Ледени импресии

18.10.11

Тази година времето нещо е пощуряло. Пролетта беше безводна, есента сега закъснява, повечето листа директно изсъхват, а за капак на всичко, както се убедих лично с очите си, първият сняг изпревари жълто-червените цветове. От доста дълго време не бях излизал да снимам, тъй че бях решил да се метна до Витоша, пък каквото излезе. Реших първо да мина до дендрариума, като очаквах там да заваря шарени дървета, подправени със сняг. Но когато пристигнах там – греда! Точно както ми беше съобщил предния ден Христо Свинаров. Озовах се в някаква странна смесица между лято и зима… Повъртях се безцелно наоколо и като видях че нищо не става се отправих към Златните мостове.

Там беше също толкова гадно, но точно преди да се разочаровам напълно и да си тръгна, се вгледах в рекичката и забелязах красивите ледени форми. Осъзнах, че денят явно не беше загубен напълно и се заех да снимам красивите висулки и замръзналите камъни в реката.

Миналата зима нещо се запалих по ледените образувания и сега снимах като обезумял. На това малко нищожно водно прагче се задържах близо половин час. Пробвах най-различни композиции и гледни точки, докато най-накрая не направих кадър, който да ме удовлетвори напълно.

Повече не можеше да се изтиска от това място. Тръгнах малко нагоре по пътеката за хижа Планинарска песен. На първото мостче се спрях и отново се зазяпах в синкавия лед. Водата подскачаше по камъните и при падането си се разбиваше на милиони капчици, след което отново продължаваше надолу по пътя си.

Постоянно си играех със настройките, за да получа точната скорост, при която водата хем да стои гладка и приятно размазана, хем все още да личи движението и енергията й. Фокусирах се върху една скала с ледена шапка, наподобяваща малка безжизнена медуза.

След тази снимка и почти два часа висене над статива в гората, реших да се откажа. Вече ставаше и доста студено. По пътя надолу реших отново да се отбия до дендрариума и да щракна все пак една снимка на вече меката светлина.

Какви обрати ни предлага понякога съдбата. Качих се в планината в търсене на есента, а се върнах вкъщи със зимно-ледени снимки.

Advertisements

7 thoughts on “Ледени импресии

  1. ееееех, Тишоооо, поредното ти уникално творение… Страхотно е ! Поздрави :)))

  2. !!!!… Понеже много харесвам вертикалите, точно тази бих си я закачила с удоволствие на стената! Ама гоооооляма :-)

  3. Дам, да ти кажа и аз обмислям същото… Само че не чак толкова голяма, щото е лек кроп от 12 до 7 мегапиксела. Явно и 200 мм понякога идват къси. Но пак ще си е достатъчно за едно 30х40 :)

  4. Биват, хубаво време си хванал, първата ми е фаворит ;). Висулката почти докосва снега долу, интересно се е получило.

  5. Аз нямам ‘дълъг’ обектив, но започнах да се радвам и на астракции, особено при по постни посещения:). Поздрави!

  6. Поиграл си си все пак, няма лошо :) Мене тая есен ме подлуди, изчетох каквото намерих по темата и изводът е, че тази година са се случили едни от най-лошите условия на куп. Прецакани сме били още през Септември (а може би и през лятото) без да го знаем, а преждвременното зимно изпразване само заби последния пирон.

    До година дано е различно…

  7. Еййй важното е кеф да има, а е имало нали?!!!:-))) Така или иначе есента е просто цветно клише, затова да гледаме към зимата и дано е мноооого снежна/че иглута ще се строят на поразия/!!!:-)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s