Mадейра – малък тропически остров насред Северния Атлантик. Царство на величествени планини, непристъпни морски брегове, омагьосани лаврови гори, омайни диви цветя и безбройни водопади! Място, където пролетта продължава през цялата година и… мечтана дестинация за всеки европейски пенсионер! Не знаех нито едно от тези неща, когато реших, че това е моята мечтана дестинация за лятото на 2018-та. Е, освен че е остров, очевидно. Единствената асоциация, която изскачаше в съзнанието ми, когато чуех името Мадейра, беше ето тази снимка на Евгени Динев. Но това ми беше напълно достатъчно! Само за две седмици проучих и организирах абсолютно всичко – от полети и нощувки до супер детайлната карта с места за обикаляне и снимане. Бях изчел и научил всичко, което можеше да се научи от интернет, консултирах се и с приятели, които бяха ходили там и очакванията ми скочиха до небето!
Времето до почивката бързо се изниза и ето че вече бяхме на самолета от Барселона до Фуншал. Столицата на Мадейра е известна с летището си, нарочено като най-опасното в Европа (този факт реших да спестя на родителите си, но баща ми също обича да рови из интернет, добре че е спокоен човек). Славата му се носи от факта, че когато е открито преди 50-ина години, пистата е била изключително къса. Впоследствие е удължена чрез изграждане на естакада над океана. Та днес усещането при кацане е, все едно, че всеки момент самолета ще цопне по корем във водата. Но реално няма нищо страшно. Стига да не духа вятър…
Слезнахме двамата с Рони от самолета силно развълнувани и отидохме да си вземем колата под наем, която бях резервирал от България. Дългата история накратко – дебитната ми карта блокира, след това един банкомат я глътна и накрая двамата се озовахме на автобусната спирка пред терминала без да знаем как да се доберем до хотела. Приключението ни започна по неочакван начин! За щастие шофьора на автобуса веднага разпозна хотела, въпреки жалките ни опити в португалското му произношение. Няма проблем, ще ви метна до там! Готин човек! Следващият ми спомен е как гледах опулен през стъклото на автобуса, без да вярвам какво виждат очите ми! Колкото и да сте гледали снимки и клипчета в интернет, нищо не може да ви подготви! Този остров е хиляда пъти по-красив, отколкото може да си представите от която и да е снимка! А магистралата, по която се движехме правеше безумни спускания, качвания и завои, все едно се возиш на влакче в увеселителен парк! Само че беше в пъти по-яко! Когато се настанихме в хотела, вече се чувствахме пренаситени от огромните емоции, изпитани само за няколко часа. Не ни трябваше сангрия или традиционна местна понча, за да заспим като заклани. Но обърнахме по едно и от двете.
Ден 1
След като се събудихме на първия ден, премислихме ситуацията с изгубената карта (затова деца, когато тръгвате на път, особено в чужбина, задължително носете повече от една карта) и след кратък разговор с баща ми, намерихме начин да оправим нещата (тенк ю, Уестърн Юниън!) и с наличният кеш, който имахме, някак си успяхме да си намерим кола под наем.
Хаха, ще ми се! Наехме си мъничък симпатичен Fiat Panda с мънички симпатични 3 цилиндърчета, които видяха бая зор, ама за това по-натам. Този Rolls-Royce го видяхме по път :)
Първата ни цел за деня беше Cabo Girão – 580-метрова отвесна скала, издигаща се право от океана, а на върха й – панорамна площадка със стъклен под! Тук е момента да направя едно кратко лирическо отклонение и да се извиня, че част от снимките, които ще покажа, са правени с телефон, а от някои места дори нямам и снимки. Оказа се, че 7 дена са изключително малко време и крайно недостатъчни да се разгледа остров, който е дълъг само 50 км. Та в случая нямам снимка на самата стъклена платформа, но гледката от нея е ето такава:
11 mm, iso 100, f/8, 1/125 сек.
Яхтите и корабчетата под нас изглеждаха като детски играчки от шоколадово яйце. А водата в океана беше толкова чиста и прозрачна, все едно е дълбока до колене!
70 mm, iso 100, f/8, 1/160 сек.
