Бурно снежно утро

23.03.13

По случай първа пролет (добре де, на патерици)… се качих в планината да направя първите си зимни снимки тази година (има голяма вероятност и да са последните). Предния ден се вихреше адската виелица и когато погледнах прогнозите за разкъсване на облачността около изгрев слънце си казах, че това е момента! Бързо си намерих компания и по тъмни зори вече се носехме към Алеко. В главата ми се въртеше вече готовият кадър – една морена с отрупаните със сняг борчета около нея (те не са борчета де, ама нали на почти всички иглолистни така им викат), а в небето – огнена стихия. Пътят нагоре все още не беше разчистен и на места имаше стабилни навявания. Естествено по-проблемните участъци ги минах в типичен Top Gear стил – Poweeeeeeeeeer! Хаха, шегата на страна, но хубавите зимни гуми наистина имат огромно значение – имах чувството, че и два пъти по-дълбок сняг щях да го прегазя без проблем. Проблемът дойде от това, че докато се измъкна от София, де що имаше червен светофар – мен чакаше. Като резултат беше започнало да се развиделява още докато се носехме по завоите нагоре.

Вълните, нарисувани от вятъра дават страхотни възможности за предния план. Жалко само че дърветата отзад не са сред най-добрите екземпляри.
Вълните, нарисувани от вятъра дават страхотни възможности за предния план. Жалко само че дърветата отзад не са сред най-добрите екземпляри.

На Алеко сложихме гети, маски, шапки, ръкавици, челници… абе кой квото има и поехме с ускорено темпо. Виелицата от предния ден все още не беше затихнала, температурите бяха стабилно под нулата и условията може да се каже че си бяха екстремнички. Дааа, човек наистина се чувства най-жив, когато си търси белята някъде в 6 сутринта. Набързо минахме през пистите и се забихме в гората. Както предположих, вятъра веднага стихна и се озовахме в една чудна заскрежена бяла приказка. Да, ама тая приказка ни изигра хубава шега. Заради натежалите от снега клони и наветите на места преспи не успях да намеря пътеката за Бистрица. Пулех се в GPS-a, а той показваше че на няколко пъти сме я пресекли. Е да, ама следи от такава просто нямаше!

Миг от вълшебната светлина на изгрева, въпреки че в лутането за композиция изпуснах най-наситените и ярки цветове.
Миг от вълшебната светлина на изгрева, въпреки че в лутането за композиция изпуснах най-наситените и ярки цветове.

Карахме го малко оффроуд – смело през гъстите клони и през преспите. Това допълнително ни забави и в момента, в който трябваше да подсечем един стръмен склон, целия заледен от поривите на вятъра, реших че няма смисъл да продължаваме – щяхме със сигурност да закъснеем за набелязаната позиция. Още повече че имаше голяма вероятност да свършим по гъз някъде в гъсталака под споменатия склон. Решихме някъде от това място да снимаме. Всеки си намери позиция и разпънахме сергиите. Слънцето се показа много бързо над ниската облачност, като за секунди буквално запали всичко в невероятни розово-червени нюанси, след което изключително бързо премина през оранжеви към златисти.

IMG_9347

Тичах като луд наляво-надясно без да си харесам нещо конкретно и пропуснах тези невероятно кратки мигове на най-интензивна светлина. Обстановката беше усложнена и от снежната виелица, чийто пориви бяха доста силнички и правеха смяната на обективи почти невъзможна. И ми напълниха сенниците със сняг…

Постоянните пориви усложняваха доста снимането, но пък какви картини рисуваха...!
Постоянните пориви усложняваха доста снимането, но пък какви картини рисуваха…!

Хубавата страна беше, че същите тези лоши и гадни пориви рисуваха невероятни движещи се картини, а на места бяха изваяли по-дълготрайни шарки в снега. В един момент се усетих че миглите ми дотолкова са замръзнали, че лявото ми око беше полузатворено. Слънцето вече се вдигна високо и решихме да стягаме багажа.

Големият Резен за миг повдига бялото си було и разкрива заснежените си зъбери – досущ като свиреп вълк, оголващ зъбите си с ясното послание „Махай се, нямаш работа тук“.
Големият Резен за миг повдига бялото си було и разкрива заснежените си зъбери – досущ като свиреп вълк, оголващ зъбите си с ясното послание „Махай се, нямаш работа тук“.

Докато спътника ми си сгъваше статива, се изви поредният порив на вятъра и понесе раницата му с фотоапарата надолу по склона. Реакцията обаче беше мълниеносна и само 10-ина метра по-надолу положението беше овладяно. Такъв спринт върху лед не бях виждал досега :D Потеглихме наобратно през преспите. На по-ветровитите места дори по-дълбоките ни следи бяха абсолютно заличени! Въпреки силното вече слънце не спряхме да снимаме.

IMG_9437

Като се замисля може би от лятото не се бях качвал в планина и сега бях като малко дете в сладкарница – просто не можех да се наситя! Влязохме обратно в гората. Обстановката там беше като в царството на ледената кралица.

IMG_9448

Силният вятър олюляваше изсъхналите дървета и те издаваха зловещи звуци. Чак се замислих как не ме е хванало шубето преди това в тъмното, но тогава толкова бързахме, че явно не ми е направило впечатление. Когато излязохме обратно на ски пистата се порадвахме за последно на откриващите се гледки и отпрашихме надолу към София.

IMG_9461

Advertisements

3 thoughts on “Бурно снежно утро

  1. Интересни фотописи стават, в комбинацията зима – елементи лошо време! :) Това да си гониш раницата обаче, никак не е забавно, поне за мен! Тази зима не ми се налага да го правя, защото имаше места, където бедствах сериозно, а и се движех по корем на земята. Веднъж мислех, че няма да стигна до никъде и трябва да спя в снега (100 метра- 40 минути)! Имаше дни, в които туристическата ми раница стоеше на 10 см. от гърба ми, сериозен вятър :)! С гпс-а, слава богу съм нямал конкретни проблеми, с изключение на това, че леда по дисплея му в някои случаи беше повече от този във фризера ми :D. Кадрите с пердашещата по склона виелица… кефят! :)

  2. Незнам, явно ми е малко всичко, което ми се случва напоследък по планините (Стара планина над 2000м.н.в. в дните на януари ифевруари), но съм като изпаткал мазохист, колкото по-лоши условия, толкова повече се надъхвам да излизам горе. :)

  3. Ааа, аз толкова безстрашен не съм… Да не кажа, че не смея да припаря зимата в лошо време в Стара планина. Едно че нямам зимна екипировка (имам само едни гети и една маска за лице) и второ – като знам в Балкана как съм си патил през лятото, какво ли остава през зимата… По принцип нито една планина не трябва да се подценява, особено пък през зимата, но към Балкана имам най-голям респект!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s