Ден 2
След дългата и изморителна обиколка през първия ден, тази сутрин не си направихме труда да станем рано. Общо взето всички дни беше така. След закуската решихме да потеглим към планината. Нямах търпение да видя с очите си невероятната гледка от върха, която беше главната причина за пътешествието ни до Мадейра. Но още докато се лутахме из улиците на Фуншал (тенк ю Гугъл мапс, без навигация тук сте изгубени, повярвайте ми!), видяхме случайно табелка с надпис miradouro, което означаваше място с невероятна панорамна гледка, както научихме предния ден.
11 mm, iso 100, f/8, 1/60 сек.
Общо взето на Мадейра нещата стоят така – видите ли табелка miradouro, задължително спирате! В случая без да искаме се натъкнахме на една от най-впечатляващите гледки към Фуншал – Miradouro Pico dos Barcelos. Накъдето и да се обърнеш, къщички са накацали по склоновете чак до хоризонта! Просто уникално! И навсякъде около теб цветя! Невероятно място!
11 mm, iso 100, f/8, 1/125 сек.
Полюбувахме се на гледките и газ нагоре към планината. Тук може би е мястото да отворя една скоба, че колата, която бяхме взели под наем беше едно мъничко симпатично Fiat-че Panda, с мънички симпатични три цилиндърчета, а пътя, който тръгнахме да атакуваме, беше може би най-стръмният път, по който някога съм карал! В един участък ми се наложи да карам няколко километра на 1-ва предавка с близо 5000 об/мин, защото при опит да превключа на втора, колата просто спираше. Предполагам, че отстрани сцената е изглеждала като в някоя пародия – от няколко километра се чува вой все едно идва някое V8 чудовище от Лудия Макс, а 10 мин по-късно с 5 км/ч се подава нещастната Panda. С триста зора издрапахме до поредната панорамна гледка.
Само че не тази търсех аз. Оказа се, че сме подминали тази, която исках да видя. Нищо, не беше далеч, затова се върнахме. Miradouro do Curral das Freiras – това е мястото, от което се разкрива най-невероятната гледка към Долината на монахините. Дъното на тази долина се намира на почти километър под околните върхове, а единствения достъп в момента до там е чрез новоизграден тунел. На места личат останки от стария път, който е започвал от мястото, на което стояхме, но най-вероятно и той, както доста други стари пътища на острова, е отнесен от някое масивно свлачище. За пореден път се изумих от невероятното строителство и инфраструктура на това място!
24 mm, iso 80, f/6.3, 1/400 сек.
Тук уцелихме момент, в който светлината беше направо отвратителна! В главата ми на това място се раждаха облаци и хвърляха игриви сенки по склоновете на долината.
Време беше да се качим и до върха на планината (всъщност втория по височина връх в планината, но най-високото място, до което можеш да стигнеш с автомобил) – Pico do Arieiro – мястото с най-иконичната гледка от Мадейра. Още няколко километра, в които се молех да не ми се наложи да сляза да бутам или пък да гръмне двигателя и се добрахме! Но страстите ни бързо се охладиха… преносно и буквално.
35 mm, iso 80, f/6.3, 1/500 сек.
Мъгла беше покрила върховете, а вятъра бръснеше смразяващо! Скрихме се за малко на топло в ресторанта. Хапнахме по една топла супичка, докато наблюдавахме как мъглата ту разкрива по нещичко от гледката, ту поглъща всичко отново. Преценявайки условията, май нямаше да имаме възможността да направим невероятния билен преход до най-високия връх Pico Ruivo. Просто не бяхме адекватно екипирани. Не очаквах, че на тропически остров ще ни трябва зимна екипировка за планината.
32 mm, iso 80, f/6.3, 1/500 сек.
Междувременно направих един нескопосан опит за таймлапс на мъглите. Не се смейте много, това е забързано видео (нямах дистанционно за Sony-то), а бях забравил автофокуса включен… абе показвам го просто да придобиете представа за условията :) Нищо де, поне разучихме каква е обстановката, за другия път ще сме подготвени. А и си отбелязах, че задължително трябва да се върна за изгрев или залез до края на престоя ни. Потеглихме обратно надолу, а гледките не спираха! На този остров няма как да не спираш на всеки няколкостотин метра, толкова е красиво тук!
