Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3

03.08.11

Първата цел за новия ден беше Девинската екопътека, известна сред местните като „Струилица”. В началото има малък комплекс с два плувни басейна с минерална вода, които решихме да оставим за после. По описанието от сайта Водопадите в България тръгнах да търся наскоро открития водопад Самодивско пръскало, който се намира в дере встрани от пътеката. Бързо се ориентирах и хванах по едва видимата пътечка към водопада. Не след дълго ентусиазмът ми се изпари…

… не само че от водопада беше останала просто една мокра скала, но и информацията за височината на водопада (70 или 55 метра, според различни източници) беше доста преувеличена. По моя преценка беше най-много 30-35 метра. Вярно че съвсем не очаквах да го видя в пълното му величие, но все се надявах че не е от онези временни водопади.

Както и да е, вече знаех местонахождението му, така че да мога да го издебна в момент, когато има повече вода. Затова се върнах обратно на главната пътека и продължих по нея. В по-голямата си част не е нищо особено, просто върви покрай Девинска река…

… докато в един момент не достига малко ждрело.

Оттук нататък пътеката започва да върви по една дълга система от железни мостчета закрепена за отвесните скали.

В един момент стените на ждрелото се доближават на около десетина мерта една от друга.

Мястото е истинска наслада за окото и много приятно за релаксиращи разходки. Бях адски щастлив, че в този момент нямаше никой друг по мостчетата, който да ми развали снимките и си щраках необезпокояван на воля.

Единствено слънцето от време на време се показваше иззад облаците и скапваше нещата но бързо се скриваше обратно. Бях изненадан също от количеството на нападалите листа, бяха доста за това време от годината.

Бързо след това ждрелото свършва, а бреговете започват да стават малко по-равни.

Още малко по-нагоре пътеката се прехвърля отново на другия бряг и мостчетата свършват. Реших, че няма какво повече да търся нагоре и тръгнах обратно. Страшно много се кефех на мостчетата и зеленината около тях.

Чекнех статива във всевъзможни позиции в опит да намеря по-интересна композиция. Дори го оставях само на два крака, подпрян на парапета.

Представих си какво ли ще е през есента тук! Всичко обагрено в жълто и червено…

… и с безброй листа носещи се по реката… ееех, идилия!

Вече почти в началото на пътеката се спрях да снимам носещата се по реката пяна на бавна скорост, но точно в този момент слънцето изгря и се задържа десетина минути. Търпението ми вече се изчерпваше и при първото по-леко заоблачаване затворих блендата на макс и се получи това:

След което слънцето отново опече и си тръгнах. Нашите вече ме чакаха при басейните. Изкъпахме се по един-два пъти и седнахме да обядваме, обсъждайки следващите дестинации за деня. Както винаги се наложих и след като свършихме потеглихме за ждрелата. Първо подхванахме Триградското.

Някак си бързо и неусетно минахме през него стигайки до тунела точно преди Дяволското гърло. Там за щастие има отбивка където можехме да спрем и да поснимам на воля.

Точно тук някъде долу под скалите водите на Триградска река отново извират на повърхността, след като са преминали през Дяволското гърло.

Закачих и дългия обектив да огледам по-отблизо дъното на дълбокото повече от 300 метра ждрело.

Интересното при тесните речни долини е, че при поройни дъждове нивото им се вдига за минути с няколко метра, а водата е способна да довлече всичко, помела по пътя си, като огромни камъни и дънери например. Това те кара да настръхнеш и осъзнаеш защо именно водата е една от стихийте.

След това минахме транзит покрай Дяволското гърло, в която бяхме влизали преди няколко години при предишното ни посещение тук. Една напълно безсмислена пещера според мен, в която просто няма какво да се види. Затова отидохме направо в Триград. Обиколихме набързо селцето и обратно надолу. Оттук се откри чудесна гледка към страховито извисяващите се скали, оформящи тесния профил на ждрелото.

На места по скалите са кацнали борове, на които просто не можеш да се начудиш как са се задържали там.

Отбихме се и на едно място да си купим чуден мед с уникален ментов аромат! След това газ надолу през ждрелото. Както се возех и си зяпах през стъклото изведнъж видях нещо страхотно и моментално извиках „Спри!”. Отбихме встрани от пътя и от отсрещния склон се показа чуден водопад, със сигурност двайсе, двайсе и няколко метра.

Но щом стигнах до брега на реката видях, че никъде няма удобно място за прекосяване… въртях се и се чудех как да премина, ужасно много исках да снимам този водопад отблизо. Накрая взех решение – събух обувките, навих крачолите над коленете и стъпих бос в студената вода. Подпирайки се със статива безпроблемно стигнах до другия бряг, където нахлузих отново обувките и газ през гъсталака към водопада.

