Тевно езеро и Джангала

04.10.14-05.10.14

Седя си с раницата на лифта и бавно се носим нагоре по склона. Слънцето грее приятно, а аз весело си подсвирквам с уста. Този път раничката е лека, не нося нищо излишно и не ми се налага да мъкна вода за 3 дена, все пак сега сме в Пирин :) Тропваме се на брега на езерцето пред хижа Безбог, вкарваме по нещо бързо за закуска и захапваме баирчето. Неусетно стигаме до Попово езеро. Правим почивка, като отново хапвам нещо набързо. Ходенето сериозно ми отваря апетита.

Бърза проверка какво правят рибоците в езерото.
Бърза проверка какво правят рибоците в езерото.

Оттук вече захапваме баира към Самодивските езера. Скрити като малки перли в подножието на Джангала. Гледаме извисяващите се склонове и назъбените чукари и му се заканваме. За по-късно през деня или пък за другия ден. Следват последни напъни по каманяците преди Кралевдворската порта.

Лунния пейзаж в района и Демиркапийските чуки отсреща.
Лунния пейзаж в района и Демиркапийските чуки отсреща.

Издрапваме до портата, а пред нас се открива и крайната цел – Тевно езеро с едноименния заслон. Преди това обаче решаваме да направим лека забежка встрани от маршрута и драпваме набързо без раници до Кралев двор. Гледката отгоре (като изключим острата обедна светлина) е страхотна – езера във всички посоки, а върховете и чукарите нямат край.

Игра на сенки над долината на река Мозговица.
Игра на сенки над долината на река Мозговица.

Тропваме се вече леко уморени и доволни се припичаме на слънце. Чист въздух, приятно октомврийско слънце, чудни гледки… живота трудно би могъл да бъде по-прекрасен! Освен ако не ми течеше носа де… Правим стабилен обяд (споменах ли, че ходенето ми отваря апетита?) и се пръсваме на групички. Който иска катери върхове в района, който иска обикаля и търси позиции за снимане – за всекиго по нещо.

Златна светлина облива планината! Каменичка все още срамежливо се крие зад облаците.
Златна светлина облива планината! Каменичка все още срамежливо се крие зад облаците.

Харесал съм си позиция по средата на склона и кротичко си чакам да настъпи вълшебния миг, когато върховете отсреща ще почервенеят от последните слънчеви лъчи. Междувременно си подгрявам с разни панорамки… и снимки на върховете в по-близък план.

Заслона и Кралев двор над него.
Заслона и Кралев двор над него.

В един момент се зачудвам защо слънцето не бърза да залязва, а то какво се оказва – до залеза остават не 40 минути, а цял час! и 40 минути… Е, какво пък, след като имам толкова време решавам все пак да драпна до Валявишкия чукар, който е на броени минути над главата ми.

Гледка от Валявишки чукар към главното било и първенците Вихрен и Кутело в далечината.
Гледка от Валявишки чукар към главното било и първенците Вихрен и Кутело в далечината.

Въртя се малко, зяпам езерата от другата страна и решавам отново да сляза надолу по склона, но този път измествам малко позицията. След известно драпане през морените се установявам и подхващам отново с панорамите. Да обаче облаците решават преждевременно да скрият слънцето и върховете не пламват, както очаквам. Леко разочарован, решавам да сляза до брега и да поразуча как стоят там нещата преди да се е стъмнило. Забравил съм си челника в заслона и слизането по тъмно не ми изглежда като приятна опция. Тъкмо се измъквам от хватката на морените и стъпвам на тревата, когато слънцето отново се показва иззад облаците и облива в червено отсрещните върхове. Още не съм свършил да псувам тихичко, а вече се нося обратно по камъняците към изоставената позиция, разпъвайки статива в движение. Всичко свършва за броени минутки, но успявам да отреагирам адекватно. Снимката е факт.

Панорама от 7 вертикални кадъра на 11мм. Връхчетата греят като нажежено желязо, а Каменица най-накрая се показа. Ех, да имаше поне едно облаче в небето...
Панорама от 7 вертикални кадъра на 11мм. Връхчетата греят като нажежено желязо, а Каменица най-накрая се показа. Ех, да имаше поне едно облаче в небето…

След поредното пазене на равновесие по камъните най-накрая слизам до брега на езерото. Срамежливо облаче се показва над Каменица, за да отрази последните лъчи на вече залезналото слънце. Нали исках поне едно облаче в небето…

IMG_3170

Настъпва времето на любимия ми Син час. Вярно, през зимата е по-ефектен, но не се оплаквам. Единствено вятъра ми пречи. Заради него не мога да получа желаното огледално отражение. Ем, колкото-толкова.

IMG_3186-IMG_3189

Вече става наистина тъмно. Секунди преди да сгъна статива едва долавям с очи онзи красив ефект, наречен alpenglow. Фотоапарата успява да го запечати по-добре през 20-те секунди, за които експонира.

IMG_3204

Прибирам се на топло в заслона, където останалите ме чакат за вечеря. Хапваме стабилно и с триста зора успявам да се преборя с напиращата умора и да изляза навън за някоя нощна снимка. Луната вече се е издигнала високо и осветява всичко в околността. А това долу да не би да е… да, това в подножието на Каменница определено е стелеща се мъгла. Докато се добера до близкото хълмче и се наглася за снимане, вече не е останало и помен от нея.

IMG_3213

На сутринта изгрева го няма никакъв затова си позволявам да поспя малко повечко. Все пак по едно време се размърдваме и слизаме на първия етаж, където ни очакват топли пържени филийки за закуска. Решили сме днес да качим Джангала. Снимка за спомен до заслона и поемаме по пътеката с оранжевите точки. Бавно, но славно се носим през морените. След като най-накрая ги прекосяваме, захапваме по тясната пътечка към върха. Докато се чудим откъде после да слезем и дали да не оставим раниците някъде нагоре по пътя, взехме че изпъплихме до върха. Гледките навсякъде са чудни. Заобиколени сме от върхове и езера, а зад върховете докъдето поглед стига – море от облаци.

Поглед към Самодивските езера.
Поглед към Самодивските езера.

Правим по някоя снимка за спомен и решаваме да слезем по пътеката към Попово езеро. Доста симпатична пътечка (къде личи, къде не), определено ще се повтори някой път. На Попово езеро се засичаме с група македонци. Бъбрим си малко, но времето ни притиска. Хващаме отново по пътеката за Безбог. Този така досаден на връщане баир…

Слизане от Джангала към Попово езеро по улей, който на живо е далеч по-тесен отколкото изглежда тук на тази панорама.
Слизане от Джангала към Попово езеро по улей, който на живо е далеч по-тесен отколкото изглежда тук на тази панорама.

Та така, добрах се и аз най-накрая до Тевно след толкова години канене. Определено ме грабна и си спечели мъничка част от сърцето ми, настанявайки се редом до други невероятни места. :)

 

 

GPS трак

Advertisements

2 thoughts on “Тевно езеро и Джангала

  1. Браво за img_3144-img_3162.jpg. Жалко, че на такава ниска резолюция не може да се види и половината от красотата в детайлите й. А на тема отражения – просто пробвай по-дълга експонация, ако трябва добави и ND филтър във фоточантата си :)

  2. За перфектно отражение си трябва напълно спокойна повърхност. Ако има вятър, ND филтър и дълга експонация няма да помогнат. Но принципно едно ND филтърче наистина би било добро попълнение :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s