Нощни снимки на Мальовица

18.03.12

Първоначално мислех да озаглавя този разказ „Нощно на Мальовица”, но това би подвело някой, че съм качвал върха през нощта. Нооо такова нещо нямаше. Всъщност дори не качих върха. Та затова се наложи пак да сложа дълго и тъпо заглавие. Простичката цел беше една кратка и приятна разходчица до хижа Мальовица, която да ме разсее малко от сивото ежедневие, и ако може да ударим по една нощна снимка. Времето се оказа изключително приятно и неусетно в приказки стигнахме хижата. Решихме да се хвърлим нагоре към Втора тераса, пък докъдето стигнем.

От всички улеи по склоновете се бяха изсипали малки лавини, а на места и някои по-сериозни. Между тях беше осеяно със следи от луди скиори и сноубордисти. От време на време ми казват, че моето е луда работа… чудя се в такъв случай тяхното какво е? Стигнахме до Втора тераса, съжалявайки че не тръгнахме по-рано с цел да качим върха. Малки групички слизаха от него, а ние останахме да се полюбуваме малко на Орловец.

Върнахме се в хижата да презаредим батериите и да изчакаме да се стъмни. Когато сумрака настъпи се опаковах с всички дрехи, които носех и налазих околностите.

Така любимото ми време след залез, когато всичко навън е синьо (това е и причината снимките да са ми сини, не си мислете, че ми е счупен нещо апарата), отлиташе по-бързо отколкото очаквах… може би защото леко закъснях с излизането от хижата. Първите звезди вече се бяха показали на небосклона.

Ванката също като мен се суетеше около статива, чудейки се как да хване върха, без да се изгуби сред околните склонове.

Лутах се в снега като сред щандовете на някой нов супермаркет с намаления, без да мога да намеря желаната изчистена композиция. Накрая бях принуден да остана на едно място, тъй като мрака настъпи и беше почти невъзможно да видя през визьора какво снимам. Орион вече грееше ярко над Мальовица.

Реших все пак да врътна и една снимка със звездни следи. В началото всичко беше ок, с Ванката си приказвахме и времето минаваше бързо. И така до един момент в който, човека просто се отказа да търпи студа и се прибра на топло в хижата. Аз обаче упорито исках да направя поне час, час и нещо експонация, и стиснах зъби. След общо 1 час и 18 минути, последните от които прекарани във въртене в кръг и подскачане в снега, прибрах фотоапарата и отидох при другите.

Опаковахме раниците, палнахме челниците и давай лека-полека надолу към колата. Кратка приятна разходчица за края седмицата и обратно в Студентски град, където открих че няма топла вода… Така е, студентски живот, ах сладък живот, ама само в песните… Иначе в реалността студентски живот = кучешки живот, ама да не продължавам, че и без това много се отплеснах.

Advertisements

4 thoughts on “Нощни снимки на Мальовица

  1. Тише, след години ще го търсиш този студентски живот :) Еххх, защо не съм студентка сега … Удоволствие беше за мен да чета и да си представям, че съм с Вас :)

  2. :-) В началото останах с впечатление, че ще спите на хижата, но май не сте :-) Било е приятна нощна разходчица :-)

  3. Добре е станало откъм снимки, хубаво време сте случили, въпреки студа, то без него няма накъде посред зима :). Пък за банята,… гадна работа :), купи си един по-голям бързовар, да не те изненадват така подобни ситуации :D.

  4. Страхотни снимки, това е най-любимото ми място на света – подножието на Мальовица. Направо удоволствие.

    Колкото до водата, при нас в Младост също нямаше, а ние се приблрахме с детето и кучето след многочасова разходка над Панчаревското езеро – кал, пот, косми и други екстри. Ма кво да го правиш – авария ;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s