Мальовица (УАСГ)

14.05.11 – 15.05.11

Така, откъде да започна… По принцип не съм фен на масовите прояви в планините. Особено ако се отнася за снимане предпочитам да съм сам или в някоя малка компания до 3-4 човека. Но ако става въпрос за масов поход с весели и непознати хора съм на линия. От снимките може и нищо да не излезе, но от приключенията и преживяванията остават приятни спомени. Та в случая става въпрос за изкачване на връх Мальовица, организирано от моя университет. Събрахме се рано сутринта в събота в двора на УАСГ и потеглихме с раздрънканото чавдарче. По обяд някъде пристигнахме на паркинга на ЦПШ Мальовица, нарамихме раниците и потеглихме нагоре. 50 минути по-късно бяхме на хижата, където хапнахме, оставихме излишния багаж, сложихме гетите и хайде отново нагоре към върха.

Ако някой ми беше казал че ще газим в дълбокия сняг (на места пропадахме до кръста) и в същото време ще ходим по тениски (някои дори голи до кръста) и ще се оплакваме от жегата, щях да му се изсмея в лицето. Но простата истина е, че това беше факт!

Отне ми известно време да повярвам на случващото се. Просто не можех да си обясня как е възможно. Предната вечер като видях всичкият сняг на уеб камерите реших, че ще бъде доста студено. Но не беше. Дори от време на време си охлаждах лицето със шепи сняг.
Не след дълго стигнахме до Втора тераса…

… където красавецът Орловец гордо се извисяваше над нас.

Може малко да ви писне от снимките на движещи се в редичка запъхтяни студенти, ама няма как, при масовите походи е така… Та след Втора тераса започна вече забавната част. Ставаше по-стръмно…

… и по-стръмно.

На стръмните участъци се образуваха задръствания, а на по-равните се разкъсвахме на малки групички.

Снегът беше адски тежък и мокър, ходеше се трудно в него, и видя сметката на всякакъв вид импрегнация на обувките. В същото време пък слънцето неумолимо печеше отгоре. Повече се радвах на пухкавите облаци заради сянката, която хвърляха от време на време, отколкото на фотографския им принос.

Лека полека набирахме височина. Навсякъде по високите части и особено между скалите, в снега бяха оставени следи от луди скиори и сноубордисти, търсещи тръпка и адреналин. Беше ме яд, че нямах телеобектив, тъй като следите предоставяха доста интересни композиции.

Тъкмо наближавахме Еленино езеро, когато над нас се настаниха мрачни облаци.

Уви, както бързо се появиха, така и изчезнаха. А тъкмо се бях зарадвал, че няма повече да ни пече.

На езерото спряхме за кратка почивка, след което потеглихме отново нагоре.

Тук вече нямаше следи в снега и трябваше да си проправяме пъртина сами.

Не след дълго първите от групата успяхме да издрапаме до билото.

Оттам се откриваше прекрасна гледка към Южна Рила и Пирин, както и към Рилския манастир. Насладихме и се докато чакахме и останалите да пристигнат.

Групата се събра, но с първия по-обстоен поглед на пътя към върха дойде и лошата новина – страховити козирки бяха надвиснали над бездната и от двете страни, предупреждавайки ни дори да не си и помисляме да продължим напред.

Явно това беше нашият връх, затова всички извадиха фотоапаратите и започнаха да се снимат. Накрая направихме и няколко общи снимки и хайде обратно надолу. Нагоре беше забавно, но истинската веселба започна надолу – то не бяха подлъзвания, не бяха падания, не бяха пропадания… Заради непредвидената жега водата за пиене свърши преждевременно, та се наложи да си пълня шишето по разни скали дето течаха струйчици от разтопения сняг. Отново ме беше яд, че нямах по-дълъг обектив да снимам следите на сноубордистите в снега.

Но пък кой казва, че не може и с широкоъгълен.

Смъкнахме се мокри и уморени на хижата. Настанихме се по стаите, наредихме обувките около камината да се сушат и се преоблякохме. Тук настъпи и забавната част. Повечето не си носехме никакви други обувки за преобуване и започна едно дефилиране по найлонови торбички из хижата, сякаш беше последен писък на модата. Много ме беше яд, че нямах сухи обувки да изляза и да направя някоя нощна снимка на Мальовица. Както и да е, наредихме софрата, хапнахме, пийнахме, побъбрихме си сладко-сладко, някои и подремнахме малко на масата, коментирахме колко сме изгорели и червени като раци и накрая си легнахме. На другата сутрин станахме, закусихме на слънце пред хижата, скочихме в мокрите обувки, преброихме се и тръгнахме към Страшното езеро.

И този ден слънцето печеше неумолимо. Още в началото започна изкачването нагоре през клека. Последен поглед към хижата и върха…

… преди да стигнем до едно малко поточе. Тук вече трябваше да хванем право нагоре. Но понеже снега беше дълбок и на всяка втора-трета крачка затъвахме над коляното се наложи да се катерим по камъните във водата. Групата напредваше бавно и в един момент преподавателят ни реши, че е безсмислено да продължаваме, тъй като за малко повече от час бяхме изминали едва 1/10 от пътя.

Затова хайде обратно надолу. И отново настъпи веселбата – подхлъзвания, падания, затъвания до кръста в снега… Спуснахме се обратно до Мальовишка река, преджапахме я, поизчакахме малко да се съберем групата и потеглихме надолу към ЦПШ. Когато пристигнахме си взехме по един сладолед и се разложихме на поляната. По едно време ни писна да се пържим и решихме да отидем до реката да се разхладим.

Събухме се боси и седнахме да киснем по камъните в ледената вода. За съжаление времето летеше твърде бързо и дойде моментът, в който трябваше да се качваме в старото чавдарче обратно за София, където нападнахме аптеките за мазила за изгаряния.

Advertisements

3 thoughts on “Мальовица (УАСГ)

  1. Е браво, хубаво пролетно ходене сте му дръпнали, а и си личи че живот кипи :))) по снимките с многото хора :)

  2. Аз какъвто съм заплес чак сега разбрах, че сте били на Мальовица!:-))) Много хубави снимки са станали!!!Уви, сложни в техническо отношение трасета сте избрали за преходи в сняг/та дори и през май/! Разбира се винаги по-важен е кефа отколкото безумно преследване на фикс идеи за крайни точки с цената на безсмислен риск) Ама трябваше да се жертваш за нощен кадър въпреки мокрите обувки!:-)

  3. Разбира се че кефа е по-важен и в случая той беше на мах! А за нощния, първо че щях да стана на висулка навън с мокрите обувки и второ – луната светеше от юг, а за нощна снимка на Мальовица ми трябва от север, в гръб :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s