Есен на Витоша

01.10.13-02.10.13

Беше един от онези скучни дни, в които седях на упражнения в университета на 8-ия етаж и зяпах през прозореца навън. Тежки облаци бяха похлупили Витоша, но от време на време като се разместваха леко, изпод тях се показваше шарена гора. Едва дочаках да се прибера. Стегнах набързо раницата и отпраших към Бай Кръстьо, тъй като времето напредваше и наближаваше 3 следобед. Докато се носех нагоре по завоите си мислех само как ще снимам шарена горичка с мъгличка.

IMG_6100

Реших да хвана към Комините, тъй като им се точех от доста време. В момента, в който стъпих на калната пътечка, горската приказка ме погълна. В началото преобладаваха буковете, които още не бяха започнали да се оцветяват, но картинката се променяше буквално на всяка крачка. Тук брезичка, там клен, в далечината някой смърч или еличка.

X-Files. Пейзажа на места е като от филм за мистерии и ужаси. Очакваш всеки момент отнякъде да изскочат агентите Мълдър и Скъли.
X-Files. Пейзажа на места е като от филм за мистерии и ужаси. Очакваш всеки момент отнякъде да изскочат агентите Мълдър и Скъли.

Шарената приказка бавно но сигурно беше започнала да променя облика на дърветата. Може да звучи егоистично, но ако искате да усетите магията на гората, трябва да сте сами. Само тогава ще може да чуете всички звуци – дъждовните капки разбиващи се в листата, нежното свистене на вятъра, пукащите клони в далечината, миниатюрните ручейчета течащи в краката ви… само тогава ще може да усетите онзи аромат на тиня и загниваща дървесина – истинският прекрасен аромат на гора. А ако бъдете тихи, може да имате късмета и да видите някоя красива животинка :) Отплеснах се… ама то и там в гората си се бях отплеснал… сякаш се бях пренесъл в някой друг свят.

Не навсякъде гората беше шарена, но не отстъпваше по красота благодарение на мъглата.
Не навсякъде гората беше шарена, но не отстъпваше по красота благодарение на мъглата.

В един момент пътеката излезе на открито, точно под самия масив на Комините и започна стръмно да катери нагоре. За нула време обувките ми започнаха да се пълнят с вода. Подгизналите треволяци и храсти изсипваха невероятно количество вода върху панталона ми, а оттам право в обувките. Докато се усетя якето ми също пропусна. Замислих се, че вече май няма особен смисъл да вадя дъждобрана. Най-накрая с малко зор изпъплих до пътеката спускаща от платото към заслон Кикиш.

IMG_6111

Веднага покрай нея изскочиха знаците за лавинна опасност през зимата. И наистина не след дълго започнах да срещам изпочупени или огънати до земята млади дръвчета. Определено те кара да се замислиш за последиците, ако решиш да си предизвикваш късмета тук в снега. На няколко пъти пресичах хлъзгави морени, добре че добри хора бяха натрупали каменни пирамидки, за да се ориентираш, че особено сега както не се виждаше на повече от 20 метра с тази мъгла. Тук обаче брезичките и храстите бяха в пика на цветовете си. Не можех да им се нарадвам, но времето силно ме притискаше, тъй като изгубих доста време (главно в зяпане и по-малко в снимане) на качване в гората, а не си носех челника. Пътечката явно не беше много посещавана, тъй като на места се губеше с избуялите треволяци. Тъкмо си мислех, че няма накъде повече да се намокря и пред мен изникнаха разни малинаци и храсталаци до кръста… все едно бях кола минаваща през автомивка, от ония с големите въртящи се четки. Не съм сигурен , че „освежаващо“ е точната дума за усещането… ама може да се каже, че това вече окончателно наклони везните към прибиране на техниката и включване на спортния режим по другата пътека обратно към Бай Кръстьо.

IMG_6102

Имах чувството, че някой ме беше залял от главата до петите със студена вода (което не беше далеч от истината), а температурата беше около 4-5 градуса. Не беше нещо, което да не ми се е случвало, така че място за притеснение нямаше, просто гледах да се добера по-бързо до колата, преди да замръкна някъде по пътеките. Спрях само на едно място да снимам един дъждовник, който гордо позираше на един камък, без въобще да реагира на присъствието ми, но в момента в който се обърнах да извадя фотоапарата, хукна да бяга като обезумял. Да, що да не ми изиграе такъв мръсен номер. Добрах се до колата, включих парното на мах и се прибрах да се суша. Да обаче есенната гора не ми излизаше от главата. Затова още на следващия ден реших да се метна до Железница да видя как стоят нещата там и да си набележа евентуални местенца за идната седмица.

На това му се вика да попаднеш на златна мина!
На това му се вика да попаднеш на златна мина!

