Рило-Родопски масив 2011 – Ден 2

02.08.11

След нощувка до едно от Смолянските езера, станхаме, закусихме и отпрашихме към Каньонът на водопадите. Откакто за пръв път видях снимка от това чудно кътче, мечтаех да го зърна със собствените си очи. Манията ми към водопади е голяма и само като чуя за някой нов, моментално започвам да правя планове как някой ден ще се занеса натам. По прочетените описания бързо намерихме началото на екопътеката. Времето беше облачно и обещаваше добри условия за снимане. За мой голям ужас една група от 30-ина човека тъкмо се канеше да тръгне нагоре. Дадох газ, за да ги изпреваря. Не след дълго пътеката стигна до рекичката и магията започна.

Водопадите наистина не са толкова много за колкото ги представят (около 60), но поне 4-5 по-големи каскади се открояват на фона на останалите прагчета. Първият по-голям е водопад Каскадите.

Нормално за август, водата беше много малко, но въпреки това водопадите не са напълно пред пресъхване, както в Северозападна България.

Отново запраших нагоре. Няколко местенца по пътя ми привлякоха погледа, но реших че навръщане ще им обърна внимание, сега бързах към Орфей. Голяма грешка, както винаги съм се убеждавал, но за това малко по-късно. Не след дълго се показа и самият той!

Тъкмо си нагласявах статива за следващият кадър, когато зад мен се чу шумотевицата от настъпващата тълпа…

Какво да се прави, трябваше да ги изчакам. За 15-ина минути те се наснимаха, накефиха и продължиха нагоре, а аз можех спокойно да си снимам. Направих си няколко снимки за спомен и един последен кадър и потеглих и аз.

Стръмничкото изкачване отстрани на Орфей го взех за отрицателно време и стъпих на мостчето над него, където се показа и следващият водопад – Сърцето.

От всички този май е най-фотогеничен. Откъдето и да го снимаш все стои готино.

Така както си стоях на мостчето и се сетих за един надпис до въжения мост над язовир Пасарел – „Ако мосто се скине, добре си дошел в Пирогроб” хаха. Тук положението не беше по-розово – очакваше ме най-голямата водна пързалка в Родопите…

Както и да е, съсредоточих се отново върху водопада. Чак сега, когато го видях на живо от тази позиция, разбрах защо е кръстен Сърцето. Ако се загледате, ще видите, че казанът образуван в скалите под него има сърцевидна форма.

Качих се над водопада, за да направя и аз за личната си колекция добре познатият кадър от ръба на падащата вода надолу към мостчето…

… но тъкмо когато приближих ръба така хубаво се подхлъзнах, че за малко да изтропам чак при мостчето заедно с фотоапарата и статива. Поизтупах се малко и се върнах на пътечката. Там кората на едно дърво ми грабна вниманието.

Кафеникаво-червената кора и синьо-зеления мъх бяха невероятни на живо, жалко че на снимката не стоят толкова добре. Както и да е, продължих нагоре към последното водопадче, което всъщност си е най-обикновено прагче, но все пак са решили да му дадат име – Ропката.

Местенцето е готинко с всичките тези нападали дънери в реката. Над водопада е новото мостче, а под него във водата са останките от предишното.

Повъртях се малко, поджапах из реката и като не измислих нищо друго продължих нагоре.

Стигнах до първата наблюдателна площадка, от която се открива гледка към Смолян.

Облаците нещо взеха да се мръщят. Знаех че напред пътеката продължава през гората и затваря кръга някъде в началото. Реших, че ще е по-добре да се върна през реката, нали си бях набелязал някои местенца за на връщане. Да, ама едва бях стигнал до Сърцето, когато заваля дъжда. Не беше прекалено силен, но достатъчно, че да ми попречи да снимам. Нямаше какво повече да правя и набегом се спуснах. Тъкмо стигнах до колата, където ме чакаха и дъджът спря. Кофти, но какво да се прави, имахме си и други планове за деня. А на Каньона ще се върна отново някоя пролет, когато има повечко вода. Качих се и потеглихме към село Стойките.

Отбихме се на малкото параклисче над селото, до което е поставен огромен метален кръст, който свети нощем.

След него продължихме към Широка лъка. Тъкмо пристигнахме там и тръгнахме да обикаляме, когато се изсипа невиждан порой. Предложих да се хвърлим до Гела, тъкмо докато отмине дъжда. Горе обаче все още валеше и тъкмо когато се канехме да си тръгнем дъждът почти спря, а пред нас се откри страхотна гледка.

Тази каруца се намираше в двора на някакво хотелче, заедно с една интересна къщурка със затревен покрив.

Дъждът, който ми прецака някои кадри по-рано този ден, сега отново донесе със себе си чудните пàри носещи се над горите.

Пàри, които бяха толкова силни, че бързо прерастваха в мъгли.

Точно над Широка лъка спряхме да снимам и един електрически стълб на отсрещния склон.

Денят вече напредваше и се запътихме към Девин, за да си търсим място за спане. Точно на входа на града обаче попаднахме на интересна гледка – новопостроеният язовир Цанков камък беше завирен напълно и опашката му достигаше до една от подстанциите на Девин. Съвсем мъничко се почудихме и подкарахме по пътя край язовира. При завиряването му старият път по течението на река Въча е залят и на негово място е построен чисто нов път високо по склоновете. Огромни земни маси са свалени…

… и насипани на завоите в деретата, а на едно място е пробит и тунел.

Бях доста впечтлен, все пак се стремя някой ден и аз да работя в този бранш. Най-накрая стигнахме близо до Михалково, където се показа и разклона за язовирната стена. Свихме по пътя и не след дълго между склоновете се показа бетонния великан.

На километър преди стената обаче имаше бариера и пазач. Дам, нормално. Слязохме да поговорим с него за стената и останах изненадан, когато ми позволи да снимам. На язовир Кърджали, където съм бил преди години е изрично забранено снимането. Направихме по няколко снимки за спомен и обратно към Девин. За съжаление пътят се вие прекалено нависоко и гледка към язовира се открива чак към края на опашката му.

На няколко места обаче се откриват страхотни гледки и често спирахме да снимам. Слънцето тъкмо се беше скрило зад хоризонта. Но времето не беше съвсем благосклонно и облаците така и не се оцветиха.

Започна да се смрачава и най-накрая прибрах фотоапарата и се придвижихме към Девин, където останахме да пренощуваме.

Рило-Родопски масив 2011 – Ден 1
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 7 и 8