Бузлуджа под светлините на прожекторите

03.01.2015

Нали ви казах, че предния път си тръгнах от това място с конкретна идея за снимка. Е, организацията за осъществяването на тази идея беше направена и в уречения ден потеглихме с 3 коли към Бузлуджа. Шоуто започна още на бензиностанцията в София, когато си разпределихме радиостанциите по колите и застанах пред касата да плащам. Може да се досетите, че останалите се възползваха от ситуацията, а касиерката се пръсна от смях. Потеглихме славно в конвой, като непрестанно се лигавехме по радиостанциите. И този път не се размина без стабилно плюскане в Розино. Жената едвам ни насмогна на пици и на принцеси… Съответно изгубихме много време и отново окъсняхме. Когато пристигнахме пред паметника, залезът вече се случваше.

Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, статив
70 mm, iso 100, f/10, 1/15 сек.

Отново имаше добри условия за снимки, а аз отново бях като в небрано лозе и не знаех откъде да подхвана. Нямах много време, затова отново просто спрях на пътеката и се заех с направата на следната панорама.

Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, статив
iso 100, f/10
Панорама от 5 вертикални кадъра, всеки от които е експозиционен клин от 2 снимки на 15 mm

Слънцето залезе бързо, а цветовете също не се задържаха дълго. Ние пък пристъпихме към осъществяване на плана. Качихме се отново до звездата, където монтирахме 4 челника Pulsar с червени филтри, които да осветяват звездата отвътре. Оставихме двама на пост и хукнахме обратно към колата. След няколко километра надолу по завоите спряхме и разпънахме стативите. Настроихме фотоапаратите и дадохме команда по радиостанцията да запалят челниците. Миг по-късно звездата светна! В първия момент всички зяпахме втренчено без да обелим и дума. След това почнаха майтапите за това как Станишев би пуснал сълза, ако види тази гледка или пък да се ослушваме за някой новинарски хеликоптер, дошъл да отрази събитието. А фотоапаратите неуморно снимаха през цялото време. След като събрахме достатъчно материал дадохме нови инструкции на нашите хора в паметника. Челниците трябваше да се свалят до чинията, за да я осветим и нея. Половин час по-късно и чинията започна да свети. Фотоапаратите отново защракаха. Сега, ако имахме 20 челника и още 10-ина човека с радиостанции сигурно можеше всичко да се направи наведнъж, но… работим с каквото имаме.

Canon EOS 60D, Canon EF 85/1.8, статив
За паметника: 85 mm, iso 800, f/5.6, 20 сек.
За звездите: 85 mm, iso 1600, f/4, 5 сек.

Кадърът, който виждате е сглобен от близо 50 снимки с цел максимално качество. Част от снимките са с осветена само звездата, друга част с осветена половината от чинията и трета част с осветена другата половина от чинията. Всяка от тези части е съставена от множество идентични снимки, събрани с цел изчистване на шума. И накрая една отделна снимка за небето на 5 секунди, което е абсолютния максимум при тези милиметри, за да не се размажат звездите и да останат като точици.

След като събрахме достатъчно материал, дадохме команда свободно на нашите хора и ги изчакахме да се спуснат при нас. Всички бяха доволни от резултатите. Което неминуемо роди още безброй подобни идеи за изпълнение. Все някога и на тях ще им дойде времето :)

P.S. Още веднъж искам да изкажа огромни благодарности на целия екип и да ви напомня, че нищо от останалите хрумвания не сме изпълнили, така че работа ни чака!

 

 

Коментирайте и споделяйте на воля! :)