Пейзажна фотография за начинаещи – 9 заблуди, които ще срещнем в началото

Правила – има ги навсякъде, дори и в изкуството. Всеки начинаещ ги знае и се мъчи да ги спазва. Но нали знаете какво казват – правилата са създадени, за да се нарушават. Все пак са просто правила, не закони. Някои от тях ще ви помогнат, други – ще ви ограничат. Да не говорим, че една част от тях са си направо заблуди. В тази статия ще ви запозная с по-често срещаните от тях. А защо точно 9? Ами… защо не?

Заблуда №1 – Нужна ми е скъпа техника.

Всеки ден чета някъде из интернет „Ако имах фул фрейм и пълен набор от L обективи, щях да правя много по-хубави снимки“. Моля ти се… Пълни глупости! Дето се казва, ако получавах по едно левче, всеки път, когато го прочета някъде, да съм станал милионер. Не че отричам ползата от хубавата и скъпа техника, но липсата ѝ далеч не е това, което те ограничава в началото. Не е нужно в раницата ти да има 5-цифрена сума под формата на най-висок клас тела и обективи. Невероятни снимки можеш да направиш и с някое ентри-левъл тяло като Canon 700D и набор от китови обективи като 18-55 IS STM, 55-250 IS STM и 10-18 IS STM. Разликата в картинката между тези обективи и по-скъпите им събратя от онези с червената лентичка няма да я видите, докато разглеждате снимки в интернет. Разликата ще я видите единствено, ако разпънете снимките в пълен размер на 100% и започнете да гледате пиксел по пиксел. Или ако ви се наложи да печатите снимки за изложба в размер 60х40 или по-голям. Но това май не се случва много често, когато сте начинаещ. Другите разлики са съответно в по-скъпите материали, сложни конструкции и т.н.

По-какво ще познаете дали тази снимка е правена с кропка и 10-18 IS STM или с фулфрейм и 16-35 L?

Съвет: Научете се да използвате правилно техниката, която имате. Не просто да знаете какво означават F/8, iso 1600 и разни такива неща, ами кога, как и защо да ги използвате. Няма такова нещо като рецепта за добра снимка – за дадена ситуация, използвай тези настройки. Пълни глупости. Настройките зависят от конкретната ситуация и трябва да експериментирате, за да се научите защо в дадена ситуация да използвате тези настройки и дали други няма да ви свършат по-добра работа.

Заблуда №2 – Нужни са ми градиентни филтри.

Не отричам ползата от градиентните филтри. Да, понякога са изключително полезни. НО ефектът от градиентния филтър спокойно може да бъде пресъздаден дигитално при пост-обработката. Аз самият използвах за определен период от време градиентни филтри, но в един момент открих за себе си, че минусите им са повече от плюсовете. Скъпи са, работата с тях отнема време (все пак пристигат с държач и куп пръстени за всеки обектив), драскат се лесно, могат да влошат чувствително качеството на картината (особено ако без да забележите сте оставили голям мазен отпечатък от пръст в центъра на кадъра), евтините дават силни отклонения в цветовете, а тези които са наистина неутрални – еми скъпи са. И най-важното – ефектът от тях е необратим. Да, ако случайно затъмниш някое връхче, може да се опиташ да го изсветлиш след това в пост-обработката, но 100% това ще си личи. Почти не се сещам за случай, където снимането на клин от няколко кадъра да не може да замести градиентните филтри.

Един случай, в който употребата на градиентни филтри би била немислима. Дори и най-скъпите такива нямаше да могат да се справят с тази ситуация, защото хоризонта далеч не е равен, а контраста беше просто убийствен.

Ако бях използвал градиентен филтър най-вероятно щях да получа някаква подобна картинка – гадно неестествено затъмняване в горния край на скалите, дори и при употребата на soft филтър.

Съвет: Научете се да сглобявате клинове от по няколко снимки, по възможност на ръка със слоеве и маски. Да, в началото ще е трудно и няма да се получава, както ви се иска, но никой не се е родил научен. След няколко неуспешни опита ще дойде ред и на успешния! Пък и когато си мислите, че техниката ви ограничава, единственият начин да продължавате да се развивате, е като си подобрявате уменията с фотошопа.

Заблуда №3 – Хубав пейзаж се снима само по изгрев или по залез.

Да, всеки е чувал за прословутия Златен час около изгрев и залез, когато светлината била магична и топла, сенките дълги и меки, как придавали обем на пейзажа и т.н и т.н. Не казвам, че това не е така. Просто не е задължително да снимате само тогава. Пейзажи могат да се снимат по всяко време на денонощието – по изгрев, по обqд, следобeд, по залез и дори през нощта. Лично аз обожавам в някой мрачен дъждовен ден да се забия в гората, за да снимам есенни багри или водопади. В такова време можете да снимате цял ден, без светлината да се променя съществено и имате предостатъчно време да мислите над композициите и настройките си. Ако има и мъгла – още по-добре.

Ето ви един прекрасен пример за това какво може да сътворите по средата на един мрачен облачен ден!

