Язовир Пчелина и параклиса

16.07.11 – 17.07.11

От близо две седмици беше пусната идеята да се натоварим няколко коли народ с големи черни фотоапарати и да се занесем на параклиса „Св. Йоан Летни” над язовир Пчелина. Целта беше да снимаме залеза, след което да останем за нощни снимки и след изгрев слънце да се приберем обратно по бърлогите. Наближи уречения уикенд и получихме и покана за барбекю и джакузи в близкото село Егълница. Не беше нужно да ни навиват много. Отидохме, хапнахме, побъбрихме си и като дойде време се запътихме към параклиса. Там черните орди от фотографското братство извадихме стативите и щракалата и почнахме… не, не да си ги мерим, а да налазваме всяко едно местенце, от което би излезнала потенциално добра снимка. Междувременно на хоризонта вече се беше формирала буря, чиято периферия ни застигаше… донякъде добре за залеза, но определено лошо за нощните снимки. Всъщност се оказа удар в десятката! Такъв залез въобще не бях очаквал…

Докато се осъзная какво става и небето пламна…

Сякаш Божията ръка се спусна отгоре!

Всички тичаха нагоре-надолу, бързайки да не изпуснат кадъра… всеки пречеше на другите, все някой влизаше в кадър, но нещата се развиваха толкова бързо, че нямаше време да се изчакваме един друг. Така е, просто няма как при подобни прояви…

С малко умела тактика на място (приклякване и снимане от ниски позиции) и малко игра във фотошоп успях да премахна всякякви човешки фигури от снимките.

В бързината нямах много време да мисля за композиции, единствено каквото бях успял да набележа малко по-рано… въпреки това, уникалните цветове в небето се погрижиха снимките да не останат скучни.

Постепенно светлината започна да си отива, еуфорията попремина и залеза отстъпи мястото си на здрача.

Агресивните огненочервени и оранжеви нюанси бяха заменени от по-нежни и по-студени розово-виолетови и сини… поредното доказателство, че няма по-велик майстор на четката от майката природа!

Постепенно в далечината започнаха да проблясват светкавици… май желанията, изречени по време на пътуването, започваха да се сбъдват едно по едно… Хубаво, ама с пустия понякога мой късмет успях да хвана само гръмотевици… от светкавиците почти нищо. Много интересен беше моментът, че тъкмо когато някой обявяваше официално, че вече се отказва и моментално в далечината падаше някоя от онези огромните дето буквално раздират небето. Както и да е, светкавиците постепенно утихнаха и ентусиастите за нощни снимки взеха един по един да се отказват и разотиват. Накрая в очакване облаците да се разчистят останахме само четирима – Галя, Христо, Ванката и аз. Моля другите да не ми се обиждат, че не ги споменавам, ама с помненето на имена съм малко скаран… Ванката беше уморен от предишни подвизи и реши да си легне, а ние тримата останахме и зачакахме. Не след дълго облаците се разчистиха и заредихме фотоапаратите.

Седяхме си в тъмното, пардон, в светлото (луната беше достатъчно силна да осветява всичко наоколо) и сладко си бъбрихме, докато фотоапаратите събираха светлина.

Тъкмо взе да ни поомръзва, когато поредното желание стана реалност – лека облачност застана на пътя на лунната светлина. Хайде вече имахме и снимки, на които бяхме уловили движението на носещите се по небето пухкави облачета.

Постепенно нощта отмина и на хоризонта взе да се развиделява. Събудихме Ванката и заехме отново позиции.

Синият час бързо отстъпи мястото си на розовите утринни сияния.

Лека мъглица се носеше по склоновете около язовира, но уви, утрото така и не ни дари с носещи се ниско над водата изпарения.

Нежната светлина бързо си отиде, а аз вече се бях изчерпал откъм идеи. Бързо се качих на скалите да хвана обичайния за мястото кадър преди да се покажат лъчите на слънцето иззад облака и да развалят картината.

Новият ден започна, а ние уморени се захванахме да прибираме техниката и да стягаме багажа обратно за София. Повечето от желанията се сбъднаха и бяхме доволни. Е, не всички мечти се осъществиха де… нямаше тройна дъга, метеоритен дъжд, паднала комета, или пък изригнал вулкан за заден план, ама хайде няма да ставаме нахални, хаха :) От полученото единствено светкавиците ми се опънаха, ама за сметка на това пък хванах почти всички челници, както и двата китайски фенера дето пуснаха. Като цяло не очаквах кой знае какви снимки, но останах приятно изненадан. Смях факторът също беше осигурен от бандата, така че всичко беше на 6!

Advertisements

5 thoughts on “Язовир Пчелина и параклиса

  1. EEE, супер си го разказал :) Аз също съм много доволна и смятам да го повторим и на други места из България :)

  2. Оранжевите цветове бият отвсякъде. Кога ли ще се видя и аз с този параклис.Всичко интересно ми е надалеч. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s