Camera: Canon EOS 60D
Lens: Tokina 11-16/2.8
Focal Length: 11 mm
Aperture: f/10
ISO: 100
Клин от 5 кадъра със скорости от 1/20 до 1/320 (през 1 стоп)
Тази година условията за есента бяха чудни! Лятото не беше така сухо и предвещаваше хубави есенни цветове. И те не закъсняха – още в първите дни на октомври успях да хвана невероятни шарении на Витоша. Малко по-късно снимах и парченце чудна есен в Рила, но тогава изведнъж ужас – задуха силен вятър и отвя все още неузрелите листа в Северна България. Моят приятел Краси Петров ме успокояваше, че около Белоградчик в ниското все още е останало нещичко. И така първият уикенд на ноември се прибрах и се занесохме двамата на познатата ни позиция над пътя. Видимостта беше отвратителна. Или както обичаме да му казваме – беше гаден смарангясник. Не очаквах, че може да се получи нещо, но когато слънцето взе да слиза ниско, цялата тази гадост във въздуха започна да свети в тези меки нюанси! Оказа се, че точно смарангясника, който ненавиждаме направи кадъра, като озари пейзажа с тези невероятни златисти цветове и дори взе че приятно маскира не дотам красивите есенни цветове. През следващите няколко дена и малкото, което беше останало от есента изчезна. Таз година толкова, догодина пак :)
За по-голям размер цъкнете тук.