Веднага след Бистрица на първия завой изскочи чудна горичка с пожълтели тополи. Моментално се отбих и изскочих да снимам. Този път обаче си бях взел поука и бях намъкнал якия дъждобран, независимо че не валеше… и предния ден така привидно само ръмеше, докато в един момент не се усетих че дори от тениската си можех да изцедя една чаша вода. Поекспериментирах и малко с ниски скорости на затвора. Понякога по този начин се получават наистина невероятни неща!

IMG_6141

След като изгубих повече от половин час тук, реших все пак да продължа, че не се знаеше какво ме очаква на следващия завой. И наистина се оказах прав – около пътя имаше невероятни шарении, но реших сега само мислено да си ги маркирам за на връщане. Отново направих най-тъпия номер при снимането на пейзажи, но този път не бях виновен, ама за това след малко.

IMG_6163

Исках да се добера до крайната цел – беседките с езерцата до Железница. Когато пристигнах обаче ме чакаше леко неприятна изненада – готините брезички тук все още не се бяха оцветили на максимум. Е, така и така бях дошъл главно да разузнавам, а не с надеждата да направя суперяките снимки, така че се заех с изпълнение на задачата.

IMG_6167

Въртях се главно около горното езерце, даже си натопих статива за една снимка. Беше ме яд, че не си носех гумените ботуши да нагазя в него. С широкоъгълния обектив всяко малко завъртане или преместване разкрива нов поглед на картинката пред теб. Наистина може неусетно да изгубиш часове докато се въртиш само на едно място.

IMG_6186

След като ми омръзна да обикалям около това езерце като котка около аквариум, реших да отида до близкия склон който шаренееше доволно. Харесах си някаква папрат и тъй като вятъра я поклащаше съвсвем лекичко, но достатъчно че да ми прецака снимката, реших и тук да се заиграя на ниски скорости, за да придам артЪ ефект :D

IMG_6219

Отзад пък се подаваше готино малко дръвче, което също си плачеше за снимка. Нямаше как да му устоя. Бях като дете в сладкарница.

IMG_6222

Реших да се връщам и да налазя местенцата около пътя, които си бях харесал. Няма и 50 метра по-късно една цветна експлозия така ми привлече вниманието, че скочих моментално върху спирачките и спрях по диагонал на мокрото платно. Паркирах колата на близката отбивка, надянах и непромокаемото долнище на дъждобрана и хукнах през храсталаците. Такива червени цветове не бях виждал досега!

IMG_6234

И преди някои да скочат да ме обвиняват в заигравка с фотошоп, нека ви кажа – разходете се в мъгливото и дъждовно време из някоя смесена горичка и си купете скъп и качествен поляризационен филтър, за да видите за какво иде реч. Хубава гора се снима само в определени условия и само с определени средства. Само на десетина метра встрани пък беше тази иглолистна горичка с пожълтели папрати.

IMG_6237

Откога си мечтая да снимам подобна! Тук лигите вече текнаха неудържимо! Както навсякъде другаде досега, и това място взех да го чекна от какви ли не позиции. Естествено прибягнах и до поизтъркания вече поглед нагоре.

IMG_6260

Както си се мъчех нагъзен около статива, с глава завряна в земята в опит да видя нещо на дисплея и изведнъж фотоапарата угасна. Хмм, май издухах едната батерия. Смених я, включих фотоапарата и след опита да направя снимка на дисплея излезе гадния предупредителен надпис “Err 99”. Е*и му майката, как може верното фотоапаратче да ме предаде точно в този момент, тъкмо бях набарал перфектната композиция… тази случка направо ми уби настроението и шанса да снимам набелязаните по пътя места. Прибрах се омърлушен вкъщи и сега, докато пиша този текст чакам да се реши съдбата на верния ми другар.

Advertisements

9 thoughts on “Есен на Витоша

  1. Прекрасни снимки! Това, дето му викаш пожълтели брези, много повече мяза на пожълтели тополи, само да отбележа :)

  2. Имам двойка ирландски сетери, направо си ги представям в тази гора колко приказно ще изглеждат. Жалко, че аз не мога да снимам, а и обикновено опитите за снимка завършват с един ръждивокафяв блър, сред който се различават само мятащи се уши :) Ти вероятно предпочиташ снимки без движещи се обекти, но ако решиш да експериментираш, мога да ги предоставя :)

  3. Браво, бе, показа нещо най-на края, определено ми липсваха твоите работи ;)

  4. Така е, доста съм позанемарил блога в последно време. Затова напоследък се замислям да направя фейсбук страничка, където по-честичко да качвам по нещо, ама ще видим ;)

  5. Зарежи фейсбука, пълна и неизползваема фира е. Тотално не ти трябва, след като имаш чуден блог!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s