31.03.2019
Както писах и в предния пост, фотографската „дупка“ между зимата и пролетта е отчайващо дълга. Толкова дълга, че ти писва да чакаш и от време на време правиш по някое кръгче – да „преслушаш“ обстановката, с надеждата, че някъде може да е цъфнало някое дръвче.
26 mm, iso 50, f/2.4, 1/2000 сек.
Когато те мързи да си носиш големия фотоапарат и снимаш с телефона. За щастие в последните години камерите им се развиха доста и качеството на снимките е учудващо добро!
И така, в последния ден от март, хванахме с Мария към Кюстендилско. Преди няколко години си бях харесал едни дръвчета в една нагъната нива, близо до пътя. Идеята беше първо да ги погледнем тях, а след това да обикаляме без особена цел и посока, в търсене на хубава овощна градинка.
28 mm, iso 100, f/3.5, 1/800 сек.
Дръвчетата си бяха там, ама нито бяха цъфнали (не че съм си правил труда да проверя дали изобщо цъфтят), нито пък на самата нива беше покарала някаква реколта. Абе, хубаво си е местенцето определено, ама си трябва да се раззелени. Твърде кафяво беше в момента.
28 mm, iso 100, f/4, 1/320 сек.
Благодарение на дрона успях да зърна и едно самотно дръвче, което се беше скрило зад хълма и не се виждаше от пътя. Красив си беше тоя срамежливко, ама и при него всичко беше кафяво.
28 mm, iso 100, f/4, 1/500 сек.
Някъде в тоя момент към нас се присъединиха Мето и Митко. Доста бързо бяха наваксали със закъснението от София. Разбрахме се да се движим в пакет и ако някой забележи нещо интересно – спираме и снимаме.
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
Хванахме по някакви забравени от Бога пътчета. Бях набелязал предварително някакви места по картата, но на живо картинката беше доста по-различна от това, което очаквах. Все пак спирахме тук-там на места, които изглеждаха обещаващо на сателитната карта, но не се виждаха от пътя. Да, имаше интересни графики, но проклетия кафяв цвят беше навсякъде!
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
На едно място видяхме най-голямата (за сезона) мечта на всеки дронаджия (дронист, дрон-пилот или както искате) – трактор в действие! Другите го снимаха, но на мен ми беше скучен. Две седмици по-рано бях попаднал на по-голям и по-хубав трактор и бях начешал крастата :D Даже ще примъкна и една снимчица в тоя разказ.
28 mm, iso 100, f/4, 1/400 сек.
Мето и Митко хванаха обратно към София, а двамата с Мария останахме да се чудим къде да дебнем залеза. Загледах се в картата и видях, че съвсем на близо е малко известният каньон Шегава. Да, ама малко закъсняхме и дълбокия каньон вече тънеше в сянка и нищо не се получи. Последните слънчеви лъчи изпратихме над една (иска ми се да кажа „пъстра“, но ще бъде такава след седмица-две) мозайка от мънички овощни градинки.
28 mm, iso 100, f/4, 1/120 сек.
И така убихме неделния следобед. Всъщност, цъфнали дръвчета имаше. Но бяха до самия път или в дворовете по селцата, а не там където ни трябват – по нивите. Но, да се надяваме, че при следващия рапорт кафявото ще е сведено до минимум, а зеленото ще бъде навсякъде :)
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 