Ден 3
Третия ден от лятното ни пътешествие започна бавно. Нали помните от първата част на разказа, че бяхме останали без дебитна карта и с много малко кеш? Еми тази сутрин обикаляхме из улиците на Фуншал да намерим работещ клон на Уестърн Юниън. Оказа се по-трудна задача от очакваното, но в крайна сметка рязко забогатяхме! Време беше да хващаме отново към планината!
24 mm, iso 80, f/6.3, 1/320 сек.
Пътят ни нагоре към платото минаваше през омагьосана евкалиптова гора. Изкачвайки се нагоре, попаднахме в хубава гъста мъгла, а ароматът от евкалиптовите дървета беше невероятен! Честно казано нямам никаква идея защо нямам никакви снимки, дори от телефона. Може би защото нямах търпение да отидем до една още по-невероятна гора… тази с която е известен островът – лавровата гора на Fanal!
11mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/8, 1/20 сек.
Много бях чел и гледал за тази гора и се молех да нацеля условия с мъгла, за да може магията да е пълна! Е, мъгла имаше! В изобилие! Все пак през по-голямата част от годината тук има мъгла.
Всичко се свежда до географските условия. Няма да ви го обяснявам дълго и скучно, просто това място е машина за произвеждане на мъгла и облаци! Наметнах набързо дъждобрана и тръгнах да крача сред мъхестите гиганти. Имах чувството, че всеки момент някои от тях ще се събудят и ще започнат да се разхождат наоколо, като ентите от Властелинът на пръстените.
11mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/4, 1/13 сек.
В момент като този еуфорията в мен прелива отвсякъде! Не мога да опиша тези емоции, просто не мога да си намеря място от кеф и не зная откъде да започна да снимам. А снимките в тази гора бяха изключително трудни! Първо, чисто откъм композиция хич не беше лесно и второ – всичката тази влага ми докарваше сериозни главоболия. Мъглата беше толкова гъста, че от самите дървета валеше тихичък, но напоителен дъжд. Въпреки неимоверното бърсане на филтъра, някои снимки просто не успяхда ги спася от капки. А в същото време се опитвах и да не удавя апарата си, защото не му бях взел дъждобрана. Накрая имах просмукала се влага, която стоя на дисплея няколко дни, но за щастие без никакви последствия.
11 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/5, 1/13 сек.
Неусетно докато направя само 3 снимки и беше минал половин час. Вече дори се зачудвах Рони как не ме беше потърсила, защото бях забравил да й дам ключовете от колата. Погледнах си телефона и видях, че нямам обхват… а такаааа, втасахме я. Оказа се, че ме е викала и въпреки че бях съвсем наблизо, мъглата има свойството да поглъща всякакви звуци. Това също допринася за усещането, че си в някоя приказка и всичко около теб е омагьосано.
Мъглата и студа бяха дошли в повече на Рони, затова тръгнахме да спускаме на север към лавовите басейни, за да съберем малко слънчеви лъчи. Само че, когато стигнахме до океана, ударихме на камък…
57 mm, iso 100, f/8, 1/80 сек.
Тук не само че нямаше да видим скоро слънце, ами и можеше и да ни повали малко… И така започна епично обикаляне в търсене на поне едно кътче, където да грее слънце. Кръстосахме острова поне 3 пъти. Когато минавахме покрай любимите скали на Ribeira da Janela не се стърпях да вдигна дрона за няколко минутки и да щракна няколко снимки. Океанската вода тук има просто магичен цвят!
20 mm, iso 100, f/2.8
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/1000, 1/2500
Най-накрая късмета ни се усмихна и намерихме слънце на едно каменно плажче в източната част. Естествено дойде мой ред да правя кисели физиономии. След има-няма 20 минути Бате Райко пак се скри, но вече всички бяха щастливи. Тъй като вече наближаваше време за залеза, реших да се метнем до познатата ни площадка с епичната гледка към цял Фуншал.
44 mm, iso 100, f/8, 1/8 сек.
На това място сигурно мога да прекарам без никакви проблеми и целия ден! Не можех да спра да се дивя на крайни квартали, където къщурките бяха накацали по склоновете по невъзможен начин!
120 mm, iso 100, f/8, 1/6 сек.
А мрачното настроение на времето само допринасяше за цялостната картинка! Облаците се теглеха през върховете като разтопена моцарела, а изпарения се носеха над горите, все едно някой беше забравил кафеварката на котлона.
200 mm, iso 100, f/8, 1/40 сек.
лек кроп
Накрая облаците в другата посока започнаха да се палят. За кратко светнаха с красиви оранжеви цветове, а след това угаснаха също толкова бързо.
37 mm, iso 100, f/8
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/8, 1/20 сек.
Поредния ден си замина супер бързо, а нас по традиция ни очакваха пица, сангрия и понча… все гадни неща…
Тази част ще я приключим тук, а в следващата очаквайте снимки от най-известната levada на острова. Какво е levada ли? Ами ще разберете в новия разказ :)
Мадейра 2018 – част I
Мадейра 2018 – част II
Мадейра 2018 – част IV
Мадейра 2018 – част V
Мадейра 2018 – част VI
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 