кой знае какво, но тъй като тази година нямам много възможности за снимане и не се знае кога ще е следващата, реших все пак да напиша нещо.

24.04.2011

За почивните дни се бях прибрал в Белоградчик. По принцип в края на април там вече е доволно зелено. Но тази година пролетта нещо се бави и съответно нямаше кой знае какви възможности за снимане. Мотах се в околностите в търсене на ниви със самотни дръвчета, но без особен успех. На връх Великден реших да се занеса до перлите на Западна Стара планина – Копренските и Чипровския водопад. Това което видях там обаче разби всичките ми очаквания… Знаех че не може да се очакват зелени дръвчета на 1100 м.н.в., но нищо не можеше да ме подготви за шока, който ме очакваше там – пролетно маловодие?!? What the f*ck…

По това време предишни години съм виждал най-пълноводните реки с най-буйните водопади, отнесени мостове, наводнени селища, заличени пътища… през 2006 преживях и мини евакуация във Видин. А сега пред очите ми стоеше едно почти пресъхнало поточе. Счупеният мост в началото на пътеката към Ланжин скок вече беше на парчета и отнесен няколко метра надолу по течението.

Но това не беше никакъв проблем, тъй като реката можеше спокойно да се преджапа с едни импрегнирани обувки. Както и очаквах по дърветата нямаше кьораво листо.

Поради липсата на вода спокойно се разхождах из коритото на реката (без да ми се налага да мъкна гумени ботуши) и снимах от нови позиции. За капак на всичко и слънцето през целия ден грееше и създаваше много гадни и дълбоки сенки в гората, и също така пречеше за експонации по-дълги от секунда, секунда и половина…

Единствено дивия чесън до Ланжин скок…

… малките пресни стръкчета трева и свежите цветя напомняха за пролетта.

С огромен кеф се нахвърлих да снимам жълтата иглика, която беше цъфнала точно преди гората.

Едната струя на Дуршин скок почти беше изчезнала… Толкова малко вода капеше от нея, че дори не може да ти напръска обектива.

Дойде ред и на Чипровския водопад. За пръв път отивах там, та падна известно лутане докато намеря началото на пътеката към него. Мостчетата над реката все още се крепяха, за разлика от копренските им събратя, но по всичко личи, че съдбата им не е много по-различна…

Чудно ми е как може да се намерят пари да се построи ветроенергиен парк и да се посегне на едно от последните девствени кътчета в България, а не могат да се намерят за подновяването на три дървени мостчета?!?

Тук водата също беше малко, а във вирчетата на някои места се образуваха разни спирали от пяната по повърхността.

Накрая се появи и самият той – Чипровският водопад.

Слабият дебит позволяваше да го доближиш съвсем близо без да се намокриш.

Спомних си за едно клипче, дето Краси ми беше пратил от миналата година – беше на долния праг (по-горната снимка), а водопада толкова силен, че бълва огромни облаци воден прах и не дава да припариш повече… Нищо общо със сегашната жалка картинка. Реших да налазя и отсрещния бряг, който се зеленееше от див чесън.

На връщане се отбих да снимам и една внушителна гледка – огромен паднал бук, изкоренил заради тежестта си огромно парче земя. Сега като гледам снимката и ме е яд че не застанах отдолу за мащаб.

Ако продължи това шантаво време, направо не знам какви водопади ще се снимат тая пролет… Явно ще трябва да учим някакви шамански танци за дъжд, или просто да чакаме и да се надяваме, че природата някак си ще се възстанови.

Advertisements

5 thoughts on “Пролетно маловодие?!?

  1. хммммммм… аз за това отложих посещението на един-два водопада, защото очаквах да е още по-скоро кафеникаво отколкото пролетно, но явно трябва да се изчака още.
    Преди известно време си взех урок, че водопади се снимат само в облачно време или сенчесто място, но за съжаление свободното време не пита кога на теб ти харесва. Важното е, че си се разходил сред природата, а не си седял сред бетонните блокове!

  2. Дам, аз главно заради разходката отидох. Знаех, че няма да има зеленко, предполагаше се че ще е слънчево и гадно (и аз иначе гледам да синмам водопади само в облачно време), но както казваш – свободното време не пита…

  3. Много просто е – едното носи мното кинта на разни богопомазани, а другото само душевно удовлетворение на такива като тебе. И още по-лошо – второто не може да се осребри.

  4. Лично мнение или по скоро питане: За фотошопа мнението споделям напълно и снимките са просто класни, но се питам дали при снимането на течаща вода и най-вече на водопади една степен по голяма скорост няма да е по-подходяща и да не представя разпръскащата се вода като памук. Въпрос на лично виждане, но все пак прекалено ниската скорост отдалечава от реалността, въпреки ефектността..

  5. Ами това вече е въпрос на вкус, лично на мен ми харесва на колкото се може, по-бавна скорост. Ако трябва да погледнем от тази страна, фотографията като цяло отдалечава от реалността – превръща триизмерното изображение в двуизмерно и елиминира други важни възприятия като звуците и ароматите… Обаче благодарение на фотографията можем да видим някой неща, които иначе не бихме могли да възприемем с нашите сетива – като размазаната течаща вода, или размазните облаци препускащи по небето… Или пък чрез тайм лапс да видим нещо, което се развива твърде бавно – например спускането на ледник, израстването на красиво цвете от мъничка пъпка… Фотографията ни дава цветни очила с които можем да видим нови неща, да открием нови хоризонти. И аз се радвам когато нося тези очила :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s