Пропуснах само да спомена, площадката не е за хора със слаби сърца… и жени с рокли. Но за второто, ако не знаете защо, може да си направите експеримент и ще разберете :) На място като това ти се иска да останеш и да се наслаждаваш на гледката с часове, но ни чакаха още толкова много невероятни места. Затова без да губим много време продължихме по пътя.
Може би тук е мястото да спомена за невероятната инфраструктура на острова. Главната магистрала е една невероятна смесица от виадукти, тунели и невероятни наклони! На едно място дори ми се наложи да включа втора на магистралата, за да издрапаме по баира, толкова беше стръмно! Терена е супер предизвикателен, но явно местните не се впечатляват особено от това. Всички останали пътища на острова са като една разбъркана купа от виещи се спагети. А гледките… можете дори за секунда да не слезете от колата си и пак да останете влюбени в това кътче от света до края на живота си!
На едно място отбихме от магистралата и вместо да влезем в поредния многокилометров тунел, хванахме по стария крайбрежен път. Защото там се крие една малка изненада. Водопад, който се излива директно върху пътя!
11 mm, iso 100, f/8, 1/15 сек.
Отбихме за миг, гледайки как всички спират за момент с колите под падащата вода, след което отново продължават по пътя си. В този момент в главите ни се зароди въпроса, какво ли е да минеш, но без колата? Бързо решихме да разберем отговора! Рони се впусна директно с дрехите, а аз понеже нямах с какво да се преоблека след това се пуснах само по… ама моля ви се, какво си помислихте сега! Пуснах се само по бански. Студената баня беше доста освежаваща. След това, както си му е реда, минахме с колата под водопада и продължихме.
Завоите и гледките сякаш продължаваха безкрайно. Докато в един момент най-накрая пред нас остана само това:
11 mm, iso 100, f/8, 1/400 сек.
Бяхме достигнали до най-западната точка на острова – Ponta do Pargo. Следващата суша на запад от това място е чак Америка. Чувството за простор на това място е уникално! Все съм си мислел, че това усещане е най-велико, когато си високо в планината, сред орлите, но това нещо тук… такова усещане не бях изпитвал никога до този момент!
Сега, година по-късно, докато пиша този текст се сещам за един цитат от сериала Westworld, който може би най-добре описва това, което усетих там:
„Винаги съм харесвал тази гледка. Всеки град, всеки паметник… най-великите постижения на човек… всички те са вдъхновени от нея. Онази невъзможна линия, където вълните заговорничат… където се завръщат.“
Robert Ford, Westworld (TV Series)
11 mm, iso 100, f/8, 1/125 сек.
Заобиколен от три страни от безкрайния океан, оцветен в този наситено син цвят и с тези ниски облаци… все едно се намираш на края на света! Може би така изглежда Земята в представите на плоскоземците. Тук наистина чувстваш, че може да паднеш от ръба на света. А като споменах ръб и падане, тук ръбът изглежда ето така:
11 mm, iso 100, f/8, 1/200 сек.
Както на повечето места на острова, и тук скалите са високи повече от 300 метра! Мащабите, размерът и просторът на това място са наистина изумителни! По никакъв начин не могат да се предадат с думи или снимки.
След това място се отбихме до един водопад наблизо, но той беше почти пресъхнал. Дори и тук, въпреки че е пролет през цялата година, ако гониш водопади трябва да следиш подходящото време. Следващата спирка бяха естествените басейни на брега на океана в Porto Moniz. Всъщност басейните не са съвсем естествени. Едните са по-облагородени, с повечко излят бетон, а другите са съвсем диви с тук-таме излята по някоя едва видима стеничка измежду застиналите игли от лава в океана.
Панорама с телефона на по-естествените от естествените лавови басейни :
DИ на двете места басейните се пълнят от по-големите океански вълни. И на клипчетата в интернет, и на живо, тези басейни изглеждат като едно магическо място за къпане… докато не се опиташ да влезеш във водата. Намирайки се насред Атлантика, островът е заобиколен от студени течения и съответно за хора свикнали с топла вода като тази в Черно море, къпането тук беше невъзможно за нас. Аз успях да вляза най-много до коленете. По-нататък не беше за мъже.
