08.01.2017
Началото на годината започна с много ниски температури, които се задържаха дълго време. Съвсем естествено се зароди идеята да се снимат някакви замръзнали водопади. Полска скакавица е мнооого впечатляващ като замръзне, но реших че в тези условия няма да е много лесно достъпен, пък аз не си бях показвал носа навън тази зима. Събрахме се компания и заформихме план за една обиколка през Етрополския водопад, Гложенския водопад и за десерт един Гложенски манастир по залез.
8 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/8, 1/20 сек.
Етрополския водопад Варовитец. През пролетта не е особено пълноводен, но зимата като замръзне е истински красавец!
Без особени затруднения издрапахме сутринта до паркинга пред Етрополския манастир. Добре че си имат снегоринче и си почистват пътя, че иначе трябваше да бием пеша през снега. Заобиколихме манастира и се спуснахме по пътеката. Водопадът беше замръзнал красиво в огромни ледени висулки. Веднага извадихме фотоапаратите, но изникна проблем. Няма как да се наврат четирима фотографи под висулките и да снимат без да си пречат. Наложи се да се изчакваме, позирахме си, но накрая всеки си дочака реда да направи снимката, която му е в главата.
iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/30, 1/80 сек.
вертикална панорама от 4 кадъра на 11 mm
Следващата спирка беше Гложенския водопад. Там ни чакаха две неприятни изненади. Първата беше, че водопада не се оказа това, което очаквах – имаше ледени висулки, но доста постни. Другата неприятна изненада беше, че ханчето под водопада не работеше, а ние бяхме зверски гладни. Продължихме в посока Тетевен да си намерим ресторантче за обяд. След като хапнахме, решихме да продължим според първоначалния план и да отидем на Гложенския манастир. Да, ама се оказа, че пътят до него не беше почистен. Нямахме желание да бием пет километра пъртина в снега, затова се върнахме обратно към Тетевен. Решихме да се качим до село Бабинци и там да посрещнем залеза.
70 mm, iso 100, f/10, 1/2 сек.
Връх Острич до село Бабинци. Горе стои малко сгушено параклисче.
Небето беше доволно плоско и скучно, почти никаква слънчева светлина не се процеждаше през облачната пелена. Решихме все пак, че ще се пробваме пък каквото излезе. Паркирахме се на центъра в селцето и тръгнахме към връх Острич и малкото параклисче. Повече от половин метър сняг беше затрупал селцето, а всички хора бяха излезнали с лопатите и почистваха старателно уличка след уличка. Тази картинка не мога да си я представя на моята улица в София. Там вероятно ще си останем затрупани до края на зимата. Точно на края на селцето един човек си беше заградил цялата улица с две огради и си държеше овцете в импровизираната кошара. Явно си има предимства да си последна къща. И никой не може да ти каже нищо, защото реално не пречиш на никого. Освен на четирима фотографи, които не знаят какво търсят навън при -15 градуса. Малко поизоставахме с графика, а в момента, в който нагазихме в неутъпкания сняг, разбрахме че няма да стигнем до параклиса навреме за залеза. Снега на места стигаше почти до кръста. Но пък и залеза не се очертаваше да бъде нещо специално. Пръснахме се да си търсим някакви композиции. Мястото обаче не предразполагаше към интересни такива. В един момент, без никакво предупреждение, небето пламна в невероятни цветове. Настъпи обичайната фотографска паника. Ами сега, композиции, предни планове?!? Залезът ни хвана малко като в небрано лозе. Знаех, че в този дълбок сняг нямам никакъв шанс да спринтирам до където и да било за по-добра гледна точка, затова си останах на мястото и се съсредоточих върху това да изключа всичко излишно, което мога от композицията.
20 mm, iso 100, f/10, 0.8 сек.
Връх Трескавец и залеза.
Не мина много време и цветовете в небето започнаха да избледняват. Видях, че няма смисъл да се мъча повече и прибрах фотоапарата в раницата. Докато чаках и другите да приключат със снимките си мислех, как този ден се редяха греда след греда и нищо не беше така, както очаквах. Но, така е с пейзажите. Няма как да предвидиш всичко. И никога действителността не наподобява картинката в главата ти. Но това не е причина да се отказвате, защото след няколко неуспешни опита ще дойде и моментът, когато картинката на живо ще ви остави без думи, надминавайки всичко, което сте си представяли. За тези моменти живеем ;)
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми.
Коментирайте и споделяйте на воля! :)
Colorscapes 