Мъгливо на Боянския водопад

06.09.14

Лято. Сезона на отпуските и почивките. Всички го обичат с изключение на някои индивиди като мен, които не обичат да се варят в собствен сос и обичат да снимат пейзажи. Темата защо лятото не става за пейзажи мога да я коментирам надълго и нашироко, но не смятам да го правя тук и сега. Това лято обаче беше различно. Даже през повечето време изобщо не приличаше на лято. Беше мрачно, студено, дъждовно… идеалното пейзажно време. И съвпадна точно с момента, когато имах най-много нужда от почивка (душевна, физическа, от снимане дори…) и общо взето цяло лято го раздавах лежерно, а по планините главно туристически, без да направя свястна снимка в продължение на няколко месеца сигурно.

IMG_2115

Та, след тази активна почивка, реших че най-накрая е дошло време да си вдигна г*за от стола/леглото и най-накрая да се занеса да снимам нещо. С оглед на поредните поройни дъждове и потопи из цялата страна, най-логично беше да си харесам някой водопад. Нали обаче все още съм в процес на борба с мързела, та се занесох на най-близкия – Боянския. Пък и надали щях да стигна навреме до някой друг, предвид че смелите планове да влизам във форма реших да ги правя в 4 и половина следобед.

IMG_2118

Извадих набързо всичко излишно от фото-раницата (няма пък сега да се престаравам от първия път) за да не тежи и отпраших с колата към Копитото. Както казах, няма да се престаравам, защо да не хвана най-прекия път. Още повече, че той минава през чудна букова горичка, в която се надявах да има нещо интересно за снимане. И се оказах прав! Гората беше просто фантастична!

IMG_2116

Няма по-омагьосващо и релаксиращо нещо от невероятна гора, обвита в мъгла… всъщност има – невероятна есенна гора, обвита в мъгла! Ама за това ще почакам месец-два. Та, докъде бяхме стигнали… аааа да, до горичката! Наистина ви казвам – невероятно е! Чувствах се като в друг свят! Когато видите следващия път Витоша похлупена от тежките сиви облаци, не се тръшкайте, че времето не става за планина, ами си направете разходка из някоя от чудните гори и ще разберете за какво говоря!

IMG_2119

Та така заплеснат си щраках на воля, докато в един момент се усетих, че ми остават по-малко от два часа дневна светлина, а все още имах път до водопада. Прибрах фотоапарата в раницата и продължих. Пътеката около реката е стръмна и хлъзгава и трябва много внимателно да се стъпва. Всичко е мокро и всяка втора стъпка си е като руска рулетка. При предното ми идване тук бързах да хвана вдигащата се мъгла и на няколко пъти щях да се пребия като куче, а в крайна сметка навехнах и глезен. Споменът още ми държеше, затова този път стъпвах много внимателно. Още повече, че сега мъглата нямаше намерение да ходи никъде. В един момент шума от течащата вода се усили и разбрах че съм близо. Секунди по-късно измежду силуетите на дърветата едва-едва се видя падащата водна стена. Не се изненадах, като видях че водопада вече е нападнат от още един фотограф, все пак моментът не беше за изпускане. Първоначално се въртях по камъните да мъча някаква снимка от по-високо, но от зеленината която предния път ми послужи за преден план нямаше и следа. Явно тоя път нямаше да го бъде оттук и слязох долу до реката. Разменихме няколко приказки с другото момче (Киро, надявам се че така се казваше, малко съм зле с имената, ако четеш – поздрави!), измерихме с по един бърз поглед техниката на другия и се заех да си търся позиция. Прескачайки от камък на камък, в крайна сметка застанах централно срещу водопада.

IMG_2142

Само който не е снимал водопади, не знае за какво предизвикателство иде реч. Да застанеш срещу пълноводен водопад централно и да снимаш е като да… хммм, всъщност се сещам само за едно сравнение… общо взето е като да пикаеш срещу вятъра… при това доста силен вятър понякога… Няма да ви обяснявам за какво бясно бърсане на филтъра/челната леща става въпрос. Вместо това ще ви покажа на какво заприличва след няколкото секунди, необходими на човек да композира и да си оправи настройките:

IMG_2137

Слязох отново малко по-надолу по камъните. Гледах бързеите и съжалявах, че не си взех гумените ботуши да нагазя смело във водата, за по-добър преден план. В крайна сметка, много внимателно балансирайки върху мокрите камъни и преджапвайки набързо по-плитките места (друго си е с 360° гумен борд на обувките) успях почти да достигна до мечтаната позиция. С адски много мъки (хвала на лайф-вюто и въртящия се дисплей) успях криво ляво да композирам, тъй като статива с фотоапарата беше на един метър встрани от мен, на ръба на поредната каскада от водопадчета. Едно невнимателно подхлъзване за малко да ме прати в бушуващите води на каскадите под мен, но за щастие ми се размина. В крайна сметка се получи ето това:

IMG_2167

След тази снимка реших да си обирам крушите, преди наистина да се пребия някъде, пък и вече започваше да става тъмно. Прибирането обратно през мъгливата гора, но този път в сумрак, беше почти сюрреалистично изживяване.

Advertisements

7 thoughts on “Мъгливо на Боянския водопад

  1. Къде ги набара тези хубави гори около Боянския? :) или са от друго място.
    Има такива гори, но не са много близо до Боянския… :)

  2. По пътеката от Копитото за Боянския :) Общо взето на няколко минути от колата :)

  3. Мъглата прави чудеса :) А и това лято май не видях прегорели и изсъхнали дървета.

  4. Здрасти,
    Да се включа и аз след като се разпознах като момчето от разказа по-горе. :)
    Името „леко“ е объркано,но не толко голям проблем (вероятно сега ще го редактираш).
    Честно казано се зачудих,че дойде толкова късно и тепърва започна да разпъваш и щракаш като знам какъв е маршрута до долу(аз минах по пътеката,която тръгва малко над Боянска църква) и колко време отнема,но сега виждам,че си ползвал алтернативен маршрут,с който аз несъм запознат,но изглежда много приятен и явно доста по-кратък и мързелив. :)
    Много приятен разказ и снимков материал,както този,така и останалите неща в блога.

    Поздрави.

  5. Здрасти :)
    Извинявам се още един път за името, както казах, малко съм зле със запаметяването. Наистина пристигнах доста късничко и ако трябваше и аз да се качвам от Боянската църква, едва ли щях да го направя. Маршрута от Копитото е приятен и мързелив, особено в такава мъгла. Ще се радвам, ако видя някъде и твоите снимки от този ден, пък и някакви други :)
    Поздрави!

  6. Здрасти,
    Скоро несъм качвал много актуани неща,но преди качвах активно в фото-форум.Можеш да погледнеш на адрес: http://www.photo-forum.net/kirilsr. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s