Един снежен ден на Витоша

18.12.11

Наближаваше края на седмицата, а на мен ми се отвори пролука в натоварения график. Замислихме набързо едно преходче с Ванката по Витоша, но нощта преди уречения ден заваля сняг и ни промени плановете. Набързо измислихме друга идея и по тъмно отпрашихме с колата нагоре. Паркирахме на Алеко, палнахме челниците и газ по пътеката, подсичаща Резньовете. Няма по-голям кеф от този да газиш в дълбокия неутъпкан сняг, а той леко да хрущи под краката ти :) Бързо се развидели, но от изгрева нямаше и следа… Някакви плътни облаци се бяха пречнали на изток и спираха всякаква утринна светлина. Отписахме го изгрева, останаха само надеждите за залеза. Незнайно откъде се взе и мъгла и отписахме и гледките. По едно време мъглата се разсея и от изток слънцето започна да си пробива път през един облак.

Явно бяхме прибързали със заключенията. Разпънахме техниката възможно най-бързо и заехме позиции.

Облакът пълзеше бавно по склоновете на резерват Бистришко бранище, а през него се цедеше меката все още светлина.

Моментът ни свари малко неподготвени и аз малко се чудех какво точно да снимам. Щраках на поразия без никаква идея и нищо не се получаваше. Всичко излизаше еднотипно, затова реших за се завъртя малко назад и да снимам пъртината, която бяхме прокарали.

Улисани в снимането не забелязахме кога се откриха скалите над нас. Единственото алпийско място на Витоша. Много диво и някак зловещо. Намирахме се в най-големия лавинарник в тази планина, но за щастие нямаше никаква опасност все още, поради съвсем малкото количество сняг.

Наснимахме се и продължихме. Мислехме да стигнем до Физкултурника, и оттам да хванем по билото към Черни връх. Тъкмо видяхме коловата маркировка, когато стигнахме до едно препятствие – на пътя ни се беше изпречила поредната морена, само че тази беше по-особена. Камъните почти не личаха на повърхността и както си ходиш спокойно в снега и изведнъж пропадаш в някаква дупка до брадата в сняг. Добре че бяхме двама да се вадим, че сам човек щеше да се озори да излезе от такова чудо. След 3-4 такива пропадания решихме че няма смисъл, беше по-добре да се връщаме. Над горите под нас се стелеха плътни облаци и нямаше как да не спра да снимам. Да, ама Планината реши да си поиграе с мен. Тъкмо наглася фотоапарата и облакът се издигаше до нас и скриваше гладката. Обръщам се аз в другата посока да снимам София и гората пак се показваше. Насочвам фотоапарата отново към гората и облакът пак ни захлупваше. След известно време и малко опънати нерви, най-накрая дочаках да направя кадъра, който исках.

Вече идваше време за обяд и с Ванката само си мечтаехме за по една топла чорбичка. Решихме да се спуснем през гората до хижа Погледец. Обаче когато стигнахме там какво да видим – хижата беше затворена. Уморени вече от ходенето и прегладнели като вълци, седнахме и извадихме кой каквото има. Хапнахме и тръгнахме отново нагоре по баира. Решихме за залеза да се занесем до Камен дел. На пистата до Алеко картинката беше коренно различна от сутринта… навсякъде беше утъпкано, хора тичаха наляво-надясно… отново си казах, че наистина няма по-хубаво от това да минаваш по неутъпканите пътеки и да оставяш следи след себе си. Е, като излязохме на платото все пак се възползвахме от една направена пъртина. Все пак цял ден газене в снега си е доста изтощително. По едно време чухме някакво странно бръмчене и видяхме как едно малко нещо, наподобяващо снегоринче пърпореше през снега, проправяйки по-широка и удобна пътека. Всъщност беше толкова удобна, че пеша се движехме по-бързо от машината и я застигахме. Малко преди заслон Ушите това нещо сви наобратно а ние продължихме към нашата цел. Часът на залеза вече наближаваше, а в неговата посока взе че се появи мрачен сив облак…

Картинката от сутринта май щеше да се повтори. Решихме все пак да си пробваме късмета, пък каквото излезе. На хоризонта изникнаха някакви цветове, колкото да не е без нищо.

Ванката в действие, както винаги въоръжен до зъби с техника и филтри :)

С падането на нощта взе да става студено. Цветовете също започнаха да изстиват. Точно както ги обичам през зимата.

Реших да направя една последна снимка на платото с Резньовете и Черни връх в далечината.

Облаците се движеха бързо и затова затворих блендата и си направих едно експериментче на две минути.

След този последен кадър прибрахме техниката, палнахме отново челниците и газ обратно към колата, че вече бяхме позамръзнали. Зимата шега не бива в планината. После се наложи да стържем 10 минути скреж от стъклата, но се прибрахме доволни от стабилната разходка – 20 км в пресния сняг, какъв по-добър старт на зимния сезон!

Advertisements

7 thoughts on “Един снежен ден на Витоша

  1. страхотен репортаж или който както там го нарича, а снимките еххххх …поздравления

  2. E, от Нова година нататък Погледец вече ще работи нормално, утре, 29/12, ни връчват официално ключовете от БТПП. Чакахме за това три години.

    Добромир, хижаря.

  3. Еее, супер, ще наминем някой път тогава за по един топъл боб, като минаваме оттам :)

  4. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА НАМЕРЯ ОСНОВАНИЕ ЗА КОМЕНТАР. ТАЗИ ГОДИНА СЕ КАЧВАМ НА „ПОГЛЕДЕЦ“! А СНИМКИТЕ И РАЗКАЗИТЕ… – ТЕ СА ПРИЧИНА ЗА РЕШЕНИЕТО.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s