Една история за фотошопа, „слепотата” на хората и още нещо…

Здравейте, скъпи приятели! Напоследък малко съм занемарил воденето на този блог и въобще снимането, за което се извинявам. Обещавам догодина да се реванширам! Вместо традиционната равносметка за края на годината, ще ви разкажа една история…

Беше лято. Запотената седалка под мен поскърцваше от време на време, а книжката която си бях взел, се оказа скучна. Бях сам, а във въздуха отекваше до болка познатото на много хора ту-туф ту-туф… Пътувах през Искърското дефиле с влака за София и бях изпаднал в някакво меланхолично състояние. Седях до прозореца, а действителността минаваше от другата страна на стъклото под формата на едно голямо, сиво и размазано нищо. Нито красивите бели Черепишки скали успяха да ме откъснат от това състояние, нито тези край Лакатник. Сякаш времето беше спряло и се опитваше да ме убие от скука…

В един момент обаче нещо привлече вниманието ми… Натежалите черни облаци, които изпълваха небето, взеха да променят цветовете си. Потърках очи, но се оказа че не ми се привижда. Странна светлина се процеждаше през тях като през тъмно матово стъкло и оцветяваше небето в странни жълто-оранжеви нюанси, на места преливащи през розово към лилаво. Стръмните гористи склонове сияеха отдолу, отразявайки откровено казано шантавите цветове в небето. От време на време облаците просветваха от мълнии високо над тях. Картината навън беше като от някой апокалиптичен филм, мигове преди да настъпи края на света! Стоях безпомощен с фотоапарат до мен, изяждайки се отвътре от мисълта, че няма как да снимам адекватно този невероятен момент… все пак нямаше как да кажа на машиниста да спре влака и да ме изчака да ударя няколко снимки. Остана единствено мъничката утеха, че станах свидетел на тази невероятна трансформация на природата.

Замислих се за фотографската максима, че няма нищо по-хубаво от лошото време и ми стана някак тъжно, че повечето хора не виждат това красиво лице на природата по време на буря. Ще кажете, че нали това е мисията на фотографите, да отворят очите на всички останали слепци? Е да, но за съжаление тези слепци упорито отказват да повярват, твърдейки за всяка снимка с по-невероятни цветове или такава, различна от това, което те са снимали с телефона или сапунерката, че е фотошоп… Ами НЕ, не е!!! Или поне не всяка. Вярно, има и доста такива, които са грубо манипулирани или са колажи от различни снимки, но това не означава, че всички са такива! Много се дразня, като видя коментар от сорта на „Намали малко тоя фотошоп” или „Развалил си снимката с тоя фотошоп, без него щеше да е по-добре”, при това в повечето случаи коментирани от някой, който въобще не е пипал тази програма. Въпреки че това май си ни е национална черта, нали сме нация техническа и разбираме от всичко.

Въпросът който най-често получавам ,след този с какъв апарат снимам, е „Ползвал ли си фотошоп за тази снимка?”. Да, ползвал съм. И не, това не е нещо лошо. Това е нещо необходимо! Колкото и напреднали и модерни да са днешните фотоапаратите, те никога няма да достигнат висотата на човешкото око. Просто няма как фотоапарата да пресъздаде директно едно към едно сцената, която се опитвате да заснемете. Точно тук на помощ се притичват различните филтри и софтуерни продукти. В недалечно минало, когато хората са снимали на лента, са имали своята тъмна стаичка, където са промивали лентите и са вадили образ от тях. По същия начин цифровият сигнал уловен от дигиталния апарат се налага да бъде обработен, за да може да се извади на максимум информацията от него. И това обработване става в raw конверторите и фотошоп. Те просто помагат на фотографа да пресъздаде това, което е видял с очите си.

Да, и аз не обичам снимките които са грубо манипулирани с фотошоп. Не си мислете, че съм някакъв негов защитник и че се радвам само на шарено. Мразя, когато видя някоя снимка, която е „изнасилена”, казано на фотографски жаргон, във фотошоп. Например хубава есенна горичка с рекичка, а водата в нея – жълта до безобразие. Или пък видимо мрачно и сиво време, а небето – плоско от край до край, да е жълто или червено. Когато човек дълго време се занимава със снимане на пейзажи, не само през деня, но и в по-особени условия и след това се занимава и с обработването на тези снимки, той добива усет кое е истинско и кое не. Не казвам че съм най-големия спец, но определено вече имам око за тези неща. И въпреки всичко, дори и най-опитния човек също може да се заблуди. Един ден докато си разглеждах снимки из интернет попаднах на една с леко лилави нюанси в небето. Веднага си казах, че или нещо филтрите, които фотографа е ползвал дават отклонения в цветопредаването, или просто се е заиграл при обработката. Една вечер обаче, дълго време след като бях видял тази снимка, станах свидетел на уникален залез, след който небето придоби абсолютно същите лилави нюанси. Направо не можех да повярвам на очите си! Оказа се че все пак природата може да ни поднесе и напълно неочаквани гледки. Просто трябва да се вгледаме в тях и да се замислим.

Точно затова се замислих и при скучното си пътуване във влака, когато за пореден път станах свидетел на странните лилави цветове в небето. Не можех да откъсна очи от причудливите облаци и не спирах да се възхищавам на това природно чудо. Но когато спектакълът все пак свърши, се огледах и видях, че никой друг във влака не беше обзет от вълнението, което ме тресеше. Всеки се беше умислил за проблемите си или просто си бъбреше с човека до него. Но никой, дори за момент не беше обърнал внимание на чудото, което току-що се беше случило… Сякаш бяха слепи за него… Стана ми тъжно… Искаше ми се да мога да споделя този миг с всички, но около мен нямаше никой.

Затова, мили зрители и читатели, замислете се преди да критикувате нечия снимка и да обвинявате автора й в грубо използване на страшното и забранено нещо, наречено фотошоп. Замислете се, а ако не можете да си отговорите сами, попитайте. Повечето фотографи с радост биха ви обяснили в какво се състои обработката на дадена снимка и дали това, което виждате е истинско. Защото този автор, чрез своята фотография ви дава поглед през неговите очи и се опитва да ви направи свидетели на уникалния момент, в който той се е чудел дали да снима, или просто да се наслади на гледката и да я запази единствено за себе си. Защото мисията ни е да споделяме тези уникални моменти, на които не всеки би могъл да стане свидетел, а не да ги крием за себе си. Защото споделеното щастие е двойно щастие! А през останалото време, когато не стоите пред монитора, а се разхождате навън сред природата, загледайте се, отворете хубаво очите и сърцето си, може да станете свидетели на нещо необикновено!

Желая ви весело посрещане на Новата година, приятели! Бъдете здрави и споделяйте красивите моменти! Защо някъде там се крие щастието! А имаме ли го него, нищо друго не ни трябва :)

Advertisements

5 thoughts on “Една история за фотошопа, „слепотата” на хората и още нещо…

  1. Благодаря за написаното.Съгласен съм ,че трябва да се научим да уважаваме автора за неговото виждане за цвета. Разбира се когато той е наясно със себе си…

  2. Много хубави мисли,макар и малко тъжни! Наистина малко хора виждат красотата около себе си,ангажирани със собственото си Его…но винаги има и някоя нежна,чувствителна душа, на която това не и е достатъчно!И слава Богу че има и такива хора!Благодаря!

  3. С мед да ги нахраним тези, които се чудят на акъла ни да снимаме простите неща около нас… ма меда няма да стигне за всички : )
    Благодаря за споделянето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s