Мусала

05.09.11

След изкачването на Вихрен предния месец с брат ми ни се беше загнездила идеята и за единствения по-висок от него в България – Мусала. Трябваше да е до края на лятната ваканция. Затова събрахме компания, хем за по-весело, хем за да си тестваме и капацитета на новата палатка и потеглихме. Качихме се с лифта до Ястребец и поехме по пътя за хижа Мусала. Там спряхме на брега на езерото да похапнем и хайде отново нагоре, вече по камъняка към Алеково езеро. Брат ми толкова се беше вманиачил за това изкачване, че беше изчел всичко що има по форумите за качване на Мусала. Знаеше всички върхове около нас и в далечината и даваше по-подробна информация за района около нас отколкото GPS-a. Това което ми беше направило най-голямо впечатление обаче беше новината, че Алеково езеро е може би най-синьото езеро в България. Когато стигнахме до брега му наистина се убедих в това. Цвета му беше уникален. Слънцето по време на цялото качване светеше гадно срещу нас и затова си правехме само снимки за спомен. Продължихме нагоре, като постоянно се обръщах назад да гледам езерото. В един момент, просто ахнах и моментално извадих фотоапарата да го снимам.

Светлината падаше под такъв ъгъл, че дъното му изглеждаше като това на някоя лагуна от тропиците. На Леденото езеро отново направихме кратка почивка. Гледката там обаче не беше особено приятна – десетки пъплеха нагоре като мравки по пътеката. Скоро и ние се включихме в трафика. Странно но групичката ни се раздели по пътя нагоре – едни хванаха по зимната пътека, други минахме по лятната.

Малко преди върха се събрахме отново и стъпихме дружно на него. Почакахме известно време на опашката пред пирамидата за снимка. След това опънахме софрата и хапнахме хубаво. Поизлежавахме се известно време, след което реших да оставя останалите и да пообиколя наоколо. Точно под нас имаше огромно струпване на пирамидки от камъни.

Поглед и на юг към Централния Рилски резерват.

Добре, че мястото е по-откъснато и тази пътека не изглежда като мусаленската.

Върнах се пак на върха да снимам Леденото езеро.

Откри се гледка и към хижа Мусала в ниското.

На юг пък се простираше широка панорама към резервата и Маричините езера.

Мръднах и малко в посока Трионите, но гледката не се различаваше особено.

Върнах се отново при групата, пихме по един чай и се повъртяхме още малко, за да се насладим на настъпилата вече тишина. Тълпите си бяха отишли. Ориентирахме се и ние към слизане. Този път всички хванахме зимната пътека. Лятната беше прекалено хлъзгава, за да се рискува с тежката раница надолу. Тук поне си имаше въже, а скачането от камък на камък надолу по морените ми е от любимите занимания в планината.

Този път вече спрях да снимам заслон Леденото езеро. Без гъчканицата е много по-приятно.

Много се изкефих на формата му. Доста се чудех как да го снимам, много е нестандартен.

След кратката почивка потеглихме отново надолу. Слънцето ставаше все по-ниско, а светлината все по-топла.

Поглед към Мусала и зимната маркировка.

Луната кацна точно над заслона като за снимка.

Стигнахме до Алеково езеро. Пообиколих да потърся място за палатката. Тъкмо намерих едно и видях, че изпускам вълшебната светлина. Бързо хукнах към раницата, извадих фотоапарата и заех първото възможно място.

Точно за един кадър и светлината си отиде.

Заехме се да опъваме палатката и да вечеряме след това. Мислех си за разни нощни снимки да пробвам, но в момента в който влязох в палатката, всякакви такива мисли ми се изпариха от главата.

06.09.11

На сутринта алармата ме събуди половин час преди изгрева. Подадох сънено нос навън и видях небето отрупано с облачета – супер! Ще има интересен изгрев! Измъкнах се от чувала, грабнах фотоапарата и се запътих към брега на езерото.

Небето тъкмо беше започнало да се оцветява леко, когато огромен облак застана на хоризонта и спря слънчевата светлина. Цветовете мигновено изчезнаха.

Да му се не види и късмета… залеза беше скучен и едва не го изпуснах, а сега идеалните предпоставки за изгрев бяха прецакани от някакъв тъп облак… Не че мрачното време не и отива на планината де, но исках цветен изгрев.

Започнах да се катеря нагоре по малкия склон над брега за някоя по-висока гледна точка. Неочаквано облакът, закриващ слънцето се поразкъса и позволи на слънчевите лъчи да пробият. Беше ме яд, че нямам неутрален филтър, тъй като обстановката беше доста динамична – облаците препускаха с шеметна скорост по небето.

За съжаление обаче слънцето вече беше високо и времето на нежните тонове беше отминало. Бяха останали последните догарящи цветове, готови да отстъпят място на ярката дневна светлина.

Което се случи минути по-късно.

Повъртях се още малко и реших да вляза в палатката да събудя най-накрая двете поспалани вътре, тъй като момчетата бяха отпрашили отново нагоре към върха, а нямаше какво да правя сам. След като се излюпиха извадихме яденето, закусихме и решихме да направим едно кръгче около езерото. Постоянно зяпах в дълбоките му сини води и не можех да се наситя. В по-дълбоките части по дъното се беше отложила синя утайка, която му придаваше този невероятен цвят.

По брега на езерото имаше и боровинки, от които си хапнахме хубаво. След като се върнахме обратно при палатката изчакахме да се съберем отново всички, прибрахме палатката и се запътихме надолу, тъй като прогнозите не предвещаваха добро време този следобед. Постепенно небето се изпълни със сиви облаци. Докато стигнем до хижа Мусала, те вече скриваха околните върхове.

Направихме кратка почивка, доядохме последните останали десертчета по раниците, ударих една снимка на бараката от другата страна на езерото като за последно и потеглихме към Ястребец.

Малко преди лифта ни хвана и дъжда. Нямаше как, трябваше да извадим дъждобраните. Когато се добрахме най-накрая до колата, хвърлихме всичко в багажника и потеглихме. И тогава започна истинският дъжд. Чистачките не смогват, пътя не се вижда, 20-ина закъсали коли до София и 5-6 свличания на земни маси върху платното край Пасарел. Добре че не ни завари това в планината!

Advertisements

4 thoughts on “Мусала

  1. Верно е уникален цветът на това езеро :) Иначе и ние с Ванката имахме подобно облачни изненади из Пирин, тъкмо решиш, че нещо се получава и за секунди видимостта пада на 30-на метра…

  2. Дам, и аз първата си я уважавам най-много :) Както си се качвах нагоре по пътеката, обръщам се и като видях това подводно островче и си казах на ум „Това е кадърът!“

  3. Когато говорим за нивото на поддръжка на върха първенец на България ще цитирам един доста по-мъдър от мен човек: Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s