30.03.13
Наскоро научих за тази нова екопътека и реших да я проуча. Исках да видя дали си заслужава да я сложа в списъка за пролетта, когато всичко се раззелени. След като няколко дена подред времето беше лошо и с превалявания, реших че съботата ще е подходяща за лов на водопади. Бърза справка с прогнозата за времето – облачно през целия ден. Бинго! Газовата бутилка догоре и газ към гара Бов. Спряхме на стадиона, където започва пътеката, нарамихме раничките и давай нагоре. Самият стадион е ограден от две страни от високи отвесни скали, очевидно дело на човешка ръка и вероятно много динамит. Веднага бях привлечен от шарките им, но реших че ще ги снимам на връщане, сега бързах да видя водопадите.
По правило, това е една от най-големите фотографски грешки, защото винаги, когато оставиш нещо „за после“, след това обикновено е станало твърде късно и това „за после“ остава в небитието. За щастие този път беше изключение, но за това по-късно. В началото пътеката вървеше плътно покрай реката, като не след дълго започнаха интересните прагчета. Както се оказа впоследствие, реката е пълна с такива интересни прагчета с височина от по няколко метра, а на няколко места се открояваха и водопадчета по 7-8 метра.
Добре, че бях наденал работните обувки за тежки състояния, защото почти през цялото време пътеката беше кална, като на едно мочурливо място дори успях да затъна до глезена. Определено през пролетта ще трябва да се идва с гумените ботуши и чак тогава ще има истински офроуд. Често се случваше да слизам до дерето, за да снимам от подходяща позиция малките водопадчета. Някой от тях обаче не бяха много достъпни, а клоните и драките пред тях ще ги скрият почти напълно от поглед, когато се раззелени. Лошото е, че навремето е имало бунище под селото и всяка пролет реката е смъквала боклуци, като сега те бяха пръснати по цялото корито. Тъжна картинка. В един момент пътеката се отдели от коритото на реката и започна да набира височина по другия склон. Не след дълго в далечината се показа и самият той – водопад Под Камико.
Изливаше се мощно от скалния венец, буквално на метри от къщите на старото село Бов. Добрахме се до подножието му, където… се оказа едно малко бунище – имаше всякакви боклуци. Поне се порадвахме малко на водните пръски. Така като гледах, имах чувството, че е повече от обявените 30 метра. Решихме да се качим до върха на водопада, за да го замеря колко точно е висок с помощта на GPS-a. Преди това обаче се отбих да щракна още един водопад (най-вероятно временен) вляво от бовската гордост. Цялата денивелация на временния е почти същата, но директния пад е наполовина по-малък. Оттук включих двойното с блокажите и теглих една директна черта нагоре по трънливия стръмен склон, за да изляза на маркираната пътека. Така е, който го мързи да заобикаля се мъчи по шорткътите.
Оттам хванахме отново с моя колега по пътеката, която заобикаля скалния венец и излязохме отгоре. За момент се почувствах малко като в Изгубения свят. Не, нямаше динозаври и птеродактили (въпреки че в небето кръжаха едни доста големички ястреби или орли, не зная). Но в момента в който издрапахме, пейзажа рязко се промени – всичко беше плоско като тепсия и с нищо не ти подсказваше, че на метри от теб има пропаст, в която се излива огромен водопад.
Селцето се оказа почти пусто – видяхме само едно магаре, едно куче и един човек. Когато стигнахме отново до рекичката, останах като гръмнат от гордата табелка „улица Водопада“, поставена на дървеното мостче.
Къде насред тая кал пък видяха улица, тези дето са я поставили?!? Както и да е, след бърза справка с GPS-а се оказа, че в действителност височината на водопада е 40 метра. Нагоре по течението угледах още каскади, но вече идваше време да тръгваме обратно. Явно ще останат за друг път. Слизането беше бързичко, без никакво туткане и спиране за снимки. Също така беше и доста по-лекичко от качването, с което видях малко зор – къде от постоянните шорткъти и слизания в деретата, къде че бях изгубил форма, след продължителния застой тази зима. Когато пристигнахме обратно на стадиона реших да видя какво мога да измъча със скалите.
След като приключих с тях, хвърлихме багажа обратно в колата и палнах към село Заселе. Спрях на последната серпентина по пътя нагоре да погледна една позиция, но времето беше отвратително, та и това влезе в списъка „За друг път“. Решихме все пак да отидем и до Вазовата екопътека да видим какво прави Бовска Скакля, преди да се е стъмнило. Оказа се, че си тече доста прилично, ама кой ме би по главата да си кажа, че няма да стане за снимка и да си оставя фотоапарата в колата… Е, поне му се порадвахме, тъй като досега бях идвал само два пъти, когато едва-едва пръскаше. След това кръгом към колата и обратно през ужасните дупки към Софията. Та така, тоя ден си замина. Останах доволен от проучването, остана само да дочакам условията и да се върна вече за сериозни снимки.
Colorscapes 
Улица „Водопада“ цепи :)
На ГПС-то не може да му се вярва много като стане дума за вертикални разстояния, а в гората пък още по-малко за каквито и да е разстояния :)
Ами аз лично на моя много му вярвам що се отнася до вертикални разстояния – замерял съм го на няколко геодезически репера и разцепва супер точно!