24 mm, iso 80, f/6.3, 1/60 сек.
лек кроп
Тръгнахме да спускаме на север, за да довършим останалата част от северното крайбрежие, която не успяхме да видим предния ден. По всичко личеше, че и този ден няма да успеем да затворим пълна обиколка на острова. Източния нос оставаше за някой от другите дни.
Отбихме се за пореден път и след кратка разходка през гората стигнахме до Balcões. Невероятно местенце, от което се виждат първенците Pico Ruivo и Pico do Arieiro. Но в случая мъглата, която ни завари горе, сега я гледахме отдолу.
11 mm, iso 100, f/8, 1/125 сек.
На връщане по горската пътечка намерихме диви ягоди, които изобщо нямаха вкус на диви ягоди… всъщност нямаха вкус на нищо. Малко се притеснихме, да не сме се объркали (въпреки че как може да объркаш дива ягода), но щом пиша това година по-късно, значи всичко е наред, не успяхме да се отровим. След безкрайно спускане по остри завои и бране на диворастящи банани край пътя, най-после се добрахме до океана.
24 mm, iso 200, f/6.3, 1/800 сек.
А там, гледката както винаги, спира дъха! Безкрайната синева, огромните отвесни брегове и онова неописуемо усещане за простор! Човек може да откара тук целия си ден, но ние имахме още безброй места в списъка за посещение. А следващото беше малко по-особено.
iso 100, f/2.8
вертикална панорама от 3 кадъра на 20 mm
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/400, 1/1000 сек.
Бях си харесал два водопада, но имаше една малка уловка. Като изключим един лифт (който не работеше) или от лодка в океана, няма място, от което можете да ги видите. На мен това разбира се не ми пречеше особено, тъй като локацията си я бях отбелязал като място за снимане с дрона.
iso 100, f/2.8, 1/80 сек.
вертикална панорама от 3 кадъра на 20 mm
За да се доберем до мястото трябваше да минем по пътечка през градината на един човек. В някакъв момент самия той се появи и си полафихме на англо-португалски за водопадите, океана, китовете, дроновете, сладките картофи, боба на притки и какво е да си супермен, или иначе казано – да караш автобус в Мадейра. Докато кръжах с последната батерия, отнякъде се процеди лъч златна светлина, който огря красиво двата водопада.
20 mm, iso 100, f/2.8, 1/320 сек.
Ей някъде там на скалния венец между двата водопада се намирахме и ние.
Времето ни притискаше и отново потеглихме по завоите. А те бяха безкрайни. Завои, качвания, спускания, тунели и невероятни гледки! Спряхме набързо в Sao Vicente, за да ни направят една пица за из път, понеже вече умирахме от глад. А докато пицата се печеше във фурната, навън се случваше ето това:
81 mm, iso 160, f/8
експозиционен клин от 3 кадъра – 1/125, 1/400, 1/1250 сек.
На хоризонта, където падат слънчевите лъчи, се виждат и скалите, които бяха крайната ни дестинация за деня.
Просто виждах как изпускаме залеза, но проклетата пица не искаше да се пече по-бързо. Най-накрая я грабнахме и отпрашихме отново към Ilheus da Ribeira da Janela – стърчащите скали в океана от предния ден. Когато стигнахме до тях светлината вече тихичко догаряше. Малко ме беше яд, но пък какво прекрасно място да изядеш една вкусна пица!
iso 100, f/10
вертикална панорама от 4 кадъра на 11 mm
експозиционен клин от 3 кадъра – 3.2, 1.3, 1/2 сек.
focus stacking от 2 кадъра за максимален DOF и детайли
За завършек на деня се любувахме на нощен Фуншал от същата панорамна площадка, с която стартирахме сутринта. Историята обаче мълчи защо нямам снимки с апарата оттам… Важното е, че обърнахме отново по една понча и една сангрия преди за затворим очи.
Мадейра 2018 – част I
Мадейра 2018 – част III
Мадейра 2018 – част IV
Мадейра 2018 – част V
Мадейра 2018 – част VI
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 