Валявишки езера и Дженгала

10.07.12 – 13.07.12

Планираше се грандиозен преход в Пирин. Обаче както винаги, нищо не се случи така, както го бяхме замислили. Тропнахме се с лифта на хижа Безбог и зачакахме. Прогнозите бяха над планините да превали и прегърми в следобедните часове. Мислехме да изчакаме там лошото време и след това да тръгнем към Валявишките езера. Лъскахме една порутена пейка няколко часа, но нищо значително не се случваше. Имаше къдравки и зли облаци в небето, но времето напредваше и разбрахме, че ако останем още на това място ще изпуснем всякакъв залез. Нагърбихме тежките раници и потеглихме с идеята, че ако ни запука дъжда по пътя ще се скрием в клека или ще разпъваме палатката. Едва превалихме баира над Безбожкото езеро и дъжда дойде от нищото без предупреждение. Газ бързо към близкия клек. Докато извадим дъждобраните взе че ни запука и градушка. Добре че се оказа лека. Не след дълго дъжда премина и потеглихме отново. След няма и 15 минути отново ни запраска. Този път си изчакахме на пътеката. Склонът на който се намирахме беше много особен. Над нас се заформяха дъждовните маси, преваляваше за кратко, след което се спускаха по долината към Добринище, където се разразяваха с пълна сила. Силното слънце обаче изпаряваше влагата на момента и отново я връщаше нагоре в планината под формата на огромни купести облаци, наподобяващи изригването на вулкан. Цялата тази маса отново идваше над нас, където смесена и с други облаци рязко се охлаждаше и оформяше нова буря.

Затишие пред буря. Краткия отрязък от време, когато успяхме да излезем от палатката и да хванем последните цветове от залеза в небето.

След като почакахме да се извали хванахме разклона към Дженгалската порта. Едва стигнахме Банските езера (няма и 5 минути от разклона) и отново се заизлива дъжд отгоре ни. Седнахме за пореден път на два камъка до клека. Десет минути се въртях над раницата си, като квачка над пиленца, опитвайки се да я скрия от дъжда, защото вече започваше да пропуска. Този път обаче дъжда не спря бързо, както предишните два пъти. Недоспиването от предната вечер си каза думата и изпаднах в някакво полузаспало състояние. Повече от час стоях свит на топка, докато спре дъжда. Панически скочихме с Ванката да опъваме палатката, защото облаците над нас не вещаеха нищо добро. Едва се мушнахме вътре, когато небето сякаш се разтвори… водата се лееше отгоре ни със страшна сила, а по околните върхове тряскаха яко светкавици. Взехме да броим секундите между святканията и гърма, за да определим на какво разстояние падат. В този момент една много здрава светкавица трясна някъде адски близо до палатката! Няма да забравя как уплашено се спогледахме… Все едно някой беше стрелял по нас и куршумът беше минал на сантиметри… Само ще превали и прегърми, а… нещо пак не бяха улучили прогнозата.

Последните цветове догарят над Сиврията. Небето след буря винаги е уникално. Още не подозираме обаче че голямото трещене тепърва предстои.

Постепенно бурята поутихна. Започнаха да се чуват песните на птичките и решихме да изпълзим от палатката да огледаме небето. А то беше уникално. Всякакви видове облаци, започващи да се оцветяват в най-различни цветове от ниското вече слънце, се гонеха над нас във всички възможни посоки. В един момент дори започнаха да се образуват от невероятните, но сравнително редки облаци маматус. Вече беше ясно, че ще се нощува тук, затова решихме да извадим техниката и да се опитаме да снимаме нещо със залеза. Отсреща се извисяваше връх Сиврия, но нямаше нищо интересно на преден план. Мъчихме го с рекичката, изтичаща от Банските езера, докато не угаснаха и последните цветове в небето. Решихме да преместим палатката, че в бързината преди това я бяхме опънали на един наклон и нямаше да спим удобно. Бързо закъртих дълбоко, когато в един момент към полунощ така яко изтряска една гръмоевица, че двамата с Ванката подскочихме в палатката! Отново се заизлива невиждан порой, а ние само се молехме палатката да издържи и да не се наводни. Толкова се бяхме уплашили, че бяхме гушнали техниката в чувалите. Едновременно с пороя светкавиците изнасяха невероятно светлинно представление! Тряскаха толкова яко, че ни заслепяваха в палатката. Една дори ми бръкна в здравето, въпреки че бях със затворени очи! Досущ като полицаите по филмите с ония гадните фенери, дето ти светкат право в очите. Незнайно как и кога успях да заспя.

Едно от Валявишките езера с Дженгала. Подводните камъни дават страхотен материал за преден план, жалко че нямах ботуши да нагазя в езерото…

На сутринта ми беше адски трудно да изпълзя от палатката. Небето беше ясно и синьо, без кьораво облаче в небето. Направо да не повярваш, че няколко часа преди това се вихреше такава невероятна буря. Раниците бяха подгизнали и извадихме да сушим всичко по камъните. Когато багажа изсъхна, го наблъскахме отново по раниците и се заклатушкахме тромаво нагоре по стръмната пътека към Дженгалската порта. По средата излязохме на една невероятна морена, спускаща се между Малкия и Големия Полежан. Мястото приличаше на лунен пейзаж. Чак ме хваща яд сега като пиша, че не направих една снимка от там. Превалихме портата и пред нас се откриха адските зъбери на Дженгала. Веднага хванахме напряко през камъните към най-близкото от Валявишките езера, предвкусвайки какви кадри биха станали оттам.

