Седемте езера в лед Vol. 2

26.11.2016 – 27.11.2016

Никога няма да забравя онази невероятна разходка до замръзналите Рилски езера през 2011-та. Усещането да ходиш по леда, а под теб да се стрелкат рибки… и онези нереални звуци! Все се канех да повторя, но винаги изникваше някаква причина, която да ме спре. До тази зима. 5 години по-късно отново се качих в Рила да се докосна до магията на замръзналите езера.

Условията бяха подходящи. Продължително време с отрицателни температури в планината, без все още да е натрупало много сняг. Крачехме двамата с брат ми нагоре в снега, а аз изгарях от нетърпение да стигнем езерата и да чуя някой басов тътен, издигащ се от тъмната бездна под леда. Минахме транзит покрай Рибното езеро и Трилистника и директно на Близнака. Бавно направих няколко плахи крачки по леда. Отстрани сигурно приличах на детенце, правещо първите си крачки – неуверени, с леки нотки на страх, но в същото време видимо преливащо от радост и ентусиазъм. Чувството е трудно да се опише, трябва да се изживее! Изминах 20-ина метра успоредно на брега, след което се качих отново на безопасната и твърда земя. Минах едно хълмче и пред мен се показа една невероятна вълнообразна линия в леда. За миг се спрях, хипнотизиран от красотата ѝ, след което безотговорно и без изобщо да се замислям се втурнах към нея по леда. Суетях се дълго време с фотоапарата, пробвах различни композиции, след което продължих нататък, търсейки други интересни форми за преден план. Тази година ледените рисунки не бяха така богати и изборът не беше особено голям.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, CPL филтър, статив
iso 100, f/10, 1/15 сек.
панорама от 7 кадъра на 11 mm

Нащраках всичко, въпреки че още беше рано и имаше няколко часа до залез. Бях планирал да обходя цялото езеро, за да избера най-подходящото място, което да снимам през Синия час. Отскочих и до далечния край на езерото. Там обаче беше твърде близо до Харамията и позициите определено не ставаха, но открих тези невероятни балончета в леда. Досущ като замръзнали червени кръвни телца.

Canon EOS 60D, Samyang 24/1.4, статив
24 mm, iso 100, f/11, 1/8 сек.

Ядосах се, че нямам макро обектив да ги снимам по-отблизо, но направих каквото мога с наличните стъкла. Помъчих се да снимам кратко клипче, плъзгайки статива по леда, но поривите на вятъра на това място бяха толкова силни, че вятърът плъзгаше мен по леда далеч по-успешно. Върнах се обратно при първоначалната позиция до вълнообразната линия в леда и се закотвих. Това беше моята позиция. Оставаше само слънцето да залезе.

В един момент от нищото се изсипаха банда фотографи. Видях сред тях и познати лица. Ааааа, пичове, закъснявате! Аз вече се позиционирах и не си давам предния план – може да го погледате, ама за Синия час си е мой, хаха. Всеки се пръсна накъдето му видят очите. След известно чакане и доста лафове настъпи мечтания момент. Слънцето отдавна се беше скрило, а светът наоколо беше потънал в студени нюанси – напълно в тон с температурите и усещането наоколо!

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
iso 100, f/8, 8 сек.
вертикална панорама от 4 кадъра на 11 mm

След няколко часа висене на леда никой вече не се притесняваше от пропадане, до момента в който не се скупчихме всички на едно място да зяпаме в дисплейчетата и да сравняваме. Някой подхвърли на майтап, че не е много разумно. След това, за успокоение, тръгнах да им разправям моята история от преди 5 години, как в един момент на същото това място, леда под краката ми беше пропаднал с някакви милиметри вследствие на някакво масивно пропукване и бях напълнил гащите. Като потвърждение на думите ми, от далечния край на езерото се чу дълбок тътен, който за няколко секунди премина през цялото езерото като ударна вълна под леда. Последваха най-различни теории за това какво точно беше това, но не успяхме убедително да си го обясним. Пробвахме няколко нощни снимки и обратно към старата хижа, където продължихме лафчето до късно през нощта.

Станахме рано на другата сутрин и изненада – навън беше натрупало 20 см нов сняг. Езерата вече бяха скрити под бяла пелена. Предната вечер бяхме хванали последния влак за тази година. Решихме все пак да се пробваме с изгрева отново на Близнака. Стигнахме точно когато започна да се развиделява. Луната, която беше няколко дена преди новолуние, тъкмо беше изгряла над хоризонта.

Canon EOS 60D, Samyang 24/1.4, статив
24 mm, iso 200, f/5.6, 30 сек.

Малкият избор на предни планове от предния ден сега се беше стеснил съвсем. Всички се бяха нагъчкали около устието на рекичката, спускаща се от Бъбрека. Както и да застанех, влизах в нечии кадър. Реших да мръдна малко по-нататък по брега, където имаше още 2 петънца незамръзнала вода. Впоследствие се оказа, че там съм влизал абсолютно на всички в кадър, ама… рискове на професията. Там поне си харесах едни ледени форми. Докато се чудех как да стигна до тях без да пропадна през тънкия лед, изгрева взе, че настъпи.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, статив
iso 100, f/10
експозиционен клин от 3 кадъра – 2, 0.8, 1/3 сек.
хоризонтална панорама от 5 кадъра на 11 mm

Престраших се заради снимката. Леда се оказа достатъчно здрав че да ме издържи. Става въпрос за точно толкова тънък лед, какъвто виждате на горната снимка. Стоях 15 минути на ръба без да пропадна! С този кадър изцедих каквото можеше да се изцеди от изгрева и прибрах всичко в раницата. Чао от мен езера, ще се видим догодина!

Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми.

Коментирайте и споделяйте на воля! :)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s