Рило-Родопски масив 2011 – Ден 1

В поредица от няколко поста ще разкажа за едноседмичната ми семейна екскурзия, която си направихме това лято. Идеята беше да пообиколим Родопите от изток на запад като приключим евентуално с Пирин и Рила. Събрахме багажа, натоварихме се в колата и отпрашихме за Пловдив, където останахме да преспим, за да можем на другия ден да атакуваме отрано родопските завои.

01.08.11

Станахме рано и се отправихме към Асеновград. Първата дестинация беше Асеновата крепост.

Тъй като беше все още рано нямаше никой на входа и обиколката ни излезе безплатна. Честно казано, не беше нищо особено. Не останах много впечатлен. Времето беше мрачно, а слънцето безуспешно се опитваше да пробие.

След като приключихме тук се отправихме към Бачковския манастир. Там разочарованието беше пълно… Първо отидохме до близкия водопад, който беше почти пресъхнал. Не че очаквах да има много вода в началото на август, но се надявах да има повече от две капки. След това разгледахме и манастира, където на всеки ъгъл дебне по някой полицай или охранител, който моментално почва да се кара щом извадиш фотоапарат. „Забранено е да се снимат панорами!” викаха те, дори при вдигането на GSM. Толкова ме беше яд, че дори не снимах манастира отвън. Предпочетох да обърна внимание на близкото фонтанче…

… което беше с формата на кръст.

Продължихме нагоре по пътя, навлизайки все по-дълбоко в дебрите на Родопите. Спряхме на Юговското ханче да хапнем. Там решихме да се отбием встрани и да отидем до Кръстова гора. Точно преди да тръгнем започна да вали. Малко кофти, при положение че сме тръгнали да обикаляме. Въпреки това потеглихме нагоре. Пътят се виеше като змия и шеметно набираше височина. Долината на Юговска река приличаше на някоя ледникова долина от Алпите – много дълбока и с ужасно стръмни склонове. Дъждът ту се усилваше, ту спираше. В един момент дъждовното време от враг се превърна в пръв приятел.

Дърветата от отсрещните склонове започнаха да димят и пред нас се откри невероятна гледка.

За миг по склоновете започнаха да се разтеглят тежки мъгли и сякаш ни пренесоха в друг свят. На всяко по-открито място край пътя спирахме да снимам.

Залепен като малко дете за страничното стъкло не усетих кога стигнахме до село Борово.

Там видяхме кацналия на живописно хълмче параклис, който бях гледал в интернет. Решихме че на връщане ще се отбием и до него да го разгледаме отблизо.

Най-накрая стигнахме и до Кръстова гора. Само за няколко минути, докато сляза от колата и взема техниката, се спусна гъста бяла пелерина и скри всичко от поглед.

Влязохме в църквата да запалим по свещичка и като излязохме само след няколко минути от мъглата нямаше и следа. Над църквата се намират параклисите на 12-те апостола. Нещо снимките при тях не се получаваха, затова се заиграх с други неща, като една пътечка настрани в гората…

… и разни иглолистни клончета.

Изведнъж забелязах, че в далечината отново започват да се разтеглят едни мъгли и трескаво започнах да търся по-вискоко и открито място, откъдето да мога да ги снимам.

Бързо намерих такова, закачих телеобектива и започнах да стрелям като картечар.

С всяка секунда пейзажа се променяше, а на мен ми се искаше да мога да спра времето и да уловя на спокойствие всеки един детайл.

Толкова се бях отплеснал, че едвам успяха да ме привикат обратно в колата.

Слизайки обратно надолу, в един момент станах свидетел на невероятна сцена – от гъстата мъгла се подаваше едва едва едно връхче – досущ като малко необитаемо островче насред необятния океан.

Малко по-късно вече се въртяхме около симпатичното параклисче до Борово.

Мястото наистина е страхотно. От него се открива гледка във всички посоки. Докъдето ти стигне поглед се простираха тъмните планински склонове, а над тях бяха увиснали тежки мрачни облаци.

От Борово хванахме директно за Чудните мостове. Времето обаче отново се смръщи и започна да вали. Когато пристигнахме, дъждът беше намалял, но въпреки това не спираше.

Грабнах само едно яке и статива и се стрелнах надолу по пътеката. Голям облак се беше спуснал съвсем ниско над земята и небето беше ослепително бяло. Контрастът беше просто брутален… никакви клинове не успяха да спасят положението.

Тръгнах надолу по дерето, за да намеря едно местенце, от което бях гледал снимки на големия мост заедно с реката, но в момента в който се показах на открито усетих че продължава да вали. Толкова се бях унесъл, че съвсем бях забравил. Нямах много време да търся идеалната позиция, затова нагласих набързо статива и праснах само една снимка преди да подгизне фотоапарата.

Върнах се отново под моста в търсене на други композиции.

Мястото наистина е страхотно, но нито условията бяха подходящи, нито намирах различен поглед… Накъдето и да се обърнех все позната гледка, все нещо вече снимано.

Междувременно се беше изсипала и група туристи, така че трябваше и тях да ги изчаквам да не влизат много в кадър.

Времето напредваше, започваше да се смрачава и затова побързах да се кача отгоре върху мостовете да ги погледна и от високо.

Докато се кача и на другия мост мъглата вече беше скрила всичко и не се виждаше на повече от 30 метра. Нямаше какво повече да правя тук, така че отново се качих последен в колата и тръгнахме към Смолян, където щяхме да нощуваме. По пътя минахме и през Пампорово да поразгледаме, но вече беше прекалено тъмно, пък и нямаше и много време, за да се получи някаква снимка.

Рило-Родопски масив 2011 – Ден 2
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 7 и 8