Финални метри провиране през клони и тръни и той се откри пред мен!

Страшно много му се изкефих, още повече че го видях съвсем случайно! До този момент никъде не бях чел за водопад в Триградското ждрело. Зачудих се дали не е временен, но бързо отхвърлих тази хипотеза – какъв временен водопад във време, когато почти всички останали са пресъхнали.

Така както се бях унесъл, чух едва едва викове от пътя. Трябваше да се връщам, времето напредваше. Повторих процедурата с газенето през реката и хайде към Буйновското ждрело.

Въпреки че Триградското е по-голямо и по-известно, някак си не успява да ме грабне така както това. Буйновското е някак си по-диво, по-впечатляващо! Особено когато стигнеш до местността Вълчият скок, където скалите от двете страни на реката почти се допират.

Мястото е наистина уникално, направо спира дъха! Чувстваш се все едно си… затиснат в някоя голяма пещера!

Мястото е кръстено по този начин, защото според легендите през зимата вълците именно тук прескачали на другия бряг и нападали кошарите на близкото село Ягодина.

Тук широкоъгълният обектив не е достатъчен да обхване всичко в кадър, а матрицата не е способна да пресъздаде динамиката и контраста на сцената.

След малко достигаме до моста, по който се прехвърляме на другия бряг на реката.

От горната страна изглежда така, все едно свързва тунели в двете скали. По нищо не личи, че пътят се вие през тясното корито на реката.

Малко по-нагоре от върха на непристъпните скали се подава наблюдателната площадка „Орлово око”, извисяваща се високо над пътя.

Жалко че втори път идвам толкова близо, а нямам време да се кача до нея.

На следващият завой, точно под виещият се като змия нагоре път за Ягодина, съзирам още един красив водопад. Този път няма време да пресичам реката и да го снимам отблизо, затова се задоволявам с гледката от пътя.

Въпреки че деня вече почти си беше отишъл решихме да отидем и до село Буйново. Пътят до него сякаш е безкраен. Ждрелото остава някъде далеч зад нас в ниското, оставяйки на пейзажа да бъде доминиран от невероятни иглолистни гори. Някак си забравих че имам фотоапарат и просто се оставих на гледката. В момента седя пред компютъра и просто се чудя как не съм направил и една снимка оттам… Когато пристигнахме в Буйново слънцето вече се беше скрило зад хълмовете. Повъртяхме се малко, огледахме набързо и хайде обратно надолу. Отново зяпах в унес уникалните гори в това затънтено кътче на Родопите. Тук можеш да усетиш истинският дух на тази планина. За нещастие бързо се стъмни, а ние се върнахме отново в Девин, за да преспим на същото място, както предната вечер.

Рило-Родопски масив 2011 – Ден 1
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 2
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 7 и 8

Advertisements

7 thoughts on “Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3

  1. Много приятно водопадче си открил, но в пика му си нямам идея как ще се стигне до него, след като и реката ще е доста силна…

  2. ! На тази еко-пътека от колко време и се точа… изглежда много хубава! Аз нали все гледам в някоя горда се натикам… Мисля да си пробвам там гимените ботушки :-)

    Относно Самодивското пръскало: вероятно хората са мерили пада на цялата скала.. а и все пак е … лято… вероятно на пролет е малко по-пълноводно. А и едно съм запомнила… има ли „пръскало“ в името, значи… няма да е водопад… а :-) пръскалценце

  3. Абе както и да са го мерили, не могат да го докарат 70 м никога! Иначе за това дето викаш за пръскалата не се бях замислил, ама май си права :) Чул съм че май само Сувчарското пръскало си е с почти постоянен дебит. А към Ицо, май с водолазни костюми ще се доберем до него :D

  4. Тишо, тия 70 метра ми ги каза един катерач от Девин спускали са въже от горната част на водопада до долната и толкова излязло въжето общо на дължина :)) И на мене ми се струва че е по-малко..

    Кофти че пресъхва така през август ама нормално според мене това е някакво малко поточе което се влива в голямата река. Ще сложа отметка в сайта да се ходи само пролетта ;), а сувчарското през август и то бая намалява..

  5. Защо пещерата Дяволското гърло да е безсмислена и да няма какво да се види? Един от най-големите подземни водопади на Балканския полуостров се намира там….

  6. Ами не знам как са го мерили, но си залагам главата че няма 70 метра. А относно Дяволското гърло, то хубаво че има подземен водопад, висок 42 метра, но от него не се вижда почти нищо, просто се чува бученето му и това е. За мен просто не си заслужава.

  7. Въпрос на мнение:) Както и да е.
    Снимките ти са прекрасни:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s