Капризите на времето

Camera: Canon EOS 60D
Lens: Tokina 11-16/2.8
Focal Length: 11 mm
Aperture: f/10
ISO: 100
Клин от 4 кадъра със скорости от 1 до 1/8 секунди (през 1 стоп)

През последните години времето все повече заприличва на капризна жена, която си мени настроенията през пет секунди и от време на време си показва рогата. Виждал съм безводни реки през пролетта, когато би трябвало да са най-пълноводни. Виждал съм и да пада сняг в ранната есен, когато листата на дърветата още не са започнали да пожълтяват. Е тази година видях и безснежна зима! Точно две години по-рано затъвах до кръста, а на места пропадах целия в снега, мъчейки се да обикалям и да уловя някой кадър по Витоша. Този февруари обаче се мъчих да намеря парченце сняг, което да вкарам в кадър. Качих се с приятели до връх Ушите за залеза. Когато тръгнахме от София небето беше чисто и си мислех че просто ще се поразходя на чист въздух. След като изпъплихме обаче от гората и излязохме на билото, видях че по хоризонта се бяха скупчили цируси. Тайничко се усмихнах, знаейки какво светлинно шоу могат да изнесат. Оказах се прав. Не след дълго започнаха да се палят, а аз панически тичах из разхвърляните камъни, туфи трева и петна сняг, мъчейки се да намеря интересна композиция. Който е ходил на това място, знае че хоризонта е адски скучен и равен. Най-накрая, точно в пика на цветовете намерих този камък с купчината скали на заден план и успях да сътворя това.
За по-голям размер цъкнете тук.