През нощта пък можете да снимате на лунна светлина или да изчакате новолуние, за да снимате Млечен път. Ще кажете да, ама не можеш да направиш добър пейзаж по обяд в най-жаркото слънце. Сигурни ли сте? А знаете ли, че онези магични снимки от Каньона на антилопата в САЩ всичките са правени именно по обяд, когато слънцето е най-ярко, за да може да проникне и до най-дълбоките кътчета на каньона и да оцвети стените му в невероятни цветове.

Съвет: Да, обикновено по изгрев или залез е най-доброто време за снимане на пейзажи. Но далеч не са задължителни, за да направите прекрасни снимки. Следете как се изменят цветовете и релефа на пейзажа през различните часове на денонощието и в различни метеорологични условия. Гледайте също хубави пейзажи на известни фотографи и се интересувайте кога и при какви условия са правени. Понякога един мрачен пейзаж може да е също толкова въздействащ, колкото и най-цветния изгрев! А дори и слънцето да грее безмилостно над пейзажа, пак можете да измислите начин как да превърнете това в плюс.

Кой каза, че водопади не могат да се снимат по обяд през лятото под жаркото слънце? Ако не беше слънцето, на снимката нямаше да могат да се видят хилядите водни пръски, които придават атмосфера на кадъра и пресъздават реалната обстановка в тясното дере под бушуващия водопад.

Заблуда №4 – Правилото на третините.

Случвало ли ви се е под някой ваш кадър да срещнете следния коментар – „Хубава снимка, но щеше да е още по-хубава, ако беше използвал правилото на третините“? Първото композиционно правило, което всеки начинаещ фотограф научава е правилото на третините – когато мислено разделиш кадъра с 2 хоризонтални и 2 вертикални линии на 9 идентични правоъгълника и поставиш главния обект в снимката в някоя от пресечните точки на тези линии.

Правилото на третините – разполагаме главните обекти в пресечните точки на линиите.

НО! Първо, както самото му име подсказва – това е правило, не закон и второ – това далеч не е единственото композиционно правило! Има златно сечение, водещи линии, диагонали и каквито се сетите още композиционни похвати, за да направите снимката си привлекателна за окото. Много известни пейзажисти дори го избягват това правило. Да, в началото то ще е добра насока, но в един момент започва да става малко дразнещо. А още по-дразнещо е, когато някой току-що прочел за правилото на третините започне да дава наляво и надясно акъл на останалите да го използват.

Съвет: Започнете да се интересувате повече от композиция. Четете книжки и статии – в интернет е пълно. В един момент сами ще осъзнаете, че правилото на третините далеч не създава най-добрите композиции. Лично аз използвам частично правило на третините – една от двете хоризонтални линии минава през главния обект в снимката, но вместо да го разположа и върху някоя от вертикалните, го поставям в средата. Поне за мен въздействието по този начин е доста по-силно и много по-бързо приковава погледа.

Частично правило на третините – разполагаме главните обекти върху линиите в едната посока, а в другата ги поставяме в центъра. Лично за мен в повечето случаи работи доста по-добре.

Заблуда №5 – Поляризационният филтър е ваш приятел.

Поляризационният филтър е най-често използваният филтър за пейзажи и обикновено, това е първият филтър, с който се сдобиваме (не броя UV филтрите, които в 99% от случаите са абсолютно безсмислени и нямат никакъв визуален ефект върху снимката). Както всеки друг и аз в началото изобщо не го свалях от обектива и снимах непрекъснато с него, винаги използвайки максималният му ефект. Голяма грешка!

Тук например щеше да е доста по-удачно да не използвам максималния ефект от поляризационния филтър, защото небето стана неестествено тъмно.

Съвет: Не казвам да забравите за поляризационния филтър. Просто не го използвайте винаги и внимавайте как го използвате – не всеки път максималния ефект от филтъра е най-удачният за вашата снимка. Понякога е най-добре да се използва наполовина завъртян, за да останат малко отражения, които да придадат повече обем на вашата снимка.

В случая много по-удачно е решението поляризационният филтър да се завърти наполовина (лявата снимка), отколкото докрай (дясната снимка).

Заблуда №6 – Поляризационният филтър не работи добре с широкоъгълните обективи.

Още едно често срещано твърдение из фейсбук и по форумите – не използвайте поляризационни филтри на широкоъгълни обективи като Canon 10-18 IS STM. Защо пък не? Да, обикновено при широкоъгълните обективи поляризацията на светлината не е равномерна по целия кадър и ако снимате в ясен слънчев ден резултатът наистина ще бъде едно гадно гротескно небе. Но това не е единствената употреба на този филтър. Многознайковците веднага ще отсекат, че ефекта му е видим само в слънчеви дни. Дали? Искате ли да се хванем на бас? Най-често употребявам моя поляризационен филтър в мрачен дъждовен ден, когато се забия в някоя гора да снимам дървета или водопади. Ефектът му тогава е поразителен! Дори и на широкоъгълен обектив!

Мрачен дъждовен ден в гората, а поляризационният филтър работи перфектно и премахва всички отражения от мократа растителност дори на 11мм.