Тук ще направя още едно кратко лирическо отклонение. Това беше третото място за деня, на което щяха да станат невероятни снимки с дрона. Но въпреки това не виждате нито една до момента. Причината е, че запалката във малкото ни Fiat-че поради някаква причина отказаваше да зарежда батериите на дрона и съответно ги пазех само за някакви изключителни случаи… не че ги нямаше през няколко километра, но винаги в съзнанието ми седеше въпроса „Ами ако на следващия завой се разкрие още по-невероятна гледка и нямаш повече батерии?“. Не беше лесно да се стискам така, но… някой ден ще се върна там отново, ако трябва с цяла раница пълна с батерии :D
26 mm, iso 100, f/2.8, 1/320 сек.
Подобни водопадчета се изливат до пътя по северното крайбрежие през няколко километра.
Времето сериозно напредваше. Имаше само още няколко часа до залеза, а ние не бяхме успели да направим и една трета от обиколката на острова! Все си мислех, че за ден, ден и половина ще успеем да направим едно разузнавателно кръгче по цялото крайбрежие, но впоследствие се оказа че това ни отне 3-4 дена. Следваща ни цел бяха едни невероятни скали, стърчащи от океана – Ilheus da Rib и Ilheus da Janela.
11 mm, iso 100, f/8, 1/50 сек.
Интересното е, че плажът на който се намират скалите е скрит от вътрешността на острова зад огромна канара. Навремето първите заселници нарочно са изградили селцето Ribeira da Janela в скритата във вътрешността долина, за да избягват пиратски набези. А самият плаж е осеян с огромни, загладени от океанските вълни, камъни.
iso 100, f/8, 1/50 сек.
вертикална панорама от 4 кадъра на 11 mm
Мястото е прекрасно за залез, но целта на днешния ден беше разузнаване, затова без да губим време се понесохме към следващия град по крайбрежието – Seixal. Това беше едно от първите места на острова, което си отбелязах, че задължително трябва да снимам с дрона.
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/400 сек.
Когато стоиш там някъде на високия бряг не го осъзнаваш, но от въздуха гледката те поразява. Това парче земя всъщност е огромен поток от лава, стекъл се от кратера на вулкана, който някога е образувал острова, и застинал при досега си със студения океан. Като някаква вкаменена картина на гигантски потоп! Нереално! За пореден път в рамките още на първия ден от престоя ни тук, този иначе мъничък остров ме изумява с невероятните си мащаби и онова особено усещане, което предизвиква в теб!
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/240 сек.
Точно до Seixal се намира и едно интересно водопадче, което се излива направо в океана. Интересното е, че някога старият път е минавал зад струята му. Или водопада се е изливал върху пътя, както онзи, през който минахме сутринта. Но огромно свлачище е прекъснало пътя завинаги и сега колите минават по този участък през тунел в скалата.
20 mm, iso 100, f/2.8
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/320, 1/500
В началото на отбивката към стария път имa чудесна наблюдателна площадка или както им казват тук – miradouro. Идеално място, от което да пусна дрона. Винаги ми е било интересно да снимам водопади право отгоре.
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/100 сек.
вертикална панорама от 3 кадъра на 20 mm
И в този момент се случи нещо непредвидено… мидите, които обядвахме явно не се разбираха добре със стомаха ми и да… няма нужда да навлизам в подробности, само ще кажа че пропуснах да снимам залеза, поради тази причина. Само за момент преди да прибера дрона хванах тези лъчи, които за кратко пробиха през облаците.
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/160 сек.
След този инцидент всяка вечер си ходехме в една пицария близо до хотела, където освен че пиците бяха хубави, правеха и невероятна сангрия. И по едно шотче от местната понча, комплимент от заведението. Какво повече му трябва на човек!
Ще спра разказа до тук, за да не става прекалено дълго и отегчително за четене. Очаквайте скоро и следващите части :)
Мадейра 2018 – част II
Мадейра 2018 – част III
Мадейра 2018 – част IV
Мадейра 2018 – част V
Мадейра 2018 – част VI
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 