В търсене на есента

Хехе, малко късничко се сещам да публикувам това разказче, то вече дойде пролетта, ама нали както се казва – по-добре късно, отколкото никога. Пък и без това както бях оставил блога да хваща паяжини известно време, няма да е зле да се активизирам малко с някоя и друга историйка :)

18.10.13

Така, да видим дали помня още какво се случи през този ден :) Рано сутринта още по тъмни зори с Ванката пътувахме към Драгоманското блато. Бяхме се забравили с тоя човек, не помня от колко време не се бяхме виждали! Идеята беше да заклещим изгрева някъде из тръстиките и след това да хванем тесните пътчета из Краище в преследване на есенни цветове. Беше идеален момент за бойно кръщение на новото тяло, след като 2 седмици по-рано стария ми верен фотоапарат даде фира. В небето над нас се бяха насъбрали тежки облачни маси, но въпреки това с развиделяването взехме да кръстосваме по дървените мостчета из блатото. По едно време се разцепи малка ивица на хоризонта и небето леко се оцвети.

Снимката е вертикална панорама от 6 хоризонтални кадъра на 11мм, тъй като един вертикален кадър не беше достатъчно широк за вкуса ми. Ама така е, при пейзажите широкото никога не е достатъчно широко!
Снимката е вертикална панорама от 6 хоризонтални кадъра на 11мм, тъй като един вертикален кадър не беше достатъчно широк за вкуса ми. Ама така е, при пейзажите широкото никога не е достатъчно широко!

Снимането тук бързо приключи и хванахме по някакви забравени от бога пътченца към долината на Нишава. Там обаче ни чакаше неприятна изненада… доста неприятна изненада… от есента не беше останала следа! Силния вятър в комбинация с ниските температури от последните дни буквално беше обрулил дърветата. Пейзажът наоколо повече напомняше за месец март, отколкото за средата на откомври. Ебаси гредата! Почнахме трескаво да обмисляме вариантите. Единия беше за Искърското дефиле, но имахме чувството, че картинката там няма да е по-различна. Другия беше да търсим спасение към Рила. Нямаше какво да му мислим толкова и смело подкарахме на юг. С наближаването на Дупница, разбрахме че не сме сбъркали. Пред нас се издигаше невероятно нашарения северен склон на Рила. Първата идея беше да посетим Овчаренския водопад.

IMG_6513

Цялата долина на река Горица беше нашарена като черга. Джакпот! Съжалихме, че още от сутринта не бяхме хванали насам. Единственият минус на тоя водопад е, че няма много опции за различни композиции, да не кажа че е само една. Е, нали поне ни беше шаренко!

IMG_6517

Искаше ми се да сляза по пътечката и до долния скок, но решихме да се запътим към Стобските пирамиди и да се позиционираме за залеза. Облаците в небето бяха обещаващи. Съответно пристигнахме близо час преди слънцето да се скрие зад хоризонта, но тъкмо щяхме да имаме време за предварителен оглед на терена. Накацахме по предпазната ограда на ръба над скалите и започнахме да търсим цветове и форми сред целия този хаос.

IMG_6539

Общо взето мястото е много красиво и приятно на живо, но за композиране е като истински трън в задника. Един невъобразим хаос, в който няма нищо по-сериозно отличаващо се, освен гъбката по-горе. Междувременно облаците в небето се бяха накъдрили стабилно! В един момент слънцето слезе на сами хоризонта и блесна ярко през една мъничка пролука. Трябваше да се реагира бързо, тъй като оставаха някакви си секунди.

IMG_6557

И наистина след тази снимка всичко свърши. Слънцето се скри и цветовете угаснаха. Ванката слезе по-надолу да снима гъбката, а аз се набутах в някакви храсталаци в опит да намеря… честно казано и аз си нямах на идея какво търсех. В един момент осъзнах, че обстановката зад мен се раздвижва. Обърнах се и какво да видя – мощни лъчи прорязват облаците изпод хоризонта! „Еб*си майката какъв залез, еееб*си майката КАКЪВ залез!!!“. Започнах да тичам надолу по пътеката да намеря нещо интересно за преден план. Е да, ама тия пирамиди са доста чепати – хубавите композиции (ако изобщо може да се каже че има такива) са в другата посока. Тръгнах да слизам надолу по ръба над скалите докато не намерих това малко дъбче.

IMG_6579

Общо взето това беше един от онези залези, които хем ги чакаш подготвен на място, хем въпреки всичко те изненадват. Даже меко казано изненадват, направо си беше шок! Такъв шок, че забравих всякакви правила за композиране, настройки и тем подобни. В един момент просто вдигнах ръце и спрях, за да се насладя на гледката с очи и душа! На заден фон, ей така чисто механично прасках някакви клинчета за спомен, знаейки че няма да излезе нищо от тях. Светлинното шоу продължи необичайно дълго и към края вече бях толкова преситен, че едва ли не тръгнах да прибирам техниката преди да е приключило напълно.

IMG_6603

Впоследствие след като цветовете си заминаха, а с тях и еуфорията успях да си намеря малко по-добра композиция, ама… нали, едно такова с три букви… Все пак гледката беше подобаващ финал на дългия ден, през който навъртяхме доста километри, едва ли не за нищо. Спомена за този залез ще ми държи още доста дълго време!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s