Мъгли във Врачанския балкан

14.01.2017 – 15.01.2017

Този уикенд беше олицетворение на поговорката „От трън, та на глог“. Защо ли? Ами сега ще разберете защо. Първото и най-естествено нещо беше да се поуспя и да закъснея малко за уговорената среща рано сутринта. Оказа се, че колата, с която ще пътуваме има неизвестен технически проблем. Но все пак решихме да поемем риска. Първата дестинация за деня беше отново Етрополския водопад. Този път, за разлика от миналия уикенд, стоях само с ръце в джобовете и зяпах. Споменах ли, че точно преди да се изсипем на водопада започна да вали дъжд? Ами ако не съм – ето, споменавам го. Общо взето успях само да си намокря якето и двата чифта ръкавици. Следваща цел – Врачанския балкан и Кобилини стени.

DJI Phantom 3 Advanced iso 100, f/2.8 експозиционен клин от 2 кадъра – 1/4000, 1/8000 вертикална панорама от 3 кадъра на 20 mm
DJI Phantom 3 Advanced
iso 100, f/2.8
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/4000, 1/8000
вертикална панорама от 3 кадъра на 20 mm

Балканът беше забулен в облаци. Надявах се, че като се качим горе на платото ще излезем над тях и ще се разкрие приказна гледка! Почти… всъщност облаците стигаха точно до ръба на платото и преливаха лекичко на вълни. Отсрещните върхове се показваха за мъничко, след това отново се скриваха. От въздуха се откриваха интересни гледки, но за съжаление най-интересните бяха някъде долу в мъгливата супа.

DJI Phantom 3 Advanced 20 mm, iso 100, f/2.8, 1/1600 сек.
DJI Phantom 3 Advanced
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/1600 сек.

Времето напредваше стабилно, затова се отправихме към хижа Пършевица. Там се бяха изсипали всичкото пустиняк на Северозапада да карат ски, сноуборд и шейни. Паркирахме се на единственото свободно местенце и захапахме по склона на Бегличка могила. Всъщност не го „захапахме“, ами започнахме да лазим по него. Аз, като единствен човек със снегоходки в групата, тръгнах напред да бия пъртина с бавно темпо. Изминах стотина метра и се обърнах да видя защо изведнъж се умълчаха останалите. Милите, бяха изминали едва 20 метра, затъвайки до кръста в пръхкавия сняг.

Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, от ръка 57 mm, iso 640, f/8, 1/50 сек. Призраци с десетки ръце бродят из мъгливите гори на Балкана.
Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, от ръка
57 mm, iso 640, f/8, 1/50 сек.

Призраци с десетки ръце бродят из мъгливите гори на Балкана.

Положението не беше добро. Нямаше реални изгледи да хванем залеза на Кобилини стени. Като се замислих, дори всички да се движеха със моето темпо, пак не беше сигурно дали ще хванем момента. В момента, в който и другите стигнаха до склона, се разбра, че нашето велико приключение ще завърши още преди да е започнало. В този момент, малко изневиделица се настани и една хубава гъста мъгла. Е, поне няма да сме пас откъм снимки. Имаме си горичка с мъгличка, какво повече му трябва на човек! Аз обаче, понеже съм нахален и не се задоволявам само с толкова и понеже можех да си го позволя разбира се, се подкачих малко над гората в търсене на нещо по-интересно. И не след дълго го открих!

Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, статив 17 mm, iso 100, f/8, 1/8 сек.
Canon EOS 60D, Canon EF-S 15-85, статив
17 mm, iso 100, f/8, 1/8 сек.

Докато крачех сред голямото бяло „нищо“ пред мен се показа силует. Силует на самотно дърво. Идеално, точно това ми трябваше! Сменях обективи, а мъглата почти неусетно променяше плътността си. На моменти започваше да се разрежда, но бързо след това се сгъстяваше. Аз се възползвах от случая и обиколих това дърво отвсякъде. В един момент ми звънна телефона. Викаха ме да се връщам, да не си остана без боб на хижата. Последна снимка и идвам!

Canon EOS 60D, Sigma 8-16, от ръка 8 mm, iso 200, f/8, 1/60 сек.
Canon EOS 60D, Sigma 8-16, от ръка
8 mm, iso 200, f/8, 1/60 сек.

Последва една много приятна вечер в столовата – чай, ракийка, бобче, кюфтенца, хорца и много смях. А след това преживяхме и една много студена и съвсем не толкова приятна нощ, ама какво да се прави, нали сме дошли да гоним и изгрев. Да, ама не. Изгрева беше доволно тъп и въобще не си правих труда да го снимам дори с телефона. Е, няма как винаги да сме с късмет. Този път трънки и глогинки, другия път да се надяваме поне на някой магарешки бодил.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s