Една разходка по Витоша

12.11.11

След няколко седмици скучен и застоял градски живот отново ми се отвори възможност за разходка по планината. Не намерих дружка, затова реших да си направя малка разходка по Витоша. Пулих се известно време в картата докато реша къде ми се ходи. Накрая го реших – ще се кача с колата до Алеко, а оттам по платото до Камен Дел и Ушите. Тръгнах в събота сутринта нагоре напук на прогнозите за лошо и студено време в планините. Докато се изкачвах през падналата мъгла по склоновете на Витоша, температурата навън постоянно падаше: -2, -4, -6… Докато се чудех дали да продължа или да се върна някъде в ниските части взех, че стигнах до Алеко, а там пекнало едно слънцеее… няма и помен от мъглата преди малко. Небето беше изключително синьо, а всичко наоколо беше сковано в скреж. Тръгнах по пътечката за Голи връх, където още в началото има дървено мостче, през една от каменните реки.

От доста време го гледах това мостче по снимки в интернет и се канех да мина оттам да щракна и аз някоя снимка. На места малко се беше поразпаднало, но като цяло беше стабилно. Както се вижда на горната снимка, там където е в сянка, беше сковано от скреж, а на слънце вече беше друго положение.

Не бях изминал и 100 метра от колата, а вече бях разпънал статива и пуцах като картечар. Какво да се прави, от доста време не бях снимал, а сега всичко беше толкова красиво…

Абсолютно всичко наоколо беше бяло и замръзнало – камъни, храсти, дървета, гори…

По някое време се наситих и продължих напред. Излязох на платото, а пред мен се откриха гледки във всички посоки. Цялото софийско поле беше забулено от гъста пелена от облаци, а аз се радвах на чудната картина и топлото слънце.

В далечината, сред равното поле се открояваха отделните връхчета – Ушите, Камен Дел, а малко назад и Черната скала – на пръв поглед като всички останали връхчета наоколо, но в същото време невероятно коварно, гадно и лъжливо копеленце. Спомних си как лятото с Ванката си проправяхме път през гадната хвойна, а след това драпахме по камънаците и се въртяхме около него като изгладнели хиени, докато намерим откъде да се покатерим.

Междувременно докато си вървях, спирах честичко да снимам разни заскрежени листенца и иглички.

Нетипично за мен, през цялото време на платото вървях със закачен телеобектив на апарата, а широкоъгълния стоеше като наказан в раницата. Но и реално нямаше какво да се снима с него. Всичко беше равно и бяло. От време на време се мяркаше по някоя информационна табела, която напомняше, че вървя покрай резерват Торфено бранище

… който също така е вододайна зона и влизането в него е забранено.

Вече наближавах Ушите. Черната скала изглеждаше измамно близо, на хвърлей разстояние.

Гледах тъпо в GPS-а, който показваше, че има пътека до върха, каквато реално липсваше. Почудих се малко, повъртях се, пък накрая реших – кво толкова, ше драпам по камъняка, така и така съм на 100 метра от върха, ще го кача, няма да ми се опре. Тръгнах нагоре през хвойната и камъните и на 10 метра от самия връх забих пред тази стена.

А сега де… тръгнах да я обикалям и историята от лятото се повтори… Отвсякъде изглеждаше гадно, а сега със скрежа беше и по-хлъзгаво. Това, което по принцип ме спира преди да се катеря по подобни места, е дали ще мога да се върна обратно по същия път. Не му мислих много, реших че все ще намеря откъде да сляза и задрапах нагоре. Покатерих се отгоре и изведнъж, сякаш от нищото се изви един бурен вятър. Добре че си бях взел и двете шапки. Нахлупих дебелата отгоре върху тънката и стана по-добре. Горе на върха, нямаше достатъчно широко място да разпъна нормално новия статив, добре че е с разчекващи се крака, та го закрепих някак си за две снимки.

Пийнах едно топло чайче от термоса да се сгрея и тръгнах да слизам. Поогледах се и намерих място през една трева, което чудно как не го бях забелязал, докато се въртях отдолу. Спуснах се бързо и лесно и газ към Камен Дел. Мислех, че като сляза от върха, вятърът ще изчезне отново, но грешах. Оказа се че се е извил над цялото плато. Стигнах до върха почти тичешком, за да се постопля. Докато бях на Ушите, облаците над София се бяха разнесли и сега се откриваше невероятна панорама.

