Есен на Копренските водопади

18.10.14

Май ми стана навик да си публикувам есенните кадри по средата на зимата… Ама какво да се прави – докато трае есента ме държи една такава еуфория, подсилена от някаква вътрешна меланхолия (май няма никакъв смисъл в това, което току-що казах, но не знам как да го опиша това чувство) и постоянно обикалям в търсене на интересен кадър. Съответно не остава време да напиша и някой разказ. Когато пък есента вече отмине, това вдъхновяващо ме чувство си заминава заедно с цветовете и след няколко опита с празен поглед пред клавиатурата се отказвам. И така по някое време по средата или края на зимата, когато времето навън е нeкво-никво и не става за снимки се разравям из архива, виждам чудните есенни кадри и се вдъхновявам да надраскам някой ред.

IMG_3417

Та така, за какво бях тръгнал да пиша… аа да, за Копренските водопади. След няколкото обиколки по Витоша в търсене на цветове, задуха лошия вятър, заплашвайки да сложи край на любимия сезон. Реших да си пробвам за последно късмета на водопадите, които не бях посещавал от няколко години. Та в ранното съботно утро се паркирах пред хижата и тръгнах да се опаковам за разходката нагоре. От близката беседка чух познат глас. Кой да видя – Ванката. Спал на палатка през нощта. Каза че вятъра бил толкова брутален, че по някое време палатката му се правила на парашут. Даже и клипче показа. Забавно е било! Пакостникът съответно съборил и половината шума от дърветата.

IMG_3434

Оставих го да се припича на слънце и тръгнах да огледам отблизо щетите. Все пак вода в реката си имаше достатъчно, така че не ми пукаше особено дали на снимките ще личи кой сезон е. Водопади ще се снимат и това е! С бърза крачка стигнах до реката, където с изненада установих, че са направили нов дървен мост и са подновили стъпалата по стръмните участъци. Не че ми пукаше особено, нали си имам гумени ботуши и ми дреме на… на оная работа бе, на статива. След още мъничко стигнах и до първата каскада. Мъчих го отгоре, отдолу, но нещо не се получи. Е, кво пък, да не е единствения. Заредих се на следващия водопад. Тук вече нещата се наредиха доста по-добре.

IMG_3392

Доволен от резултата се затътрих нагоре към Ланжин скок. Красотата на този водопад е, че имаш огромен избор за преден план – камъни, дънери, цветя, бързейчета… каквото се сетите! Този път заложих на последното. Все пак за кво съм си взел еднометрови гумени ботуши… (въпреки че още на второто им ползване се убедих че май и те са ми къси и може да се наложи в един момент да взимам цял гащеризон… ама то това си отива май на към подводен бокс…).

IMG_3438

Естествено с толкова вода в реката и такива ниски гледни точки не се мина без бърсане на филтъра… бясно бърсане на филтъра. Но пък вече почнах да му хващам цаката. Тъкмо се чудех какво ми липсва в пейзажа наоколо и отнякъде се изтресе пустиняка Краси Петров. Той беше овършал водопадите рано-рано и сега се връщаше надолу. Съответно ми беше направил услугата да „облагороди“ малко предния план за снимки. А аз се чудех защо ми се получават толкова добре. Полафихме малко и се разбрахме, че ще се видим долу при колите. Аз съответно продължих да се залагам на всяко бързейче. В един момент започна да ми става леко хладно на едни чаркове. Погледнах надолу и кво да видя – след няколкочасовото киснене по бързеите (близо час и половина бях прекарал само тук, в рамките на няколко квадратни метра) анцуга ми беше дотолкова подгизнал от пръските, че вече капеше вода от него… Мдааа, определено ще трябва гумен гащеризон за в бъдеще…

IMG_3453

След тази последна снимка реших да събирам такъмите и да слизам надолу. Реших да се пренеса в другото дере, да проверя какво прави Дуршин скок. Ми течеше си, кво да прави. Краси вече беше заел позиция на другия бряг и го отстрелваше. Помъчих го и аз малко, ама нещо не ме израдва… Тука нямаше възможност с бързейчета за преден план.

IMG_3457

Искаше ми се да отскоча и до Големия скок, който така и не съм посещавал до този момент, но Краси набързо ми уби мераците. Решихме да завършим деня на стакевския водопад Бела вода. Там пък нещо хич не ми хареса и извадих фотоапарата ей така, само да отчета за архивите, че съм бил там. Разходихме се и малко по-надолу по течението на реката до едно друго водопадче. И там същата история. Повече се кефех на мъха по земята, отколкото на водопадчето. Яд ме беше че нямах макро обективче под ръка, какви неща щяха да се получат… В един момент угледах ей това бързейче в реката.

IMG_3518

Лелееее, какви неща щяха да се получат, ако над него имаше някакъв приличен водопад… Помечтах си малко, накрая си направих едно селфи (да се види колко съм модерен с ботушите – I’m sexy and I know it, дет се пееше в една песен). И те така… Общо взето това беше от този ден и от края на есента. Догодина пак.

Коментирайте и споделяйте на воля! :)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s