Със стигането на брега намерихме място за палатката. Този път я опънахме като хората и напълно подготвени зачакахме бурята, която вещаеха прогнозите за този ден. Чакахме, чакахме, а облаците идваха и си заминаваха. По едно време видяхме, че буря май няма да ни пере този път и обиколихме езерото да огледаме за позиции. След това се тропнахме и зачакахме залеза. Храната я скрихме в „хладилника” – една дупка между камъните до близката пряспа сняг. Най-накрая дойде време да извадим апаратите и да налазим набелязаните позиции.

Облаците за съжаление бяха изчезнали още преди няколко часа и единствената надежда беше върха да почервенее. Донякъде стана, но се появи лек ветрец, който скапа отраженията в езерото. Отскочих и до далечния бряг, където реших да изчакам Синия час. Околността не можа да посинее, както става през зимата със снега, но поне вятъра утихна и се получиха някакви отражения.

Нощта за разлика от предната беше спокойна. Сутринта отново нямаше пукнато облаче и отново си поспах до късно. След като закусихме тръгнахме на обиколка към Голямото Валявишко езеро да огледаме и там за някакви позиции. Хванахме директно по права линия и отново се нацепихме на някаква морена. Малко кофти, но я пресякохме без проблеми.

На пътеката преди езерото се беше разположило стадо крави. Както при всяко стадо и тук се намери едно тъпо теле, което ни гледаше криво и ни принуди да заобиколим по камъните. От това езеро Дженгала вече се губеше в далечината и решихме, че няма да го бъде. На връщане говедото беше готово да ни погне и се наложи да го замеряме с камъни. Тропнахме се отново при палатката, Ванката да чете книжка, а аз да си нахвърлям малко записки от приключенията, твърдо решени да останем още една нощ на това място, с надеждите за по-хубав залез.

Втора вечер под Дженгала. Залезът отново се оказа безоблачен.

По едно време както си лафихме, на отсрещния бряг на езерото изскочиха две диви кози – майка с малкото си. Веднага млъкнахме да не ги уплашим, но те ни видяха и побягнаха. Подскачаха по камъняка с невероятна лекота и грация! Ванката се стрелна да търси фотоапарата, а аз, знаейки си късмета, реших просто да им се насладя с очи. Въпреки че избягаха на определено разстояние от нас, бяха любопитни и застанаха високо на една скала да ни наблюдават. Като им омръзна просто изчезнаха някъде сред камъните и клека, а ние въодушевени започнахме да обсъждаме случката.

Ето че стрелката на часовника отново подмина 8 и налазихме езерото. Този път се занесохме на отсрещния бряг.

Вятърът отново скапа отраженията, ама какво да се прави, такъв ни бил късмета. На хоризонта отново се появиха облаци, които попречиха на слънчевите лъчи да боядисат върха в кърваво червено.

Този път те бяха по-сериозни, видимо носени от студен атмосферен фронт. Занесохме се на съседното езерце да се опитаме да отстреляме нещо и в другата посока, но не се получи.

Останах по тъмно да ударя един последен кадър на гладкото като огледало вече езеро.

Мислехме че времето само ще застудее малко, а то взе че през нощта се изля поредната яка буря над нас, но това вече не ни правеше впечатление. На сутринта имаше видима промяна във времето. Духаше студен вятър, а цялото небе беше осеяно с бели пухкави облаци. Събрахме лагера и задрапахме отново през камънаците към Дженгалската порта.

Дженгалската порта откъм Банските езера.

Там успяхме да се свържем с цивилизацията и разбрахме, че се очаква рязко влошаване на времето. Почудихме се известно време и накрая решихме да се приберем. Докато се качвахме на лифта, небето от север потъмня. Усмихнахме се леко… :)

Advertisements

10 thoughts on “Валявишки езера и Дженгала

  1. Ох, благородно ти завиждам за дните в планината, за красотата, за бурята, за слънцето, за облаците, даже за телето :) Благодаря, че ме откъсна поне за малко от работа!

  2. Гале, светкавиците падаха навсякъде около нас, някои от тях толкова близо, че имаше реална опасност за живота ни. Отделно че идваха с тонове вода, които се сипеха от небето и нямаше как да излезем от палатката без да подгизнем до кости (не че вече не бяхме мокри, ама техниката нямаше да оцелее) :)

  3. Един от любимите ми райони в любимата планина. Малеее как ми се доходи.
    Малко мързеливичко сте го давали. За толкова време да сте обиколили целия район – има толкова много за ходене и гледане там…
    Иначе снимките са супер!

  4. Е няма как, добрите снимки могат да се съчетаят само с мързеливо ходене. Много е трудно, да не кажа невъзможно съчетанието на сериозно ходене и сериозно снимане :)

  5. Ех, Тишо, припомни ми нашето приключение из Пирин. Обиколихме, около 25 езера, направо се смачкахме. Под Дженгала ни опра едно хубаво с всичките му гръмотевични екстри, на Мозговишката порта пресичахме едни стръмни улеи пълни с фирнован сняг, още ми стяга под лъжичката, като си спомня. Спахме на Тевно езеро, там също ни пукаха ядовете, но беше незабравимо. Оттогава минаха 2 месеца, но все не мога да стигна до описанието в блога, в предвид активното фотопланинарско лято. Даже изпозабравих имената на езерата, но ще се събеседвам с картата при описанието. :))) Поздрави за хубавите кадри, интересно си го описал, човек се пренася там. Поздрави и на Ванката! :)))

  6. Хаха, аз точно поради тази причина започнах да си водя записки на място – или докато чакаме на място през деня както в тоя случай, или преди лягане отделям половин час :) Успех с припомнянето и ще чакам да чета за приключенията :)

  7. Браво, брат ми! Страхотни снимки, а първата направо цепи мрака! За подобна картинка си заслужава да те вали и тряска 3 дни и 3 нощи :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s