Дяволските води

30.05.15

Дяволските води са поредица от водопади, намиращи се на малък приток на Рилска река, близо до село Пастра. Няколко пъти съм ги гледал от едноименното ханче по пътя за Рилския манастир и знаех, че бъдещата ни среща лице в лице е неизбежна. Тъй като по това време на годината реките са пълноводни, знаех че ще е невъзможно да пресека сух Рилска река, за да се добера до дерето с водопадите. Разрових се в интернет за малко повече информация и открих че в селото има мостче, по което може да се пресече на другия бряг, където започвала пътечка към водопадите. Идеално! Ама не съвсем… На място се оказа, че пътечката след моста забива в градината на една баба точно след 50 метра…

– Добър ден, знаете ли откъде се минава за Дяволските води?
– Ааа, продължете нагоре по пътя, ханчето е след един километър.
– Мен ме интересуват водопадите, казаха ми че имало пътечка след моста.
– Аааа, ми нагоре по стария път има друг мост, ама не знам за пътека, питайте там.

Намерихме горното мостче. От него пътеката хвана покрай градините на хората. Не след дълго ни се наложи да захапем нагоре по склона, за да се качим над една скала (по съвета на още един местен). Оттук започна и приключението. Реално пътека няма. Склона е пълен с безброй животински пътечки и съответно „пътеката“ постоянно се губи и малко по-нататък намираш нова такава. Още на второто баирче обаче издухах батериите. Личен съвет, никога не съчетавайте комбинацията: неходене на планина в продължение на половин година, забиването в дивашко дере без пътека и пропускането на закуска сутринта. Добре че винаги си нося един шоколад в раницата, който спаси положението. В крайна сметка успяхме да се доберем до мястото където Дяволските води се вливат в Рилска река. Хванахме нагоре по левия склон, както бях чел в интернет. Ако търсите наистина як офф-роуд, мястото е гарантирано. 60% от времето се лази на четири крака нагоре. От пътя имаш чувството, че склона, по който се изливат водопадите е вертикален. На място усещането не е много по-различно. Дерето е пълно с изпопадали дървета и клонки, което затруднява и придвижването, и снимането. На първите две водопадчета въобще не си правих труда да вадя фотоапарата. Такъв безпорядък и хаос няма дори и в моята стая. След доста пъшкания и малко надиране из шубраците се добрахме и до първия голям водопад (първият, който се вижда от ханчето). Склона, от който трябваше да снимам, беше с нечовешки наклон, тревата беше мокра и хлъзгава, водопада хвърляше облаци от пръски, а за капак на всичко слънцето светеше брутално срещу мен. Просто чудесно. Всъщност още при тръгването знаех, че ще се наложи да снимам в контра, но очаквах заради стръмния терен, слънцето да се крие в клоните на дърветата. Да, ама не. Печеше си неумолимо отгоре. Е, дошъл съм все пак да снимам, трябваше да изцедя максимума от ситуацията. След многократни опити да правя сянка на обектива с ръка (тия сенници са безполезни срещу слънце!) и бясно търкане на филтъра все пак останах доволен от събрания материал.

Една брутално трудна за заснемане и обработване снимка. На място ми отне повече от половин час, за да направя всички необходими кадри, като се налагаше старателно да бърша филтъра след всеки кадър от водните пръски и да засенчвам обектива с ръка, за да предотвратя прочутите флеъри на Tokina-та. Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, CPL филтър, статив, засенчване с ръка За предния план: 11 mm, iso 100, f/16, 1/4 сек. За сенките: 11 mm, iso 100, f/16, 0.8 сек. За пръските: 11 mm, iso 2000, f/8, 1/125 сек. Експозиционен клин от два кадъра за обхващане на цялата динамика на сцената и един допълнителен кадър за улавяне на пръските от водопада (избран измежду 12 направени), за по-точно пресъздаване на реалната обстановка под водопада.

Една брутално трудна за заснемане и обработване снимка. На място ми отне повече от половин час, за да направя всички необходими кадри, като се налагаше старателно да бърша филтъра след всеки кадър от водните пръски и да засенчвам обектива с ръка, за да предотвратя прочутите флеъри на Tokina-та.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, CPL филтър, статив, засенчване с ръка
За предния план: 11 mm, iso 100, f/16, 1/4 сек.
За сенките: 11 mm, iso 100, f/16, 0.8 сек.
За пръските: 11 mm, iso 2000, f/8, 1/125 сек.

Експозиционен клин от два кадъра за обхващане на цялата динамика на сцената и един допълнителен кадър за улавяне на пръските от водопада (избран измежду 12 направени), за по-точно пресъздаване на реалната обстановка под водопада.

След като прибрах техниката решихме да пробваме малко и по десния склон. Поне в тази част не изглеждаше да е по-стръмен. Малко по-нагоре намерихме остатъци от доста широка и удобна пътека. Тя ни изведе отново на левия склон (за да не се получи объркване, посоките ляво и дясно в случая са когато се върви нагоре срещу течението на реката) и след още 20 метра изчезна също тъй неочаквано, както се беше появила. Дам, изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. А тъкмо бях решил, че това е прословутата „пътека покрай водопадите“, за която се говори в интернет. Както казах, реално пътека няма (или поне нямаше такава в непосредствена близост до рекичката), има безброй малки животински пътечки, които постоянно се губят и се намират нови такива. Малко по-нагоре реших, че са ми достатъчни баирите за този ден. Явно ще се идва друг път, когато съм във форма. Условията за снимки и без това бяха далеч от перфектните. На връщане единственото, което ме крепеше, беше мисълта за един таратор и светата тройка кебабчета в ханчето отсреща… (каква студена бира бе, а кой ще кара обратно към София).

 

 

Коментирайте и споделяйте на воля! :)

Advertisements

4 thoughts on “Дяволските води

  1. Мдам, сложни са, за това не са толкова известни. Има и още една странна пътека по-надолу „Водопади Бохемия“, но там е съвсем идиотско.

  2. Бохемията го гледам всеки път от колата като минавам оттам, но така и не ме е изкушавал досега да спра… Някой ден, ако мина след жесток порой и дебита му се е утроил, може и да му обърна повечко внимание.

  3. Поздравления за кадъра! :) Знам колко трудно ти е било да се задържиш по този склон… Обаче мястото е супер диво, въпреки че чуваш автомобилите буквално на метри от теб! :) Изръчках я цялата „пътека“ и слязох до всички водопади миналото лято, Дяволска красота! :) Поздрави!

  4. Като вляза във форма сигурно и аз ще ги обиколя всичките, че сега терена ми дойде много „нанагоре“ :D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s