Зимно на Бузлуджа

Да, да, знам че е лято и че всеки си мисли за плажа и морето или пък прохладната планина, но нови снимки за показване нямам, а ми се искаше да ви разкажа за това зимно приключение. Пък и в първия ден от астрономическото лято валя сняг по високите части на планините у нас, тъй че темата почти може да мине за актуална :)

26.11.2014

Естествено всичко започна с бърза уговорка по телефона. Без много много да му мислим, се натоварихме с брат ми и един приятел в колата и запалихме към Бузлуджа. Още по средата на Шипченския проход пред нас започна да се разкрива чудна картина. Всичко наоколо беше сковано в скреж. В момента, в който се отклонихме от прохода и хванахме билния път към Бузлуджа, започна да се спуска мъгла и картината стана още по-невероятна.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 15 mm, iso 100, f/10, 1/25 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
15 mm, iso 100, f/10, 1/25 сек.

Името на върха не е случайно. На турски ’buzluca’ означава ‘заледен‘. Честата комбинация от отрицателни температури, бурен вятър и мъгли около върха през зимата е причината всичко наоколо да е покрито с няколко пръста скреж.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 15 mm, iso 100, f/11, 1/10 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
15 mm, iso 100, f/11, 1/10 сек.

Зяпахме като омагьосани гората около нас и не можехме да откъснем поглед. Времето обаче ни притискаше и трябваше да продължим. Може би ако не бяхме изгубили близо 2 часа в Розино в тъпчене на пици и принцеси… Стига с отплесванията, газ напред по пътя. След поредния завой обаче няма как да не спрем отново. Мъглите се разкъсват, а паметника гордо се показва – застанал самотен на върха.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, CPL филтър, статив 85 mm, iso 100, f/10, 1/80 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, CPL филтър, статив
85 mm, iso 100, f/10, 1/80 сек.

Бързи няколко снимки и отново газ. Остават ни само няколко километра. Заобикаляме хижа Бузлуджа, а вече ниското слънце, в комбинация с мъглата и дърветата рисуват неземни картини. За пореден път не се стърпявам и слизам от колата. Няма как, трябва да разпъна и статива. Моля се само вятъра да не е разклатил статива, защото правя само един опит и отново скачам в колата.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 70 mm, iso 100, f/10 експозиционен клин от 3 кадъра  – 1/400, 1/160, 1/60 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
70 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 3 кадъра – 1/400, 1/160, 1/60 сек.

Няколко последни завоя и най-накрая спираме пред чинията. Тънък слой мъгла се точи през върха, а слънцето я осветява по такъв начин, че не можеш да повярваш на очите си. Моите хора се пръсват наоколо, а аз се опитвам да уловя призрачните им сенки.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 19 mm, iso 100, f/10, 1/40 сек. двойно обработен в ACR, за максимална динамика и леки корекции в баланса на бялото

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
19 mm, iso 100, f/10, 1/40 сек.
двойно обработен в ACR, за максимална динамика и леки корекции в баланса на бялото

В такива моменти не зная откъде по-напред да подхвана. Иска ми се да мога да спра времето или да съм на няколко места едновременно. За съжаление няма как. Идвам тук за пръв път и нямам намислени някакви предварителни позиции, затова подхващам паметника фронтално, надявайки се, че ще имам време да го обиколя отвсякъде и да хвана и други ъгли.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 19 mm, iso 100, f/10 експозиционен клин от 2 кадъра  – 1/80, 1/40 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
19 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/80, 1/40 сек.

Всичкото бяло, което се вижда наоколо не е сняг. Сняг още не е валял. Всичко това е скреж. Твърди ледени кристали с остри форми. Свалям статива до земята и прилепвам челната леща на обектива само на няколко сантиметра от ледените форми. Този ход обаче изисква специална техника на снимане, наречена focus stacking, за да може цялата сцена да е на фокус. За тези, които не разбират – доближете си дланта на десетина сантиметра пред лицето и се загледайте в нея. Забелязвате ли как всичко на заден план за размазано. Еми същото се случва и с фотоапарата. След мъчително бавни 15 снимки с различна настройка на фокуса, кадърът е готов. Или поне съм събрал материалът за него. Това дали е готов, ще проличи след това при сглобяването на компютъра.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив 11 mm, iso 100, f/10, 1/40 сек. focus stacking от 15 кадъра за максимален DOF и детайли Ледените кристали на преден план са толкова близо до обектива, че бяха извън фокус дори, когато навих ринга на обектива докрая. Затова се наложи да направя още един кадър на максимално близък фокус и бленда F22.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 100, f/10, 1/40 сек.
focus stacking от 15 кадъра за максимален DOF и детайли

Ледените кристали на преден план са толкова близо до обектива, че бяха извън фокус дори, когато навих ринга на обектива докрая. Затова се наложи да направя още един кадър на максимално близък фокус и бленда F22.