Съвет: Можете спокойно да си използвате поляризационния филтър на вашия широкоъгълен обектив, просто трябва да сте внимателни. Най-удачно е да се ползва главно в гора и при снимки на реки и водопади. В тези ситуации няма да имате абсолютно никакви проблеми. Възможно е и да го ползвате в слънчев ден, когато небето е препълнено с бели пухкави облачета, просто трябва да го ползвате малко по-внимателно. Не е задължително винаги да го завъртате докрай за максимален ефект.

Заблуда №7 – Пейзаж се снима само с широкоъгълен обектив.

Може би най-голямата глупост, от всички които съм чул досега, е че пейзаж се снима само с широкоъгълен обектив! Я пак? Пейзажните обективи са Canon 10-18 IS STM, 17-40 L, 16-36 L и разни подобни. Пълни глупости! Няма такова нещо като пейзажен обектив. Пейзаж може да се снима с абсолютно всякакви обективи! Както широкоъгълни като гореизброените, така и нормални като обикновения китов 18-55 IS STM, всякакви твърди „портретни“ обективи, телеобективи от рода на 55-250 IS STM, та дори и с големите пушкала по 800мм. Просто избора на конкретен тип обектив зависи от съответната ситуация. Не казвам, че можете да закачите телеобектива си и да се забиете в някоя тясна пещера.

Само с широкоъгълен обектив, а? Защо, този като е сниман на 200мм не става ли?

Съвет: Научете се да виждате, не просто да гледате! Не се опитвайте винаги да обхванете колкото се може повече в един кадър. Понякога колкото по-малко неща влизат в кадъра ви, толкова по-добре! Винаги носете пълния набор от обективи, които имате и се опитвайте да използвате всички, не просто да завинтите широкоъгълния обектив на фотоапарата и да не го сваляте.

Заблуда №8 – Задължително трябва да имаш преден план.

В дебелите учебници по пейзажна фотография пише, че един хубав пейзаж задължително има добър преден план. Ъъъъ, даа… в повечето случаи наистина е добре. Но какво правим, когато няма нищо хубаво, което да се сложи на преден план? Ами много просто – по-добре без преден план, отколкото със скапан такъв! Понякога изчистените, минималистични композиции работят много по-добре от излишно претрупаните.

Преден план? За какво ви е преден план, да живеят минималистичните пейзажи!

Освен това под „преден план“ не трябва да се разбира всяко нещо, което е на по-малко от един метър от вашия обектив. Понякога предния план може да бъде на 20-30 метра от вас или дори на цял километър!

Защо да търсите преден план наблизо, където няма нищо чак толкова интересно, когато това което си мислите за фон, може да се окаже перфектен преден план за нещо наистина далечно. Трябва ви само нещо дългичко от рода на 55-250 IS STM.

Съвет: Когато няма нищо, което да привлича погледа в близо до вас, е по-добре да не включвате преден план. Използвайте телеобектива си и пробвайте да снимате нещо по-надалеч или нещо по-опростено. Изяществото на минималистичните композиции е в това, че колкото по-малко неща имате в кадър, толкова по-малка е вероятността нещо да дразни окото или да не е на мястото си.

Заблуда №9 – Ако снимаш в RAW не е нужно да си нагласяваш белия баланс.

Всеки знае, че когато снимаш в RAW формат, можеш да си оправиш белия баланс впоследствие в RAW конвертора на компютъра. Много ми е забавно, когато някой започне да ми философства по този въпрос – за какво си оправяш белия баланс, снимай на Auto или на Daylight, после у вас ще си го оправяш. Ами ако седнете да обработвате снимките си няколко седмици след като сте ги направили? Дали все още ще помните точните цветове, които сте видели на място? Понякога в природата пък светлината е толкова странна, че сами не можете да повярвате на очите си какво виждате!

Опа, тук не изпуснах ли слайдера за белия баланс твърде надясно? Всъщност не! Светлината наистина беше толкова извратена на живо! Гледах и не вярвах на очите си. Постарах се още на място да настроя белия баланс максимално близо до истината, защото знаех, че вкъщи това ще ми изглежда нереално. Но в действителност беше наистина нереално!

Съвет: Винаги си нагласявайте белия баланс по време на снимки. Колкото по-точно го нагласите, толкова по-добре. Аз лично моя винаги си го нагласявам по келвини на терен, за да ми е мирна главата после и да не се чудя пред конвертора така ли беше или иначе.

Обобщение:
Така, нека обобщим – не приемайте всичко, което ви кажат за чиста монета. Не го и отхвърляйте. Сами решете дали ще се възползвате от съвета и дали би ви свършил работа. Все пак за някого едно нещо може да работи перфектно, а за друг – не. Не пречи все пак да пробвате и тогава да прецените. Най-хубавото на пейзажната фотография е, че няма ограничения. Не спирайте да снимате, да експериментирате, да се развивате и да търсите вдъхновение! Най-важното е да се забавлявате през цялото време! :)

 

Коментирайте и споделяйте на воля! :)

 

Заповядайте и във Фейсбук страницата ми, където можете да откриете още мои снимки :)