Мелник

20.04.2012 – 21.04.2012

Километражът отчиташе, че се движа в нарушение, поне с 30 лв/ч, ако не и повече… тихичко проклинах всички причини, заради които не успях да тръгна навреме. Вече подминавах Сандански, а небето над мен преливаше от цветове. Една феерия от синьо, през лилаво, розово, червено, оранжево, до жълто в посока залязващото слънце… в далечината се показаха пирамидите, а между тях се стелеха мъгли. „Какъв късметлия е Ванката…” си повтарях на ум, знаейки че той е някъде там, застанал зад статива… Успокоих малко темпото, вече нямаше смисъл да бързам, бях изпуснал светлинното шоу. Някъде из завоите преди Мелник едно местно пиянде изскочи срещу мен с мотора си и едва успях да се размина с него без да го кача на предния капак… човека беше стабилно почерпен и си караше право срещу мен без дори да ме забележи! А при това му бях пуснал и дългите! По-късно Ванката ми разказа, че същия този тип му е спретнал абсолютно същото посрещане предната вечер… На сутринта още по тъмно вече се бях тропнал на онова дърво над Роженския манастир. Циклона все още беше тук, но онези облаци от предишната вечер за съжаление ги нямаше… В ниското се стелеше плътна мъгла.

Хоризонта на изток започна да се оцветява.

Мястото с това дърво наистина е магично… при подходящи условия (както беше в този момент) притежава особен чар.

Появиха се и ниски облаци на изток и запушиха пролуката, през която се опитваше да се покаже слънцето.

Това обаче му попречи да изпепели пейзажа с лъчите си и ни позволи още цели два часа да обикаляме и да снимаме.

В далечината стърчеше и една пирамида, която с правилната си форма много наподобяваше Матерхорн.

Времето сякаш беше спряло.

Въртях се малко като в небрано лозе. Не бях идвал на това място досега и с развиделяването се чудех откъде по-напред да захвана…

Светлината наистина успя да се задържи дълго време сравнително приятна и успях да нащракам доста кадри, но сега като седя пред компютъра и ги гледам не мога да харесам нито един… но така е със всяко нещо, без предварителна подготовка нищо не става. Човек задължително трябва да е проверил мястото, на което ще снима, ако иска да направи хубави снимки.

Повъртяхме се още известно време да снимаме разни детайли от пирамидите.

Хапнахме стабилно, прибрахме лагера и тръгнахме да търсиме нови позиции за снимане, обикаляхме по разни трънливи пътечки, ръбове на пропасти, докато не ни удари поредната буря. Панически побягнахме към близката гора, където изчакахме да отмине. Решихме да оставим изследването на нови територии и да се занесем до Мелник, за да не изпуснем залеза.

Ванката беше разучил пътечките и веднага ни изведе на едно страхотно място с гледка към града. Светлината обаче беше толкова силна, че дори и филтрите не успяха да спасят положението.

Междувременно в обратната посока към Славянка се заформи един страхотен облак, който се оцвети невероятно. За малко да се претрепя докато тичах със статива и фотоапарата към мястото, от което го снимах.

Минута-две след това спектакъла свърши и всякакви цветове в небето угаснаха. Явно това беше, мислех си аз. Тръгнахме обратно надолу по стръмната пътечка, когато светнаха лампите на Мелник. Веднага започна обратно процедурата по вадене на техниката и след няколко опита горе-долу успях да докарам това, което бях замислил.

След което последва едно бавно и дълго пътуване по тъмно обратно към София. Хубаво е човек да има резервен шофьор в колата при подобни ситуации, когато е твърде изморен дори да гледа.

Advertisements

5 thoughts on “Мелник

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s