Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5

04.08.11

След като се наспахме отидохме отново на басейните в Струилица. Тази сутрин я бяхме отделили за това. След това обядвахме и тъкмо когато тръгнахме отново на път ни сполетя проблем – спукана гума. Направихме я уж в Девин и тръгнахме на запад към големите язовири. Малко преди Доспат гумата си беше заминала, и затова се наложи да потърсим в града нова. На излизане от Доспат спряхме на обичайното място за една типична снимка на язовира.

Отбихме се и на Широка поляна, но там беше такъв панаир, че ми се отщя да снимам… то не бяха палатки, коли, каравани, въдици… Навсякъде из гората се носеше дим от скарите. Поне музиката, която гърмеше беше народна, а не някоя чалга… Продължихме отново по пътя и малко преди стената на язовир Голям Беглик спряхме за да снимам, но точно в този момент новата гума сдаде багажа. Докато я сменим с резервната, то взе че залезът настъпи.

Фокусирах се върху иглолистните масиви, докато чаках цветовете да се наситят…

… което се случи малко по-късно.

Развълнуваната повърхност на язовира отразяваше само част от небето. Беше интересна гледка.

Тежки облаци бяха надвиснали, като само тънка ивица на хоризонта се беше оцветила красиво.

Изчаках докато светлината започна да отслабва и потеглихме отново.

По тъмно намерихме хотела в Цигов чарк, където бяхме нощували преди няколко години при обиколката ни из Родопите. За щастие имаше свободни места.

05.08.11

На сутринта първо се разходихме до брега на язовир Батак. Нивото му беше спаднало доста.

След което закусихме и потеглихме. Още в първото населено място (Ракитово) намерихме нова гума, все пак не искахме да рискуваме да караме без резервна. Запътихме се право към Разлог, където се обадихме на приятел да се видим. Той ни разведе първо малко из града, а след това ни заведе да видим комплекса Pirin Golf & Country Club.

В този голф комплекс са наляти страшно много пари. В средата на нищото за няколко години е издигнато цяло градче – като се започне от хотели, ресторанти, кооперации та чак до луксозни вили с ливадки в американски стил.

Тръгнахме надолу по главната улица към голф игрищата. Край тях имаше табели гласящи на английски и български „Внимание! Опастност от летящи голф топки! Не преминавайте!”.

От планината обаче започнаха да се спускат мрачни облаци, вещаещи да ни изкъпят ако не тръгнем обратно.

Решихме обаче да го направим по малките пътечки между игрищата, а не обратно по главната улица. Хубаво, ама се случи така, че на няколко пъти тези пътечки свършваха и се налагаше да цепим напряко през тревата.

Облаците натежаваха все повече и повече.

В един момент всякакви пътечки свършиха и предприехме финален щурм през тревата, преди някой да ни е видял.

След като приключихме обиколката се наговорихме с Ицо да качим Вихрен на другия ден, уточнихме подробностите и се разделихме. Той се прибра, а ние потеглихме към хижа Бъндерица, където мислехме да нощуваме. Изваля се един хубав дъжд и когато набрахме височина се появиха любимите ми мъгли.

Нямаше начин, трябваше да спрем и да ги снимам. Слънцето беше пред залез и се опитваше да пробие, но безуспешно. Въпреки това придаваше неземни цветове на околния пейзаж.

Всичко наоколо беше в странни жълти, а малко по-късно и жълто-оранжеви тонове… сякаш бяхме на друга планета. За момент си представих, че ако на Марс имаше гори, щяха да изглеждат по този начин. В хижата обаче беше пълно и ни препратиха към малкото хотелче Шилигарника, което бяхме подминали по пътя нагоре. Тръгнахме наобратно и точно в този момент цветовете наистина станаха извънземни.

Мъглите се бяха поразтеглили, но над тях имаше високи облаци, които направо горяха.

Много се ядосвах че нямаше никаква гледка, никакъв преден план. Но нямаше време да се търси друго място – бяхме на пътя в гората, а светлината наоколо се променяше за секунди. Оранжевото бързо догоря и отстъпи място на розово-виолетовите нюанси.

Зяпах с отворено чене. Представих си какво ли щеше да е, ако в този момент наблюдавах този спектакъл от Кончето например…

След като и последните цветове отстъпиха място на мрака се придвижихме до Шилигарника, където ни посрещнаха топло и с чудна местна трапеза.

Рило-Родопски масив 2011 – Ден 1
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 2
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 3
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 6
Рило-Родопски масив 2011 – Ден 7 и 8

Advertisements

2 thoughts on “Рило-Родопски масив 2011 – Ден 4 и 5

  1. приятна разходка и хубави снимки, продължавай в същия дух :)

  2. Чудесен сериен пътепис. Благодаря от сърце за споделеното. И злобно завиждам за фотографският късмет, който си имал, особенно с уникалните цветове в мъглата по залез. Аз лично не съм виждал подобно нещо.

    Поздрави и до „снимане“…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s