Бабин Зуб

21.05.11

От известно време бяхме планирали да си направим семейна екскурзия из Сръбско и в началото на четирите почивни дни решихме да потеглим. Тръгнахме рано сутринта, като си бяхме набелязали няколко цели. Минахме границата при Връшка чука и се спуснахме към Зайчар, където обменихме валута. След това се запътихме към първата цел за деня – античният римски дворец Felix Romuliana до Гамзиград.

Вътре има макет възстановка на двореца.

Въпреки че на снимките, които гледах преди това изглеждаше обещаващо някак си не ме впечатли особено. Единствено една от по-запазените кули ми грабна вниманието.

След като обиколихме двореца отпрашихме към Княжевац, който е побратимен с родния ми Белоградчик. Взехме по една закуска от някаква пекарна и отново в колата, вече към главната цел – ски курорта Бабин Зуб. На едно място видяхме малко 3-метрово водопадче до пътя и бързо отбихме да го снимаме.

По-късно от снимки в Google Earth разбрах, че се казва Бобук (малко странно име, но не намерих никаква друга информация).

По пътя нагоре си мислех за Стара Планина и характера й. Никоя друга планина не може да се сравнява с Балкана. Дори Рила и Пирин, които са доста по-високи не са толкова непредвидими откъм метеорологични условия. Заради специфичното й местоположение, където се срещат три въздушни маси (арктични, средиземноморски и атлантически) времето е адски непостоянно и се променя не за часове, а за минути. В един момент грее слънце и няма облаче на хоризонта, след 5 минути вече виждаш как от нищото се е образува цяла буря, която след още 5 минути се излива безмилостно върху теб. Просто няма друга такава планина в България. Тези мои мисли не бяха случайни. В римския дворец умирахме от жега, а сега когато се изкачвахме във височина се насъбираха черни облаци, като в същото време температурата падаше значително. Когато паркирахме на малкия паркинг пред хотела вече беше под 10 градуса и се чудех къде ли съм тръгнал само с едно кожено яке. От доста време не бях пристъпвал към Балкана и скорошното ми приключение в Рила ме караше да си мисля, че и тук ще е горещо. Взехме раниците от колата и влязохме в хотела да потърсим място за преобличане. Междувременно поваля малко, но това не ни отказа. Екипирахме се и излязохме навън. Величествената скала на Бабин Зуб се извисява точно над хотела, но точно в тази посока слънцето се опитваше да пробие през облаците и въобще не си и помислих да правя опити за снимки. Оставихме родителите да пият кафе и да се мотаят и с брат ми потеглихме към ски пистите.

По пътя имаше приятна беседчица с хубав изглед към Миджур, който въпреки че е граничен връх се явява най-високият за Сърбия.

Пътят ни изведе точно между малката (горната) и голямата (долната) писта. Оттук хванахме смело и безрасъдно право нагоре. Малката писта е дълга само 450 м, но я изкачихме за около половин час. Към края й взеха да се показват и внушителните скални зъбери.

Този специално е от най-малките и ако не бяха тези бели цветенца насред разтрошения червеникав камъняк, които да ми привлекат вниманието, сигурно нямаше и да се сетя да го снимам.

Още малко усилия и се качихме над пистата. Веднага хванах през хвойната към ръба, където се откри самият той – Бабин Зуб.

За добиване на представа за мащаба показвам няколко снимки от брат ми, на които съм застанал на една скала със статива.

Кликни върху снимката за по-голям размер.

Ето и обратна снимка в другата посока, с връх Миджур на заден план.

Започнах да скитам нагоре-надолу между скалите да търся позиции. Въпреки, че отдолу скалите изглеждат непристъпни, отгоре изглеждаше, че е възможно спускането надолу през процепите и сипеите. Някак си мястото ми напомни на връх Тодорини кукли. Условията за снимки обаче бяха доста гадни: времето – кофти, светлината – контрастна, пък и композициите не се получаваха. Най-накрая успях да изкопча нещо.

Оттук се виждаше и виещият се път, по който се бяхме изкачили с колата.

Времето напредваше бързо, затова прибрахме техниката и се насочихме към черния път, по който (според плана) трябваше да слезем от другата страна на скалите, където родителите щяха да ни чакат с колата. Но за да стигнем до черния път първо трябваше да си пробием път отново през хвойната. Все пак какво е една разходка в Стара планина без хвойна :) Както и да е, стигнахме пътя и хванахме надолу по него. В този момент чухме някакво бибиткане отзад. Обърнахме се – нашите. Решили да ни пресрещнат, ама на един разклон хванали заобиколния път, та стигнали до горната част на пистата. Излязохме на асфалта, където малко встрани на ръба на една скала е направена наблюдателна площадка.

След тези снимки набързо се преоблякохме и хайде надолу. Междувременно заради дъжда, който валя докато се качвахме нагоре, реката беше станала мътна и малко по-буйна. Нямаше как, трябваше отново да спрем на малкото водопадче до пътя.

Последната цел за деня беше църквата в село Долна Каменица.

Църквата е с много интересен стил, повлиян от Западна Европа. Даже бих казал някаква смесица между католическа и ортодоксална църква. Доколкото разбрах е построена през 14 век от син на цар Шишман, когато тези земи са били част от Видинското царство.

Слънцето вече залезе, времето за снимки мина, затова ние се отправихме към Княжевац, където опитахме от превъзходната сръбска скара (да не се разбира кюфтета и кебапчета) в един ресторант, повъртяхме се малко и се прибрахме в родна България.

Advertisements

6 thoughts on “Бабин Зуб

  1. До село Боровица има водопад „Бобока“, така че името не ми се струва странно :)

  2. Всичко това описано за един ден ли го осъществихте?

  3. Тъй като няма много информация за хижи, бихте ли дали някакъв контакт ако имате?

  4. Принципно нямам някакви контакти, но ето това намерих в интернет:
    стария хотел Бабин зуб – http://www.babinzub.org/hotel-babin-zub
    и новият хотел (на около километър преди стария) – http://www.booking.com/hotel/rs/stara-planina.bg.html?aid=323176;label=stara-planina-vZ2QhUsT4yqFIAJYwgd5YgS9679241724%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2%3Aac%3Aap1t1%3Aneg;sid=4c2f6c8c14ff5fb7942424c7c4e35dd7;dcid=4;ucfs=1;srfid=9e9bac7677ff1192074c8491bb4617555d71f2d5X1;highlight_room=#map_closed

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s