Вятърът на самия връх брулеше още по-силно и затова отново нахлупих двете шапки. Още докато слизах от Ушите гледах как знамето непрекъснато бива брулено от студения вятър.

Отново извадих дългия обектив и се зазяпах в далечината. Копитото тъкмо се показваше от мъглата.

Под мен всичко беше замръзнало, а в ниското все още се стелеха облаци. Но когато обърнах поглед към Драгалевци останах с отворена уста. Ниските склонове бяха изпъстрени с червени и жълти цветове, а по-високите над тях бяха побелели.

Може би за втори или трети път ставам свидетел на подобно размиване между сезоните.

След тази снимка хвърлих апарата в раницата и побегнах наобратно, защото почвах да се удървям от студ заради този вятър. На високи обороти за няколко минути стигнах до заслон Ушите. Поспрях там на завет да взема глътка въздух и отново да се постопля с чая, докато се припичам на слънце.

След кратката почивка отворих маховата крачка и запердаших обратно към Голи връх без да спирам по пътя. Вятърът духаше все така силно, а аз се ядосвах, че си забравих бандитската маска вкъщи. Като навлязох в гората след Голи връх, намалих отново темпото. Докато си вървях спокойно и зяпах настрани забелязах едно интересно явление, на което не бях обърнал внимание сутринта. В един участък имаше т.нар. пияна гора.

Такава гора се среща на места, където има свлачища. Когато повърхностния земен слой се хлъзне по склона заедно с дърветата, те се наклоняват в различни посоки като разпилени кибритени клечки. Да обаче, те отново се стремят да растат вертикално нагоре. Този процес се повтаря при всяко активизиране на свлачището и така след време дърветата добиват странни наклонени, а понякога и S-образни форми.

Последното място на което се спрях отново беше дървеното мостче над морената в началото. За разлика от сутринта обаче, сега в небето се бяха появили и облачета, което направи картината по-интересна.

В търсена на по-интересна композиция, взех че слязох от мостчето и тръгнах по камъните.

След тези снимки прибрах техниката и закрачих към колата. Тъкмо стъпих на паркинга и откъм хижата изскочи един дядо с голяма раница на гърба.
– С кола ли си момче?
– С кола съм.
– Ще ме метнеш ли до околовръстното, че не ми се чака автобуса.
– Разбира се, скачай.
Дядото продавал вестници пред Алеко. Видя ми статива и каза, че той също се е занимавал с фотография. Заприказвахме се и потеглихме надолу. Едва бяхме минали няколко завоя, когато зърнах отсрещния склон! Бързо набих спирачки, отбих встрани от пътя и се изстрелях с фотоапарата навън. Няма да се мъча да ви описвам гледката с думи, просто ще ви я покажа:

На повечето места, където ходя, задължително правя по няколко снимки и после вкъщи отбирам кои са по-хубави, но тук беше достатъчна и само една. Знаех, че това е Кадърът на деня. Скочих доволен в колата и потеглих отново. Дядото не спря да ми бъбри по целия път надолу – за дърветата, за природата, за човек, за религията… Въпреки това не съжалявах, че го качих – винаги е хубаво, когато имаш нужда от някаква помощ, още първият срещнат да ти окаже съдействие :) Оставих го, където ми каза и се разделихме по живо, по здраво!

Advertisements

6 thoughts on “Една разходка по Витоша

  1. Е, не! Сега като видях всичките снимки, фаворит определено ми е 6309! :-) А знамето все едно е замръзнало!

  2. Ами да, тя е другият ми фаворит за деня, но определено последната ми пълни душата неимоверно много… Дори в момента, както още ме държи тръпката от тази гледка, спокойно мога да заявя, че влиза в Топ 3 на най-добрите ми снимки, които съм правил. Не ме питай кои са другите 2, щото и аз не знам :D А знамето не беше замръзнало, плющеше си доста звучно и през цялото време беше в хоризонтално положение, без да пада и за миг :D

  3. Е, шанс… аз пък изпуснах обиколката из Родопите, ама кво да се прави, здраве да е :) Времето напоследък става все по-странно и може и в бъдеще да очакваме подобни изненади :)

  4. Страхотни снимки, страхотно око! Поздравления! Заради това, че си качил стареца, ти е дадено да направиш най-хубавия кадър! Успехи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s