Спомени марката и модела тогава, да му направим една заслужена реклама :)
Аз колкото съм ползвал и вградени, и блутуут пишки и туристически въобще не се оправят с вертикалните координати. По хоризонталните са бомба, но вертикалните са +/- 20 метра. Особено ако замервам в основата на нещо (примерно водопад) където няма видимост на небето и има сума ти отразени сигнали от самото нещо.
Радвам се, че съществувате! Благодарение на такива инициатори, като вас ние можем да видим тези прелести! Благодаря!
Здравейте, оказва се че съм била на това място един ден след вас, на 31.03.2013. Но за съжаление моята разходка не беше така успешна. Ще се радвам ако опишете как извървяхте тази екопътека. На табелата пред стадиона тя е нарисувана с маркировка в червено и бяло, но всъщност такава маркировка аз не видях изобщо. От селото ни напътиха да следваме маркировката в зелено и бяло. Тръгнахме по нея нагоре по реката, в един момент се оказахме пред две посоки – едната с мостче да се пресече реката и след нея пак маркировката в зелено и бяло, а другата от същата страна на реката, катереща се по-нависоко. Съгласно рисунката на картата пред стадиона избрахме втората пътека. Там вече нямаше никаква маркировка. Скоро започнахме да слизаме и се озовахме на стария коларски път, вече по маркировка в синьо и бяло. Тоест с две думи, по какво се ориентирахте. Защото явно някой е усвоил пари за да направи маркировка за екопътека, и не си е свършил работата. А водопади не видяхме никакви, освен два три малки пада в началото на разходката ни.
Здравейте, аз също ще съм много благодарна ако приложите някаква схема на пътеката, щом има такива разминавания, а водопадите са красиви:) заслужават си.
Карта на пътеката може да си вземете от местното туристическо бюро.Има и на интернет страницата http://bov.bg/images/map_big.jpg .Принципно цялата пътека е кръгов маршрут около 10 километра.Тръгва се винаги от игрището.Един вариант е посока към Вазовата къща върви се по река Трескавец (за името може и да бъркам) , като след около 5 минути се тръгва по пътека завиваща наляво и изкачваща се право нагоре( ако не завиете наляво се продължава към Вазовата къща).От другата страна се тръгва към с.Бов.Това е по-красивата част на пътеката и върви в малко по-ниските части.
Иначе мястото е много готино.Аз го посетих есента, и също съм му се заканил много сериозно, като се раззелени :)
GPS-a ми е класика в жанра – Garmin 60CSx. А относно пътеката – тръгва се от стадиона по зелената маркировка. Минавате първото мостче, след което за кратко се изкачвате височко от дясната страна на реката. Веднага след това следва стръмно спускане обратно до реката (има останки от парапет), минавате по второ мостче и след това продължавате само нагоре по течението като реката ви се пада отдясно. През половината време реката е непосредствено под пътеката. Към края реката отново се пресича два пъти. Ще гледам в близко време да кача някъде трака, въпреки че заради снимките, както вече споменах, на места съм правил малки отклонения, но принципно върши работа – пътеката си е ясно очертана.
Айдеее, запалихте ме и мен да откривам сезона :)
Прекрасни снимки и пътепис! Поздравления! Благодарение на Вас и ние се наслаждаваме на тази красота!
Супер, снимките си ги намазал както трябва!!! Читаво местенце, трябва да се посети, хем да извърша най-накрая и едно културно мероприятие, както се казва! :)
Здравейте,
казвам се Методи Младенов, жител на с. Гара Бов и съм от хората, които са участвали в изграждането на екопътеката.
Включвам се в дискусията само, за да кажа, че днес лично минах по маршрута, за да погледна в какво състояние е маркировката след зимния сезон и се убедих, че тя е в много добро състояние. При водопада срещнах четирима души (изкачваха се от стадиона към водопада), които запитах дали лесно са се ориентирали, при което те ме увериха, че не са имали никакъв проблем. Относно коментара за усвоените пари – мога да уверя лицето което го е написало, че маркировката е направена на доброволни начела и никой не е усвоявал никакви пари за нея. Вярно е, и твърдението че на места има какво да се коригира по пътеката, но Ви уверявам, че работим и в тази посока. И накрая относно отпадъците – факт е, че жителите на селото дълги години са изхвърляли отпадъците си направо в реката, но и на този проблем търсим решение. За тази година стартираме с първото почистване 20-ти април, като каня всеки който желае да се присъедини към нас.
И накрая искам да се обърна към всички Вас – наши гости: всякакви коментари относно пътеката изпращайте на електронния адрес на туристическият ни информационен център (tic_bov@abv.bg). Смятам, че обратната връзка би ни била от взаимна полза, за да можем максимално бързо да се ориентираме в проблемите или пък за нещата които би било хубаво да се подобрят.
Здравейте,
Евала, че има хора като Вас, които да се занимават с облагородяването на подобни пътеки! Желая ви успех в бъдещите начинания! Относно ориентирането и маркировката – и за мен са си ОК. Просто не всеки има добро чувство за ориентация (не искам да обидя никого, но за пример ще кажа че онзи ден мой приятел се изгуби на един паркинг два пъти). Просто в случая трябва да се следва елементарната логика, че трябва да се върви плътно до реката (все пак водопадите няма как да бъдат другаде) и да се съобрази това, че за да има водопади, дерето трябва да е по-стръмно.