Водата – нашето богатство

Земята – нашата малка планета. Зародила се като малко парче скала, обикалящо около Слънцето – нито твърде близо, нито твърде далеч. Точно на подходящото място за съществуването на едно уникално вещество – водата!

Замисляли ли сте се защо наричат Земята Синята планета? Защото погледната от космоса тя не е напълно синя – континентите са зелени и кафяви, а огромна част от повърхността въобще е скрита от погледа под дебел слой бели облаци. Нептун е синя, но не я наричат Синята планета. Не. Наричат Земята по този начин заради едно простичко вещество. Едно простичко вещество, което същевременно е толкова важно, че дава ново име на нашата планета. Едно простичко вещество – Водата!

Но кое прави водата толкова уникална? Да, химичният състав и структурата на нейната молекулата й придават някои невиджани свойства. В часовете по химия научих, че водата е единственото вещество, което при замръзване увеличава обема си. И в същото време, само при четири градуса по-висока температура обема й е най-малък. Научих, че водата е изолатор, но в същото време нищожно количество разтворено вещество може да я превърне в проводник. Но не, това не е най-уникалното. Научих, че освен в ледниците, езерата, реките, моретата и океаните, водата се съдържа и в почти всичко останало, което ни заобикаля – в скалите, във въздуха, в растенията, в животните, в самите нас. Във всяко едно живо същество и във всяко едно кътче на планетата. Научих, че намирайки се в пори и капиляри в стволовете на растенията водата създава огромно налягане, преодолявайки земното притегляне. Толкова огромно, че дава силата на поникващите растения с лекота да пробиват дори скалите и асфалта. Научих и че замръзвайки, всяка капчица образува уникална по форма снежинка, нямаща аналог! Но не, и това не е най-уникалното.

Най-уникалното е свойството на водата да дарява живот! Животът не би бил възможен без вода. Първите организми са се зародили в древните океани и чак след това бавно са превзели сушата. Първите древни цивилизации са възникнали край едни от най-големите реки – Тигър и Ефрат, Нил, Инд, Ганг, Яндзъ, Хуанхъ. И до ден днешен по-голямата част от човечество живее по крайбрежията на водните басейни. Това е така, защото ние сме зависими от водата. Използваме я за всякакви нужди – от чисто физиологически, през икономически като транспорт, напояване и електропроизводство, до развлечения и игри. И въпреки всичко това ние не оценяваме важността й! Всеки ден я пилеем без да се замисляме. На едни места я харчим безразборно за пълненето на безброй басейни и фонтани без да се замислим, че някъде на другия край на планетата живеят хора, молещи се за малко вода за посевите си, от които преживяват. На едни места я замърсяваме и отравяме без да се замислим, че на другия край на планетата хора умират, защото нямат достъп до чиста питейна вода. Всеки ден разхищаваме един от най-ценните си ресурси без да се замислим, че той не е неограничен. На Земята винаги е имало едно и също количество вода, което е в непрекъснат кръговрат. И въпреки че това количество е огромно, сладката вода, която е годна за пиене е едва около 2%. И повече от половината от тези 2% са акумулирани в ледените шапки на полюсите без да имаме достъп до тях. Вода гази – жаден ходи, са казали хората. Парадокс, нали? Но не, не това е истинският парадокс! Истинският парадокс е, че ние знаем тези факти и въпреки това не полагаме усилия да опазим водата. Истинският парадокс е, че вместо да строим пречиствателни станции, ние строим все повече и повече фабрики и заводи, които изхвърлят замърсените си отпадни води в реките. Същите тези реки, около които се е зародило човечеството – люлките на живота. Жалко е!

Не съм специалист и не мога да дам идеи за опазването и използването на водните ни ресурси. Не, за тази цел си има други хора. Хора, които са учили за тези проблеми и са се посветили на разрешаването им. Не мога и да накарам всеки човек да пести водата и да се грижи за нея, защото и това не е по силите ми. Но мисля, че поне мога да накарам всеки от нас да се замисли над проблема. В миналото хората са водели войни за територии. В днешно време войни се водят за нефт. Но някой ден може да се водят войни за вода. Защото тя е ограничен ресурс, природно богатство! И ако продължаваме все така безотговорно да я пилеем и замърсяваме, някой ден водата може да се окаже по-ценна от всяко друго нещо. Може би това бъдеще не е далеч. Във Венецуела, например, литър вода е в пъти по-скъп от литър бензин. Защо ли? Защо така упорито отказваме да се замислим за ценноста на водата? Голяма част от населението в страните от Третия свят нямат достъп до чиста питейна вода. Нима същата участ трябва да сполети някоя от Великите сили, за да се предприемат някакви по-сериозни действия? Защо трябва да се стига до някакво бедствие, за да се замислим за постъпките си? Защо отказваме да обърнем внимание на проблема? Защо? Нека се замислим над него и с общи усилия да се опитаме да го разрешим! Нека станем по-отговорни, преди да е станало твърде късно! Преди да нарушим необратимо крехкия баланс на нашата екосистема. Преди да отровим водите, а чрез тях и нашата майка Земя.

P.S. С това есе участвах в конкурса „Екомания“ на информационния сайт vesti.bg, който тази година е посветен на водата. Всички есета, както и победителите можете да прочетете на дадения линк. Не спечелих нищо, но самото участие ме накара да се замисля за всичките тези екологични проблеми, възникнали вследствие на човешката дейност. Дали не е време всички да се замислим, преди да е станало твърде късно?

Реклама