Заобикалям паметника от другата страна. Слънцето е на път да се скрие зад хоризонта. Цяла Северна България спи под облачна завивка, като само на отделни места на изток и на запад се подават отделни връхчета.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 76 mm, iso 100, f/10, 1/8 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
76 mm, iso 100, f/10, 1/8 сек.

Вятърът духа толкова силно, че дори и с просто око се вижда как цялата тази облачна маса „тече“, а в ниските части на планината „прелива“ през билото в Южна България. Неземно! В дилема съм. Дали да пусна фотоапарата да снима таймлапс или да се кача на върха на паметника и да снимам отгоре. Докато се чудя слънцето се скрива зад върховете. Умирам от яд, че нямам втори фотоапарат в мен. Хуквам към дупката в стената на паметника. Таймлапса се отлага за някой друг път. Промушвам се вътре и тишината и мракът ме поглъщат. Включвам челника и тръгвам да обикалям. Провиквам се силно, но ми отвръща единствено ехото. Моите хора явно са се качили на върха на пилона. Тръгвам да се лутам из разрушените лабиринти. Бързо намирам входа към пилона. Оттук ме чакат стотици стъпала до върха. Отпивам глътка чай и хуквам нагоре. След 10-15 минути, които ми се струват безкрайни, най-накрая излизам на върха. Навън вече е настъпил Синият час!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив iso 200, f/8, 6 сек. панорама от 5 вертикални кадъра на 11 mm

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
iso 200, f/8, 6 сек.
панорама от 5 вертикални кадъра на 11 mm

Обръщам се на другата страна, а ченето ми увисва. Случващото се пред очите ми не може да се опише с думи. Все едно наблюдавам как някакво море се излива по склоновете на планината. Всемирния потоп, но на забавен кадър.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив 38 mm, iso 100, f/11 експозиционен клин от 3 кадъра  – 5, 13, 30 сек.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, статив
38 mm, iso 100, f/11
експозиционен клин от 3 кадъра – 5, 13, 30 сек.

Вече е твърде късно за таймлапс. Иска ми се да бях тук, на върха на пилона два часа по-рано. Щеше да се получи нещо уникално! Но ще е друг път… може би по-натам през зимата… или пък следващата… Заревото на хоризонта догаря, а аз съм най-щастливия човек на Земята. От близо два часа почти не съм спирал да снимам в невероятно красиви условия. Направо преливам от еуфория. Това е и причината все още да не усещам щипещите -15 градуса. Другите около мен вече подскчат наоколо в опит да се стоплят, а аз не усещам нищо, освен тиха наслада. Толкова интензивно снимане не ми се беше случвало от доста време. Разчупвам един шоколад от раницата, хапваме го набързо и обратно надолу по металните стълби. Изгубваме още един час в мотаене из чинията, но снимки оттам не се получават. Нищо, доволен съм от уловеното до тук. Чинията следващия път. Излизаме от паметника, а небето вече е обсипано от безброй блещукащи звезди. Луната бавничко залязва, а звездите засияват дори по-ярко. Няма как да се мине без някое астрофото. След още половин час съм събрал достатъчно материал и доволен сядам най-накрая в колата.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив 11 mm, iso 6400, f/4, 7 х 30 сек. 7 кадъра с горните настройки събрани за чистене на шума

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
11 mm, iso 6400, f/4, 7 х 30 сек.
7 кадъра с горните настройки събрани за чистене на шума

Амортисьорчетата на багажника са се предали на студа и не работят, а на стъклата им трябват повече от 15 минути, за да се размразят… мъничко… Прозорчето от една педя обаче ми е достатъчно, за да виждам къде карам. Потегляме бавно, а идеите за следващото идване вече са съвсем ясни. Много скоро отново ще се върнем, защото имаме конкретна идея за снимка.

 

 

Коментирайте и споделяйте на воля! :)

 

Advertisements

3 thoughts on “Зимно на Бузлуджа

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s