Ден 6
Както вече ви споменах в предния пост, тази сутрин решихме да станем за изгрева. Което означаваше събуждане в малките часове на нощта и близо час шофиране до върха на планината. Още когато си правех плановете за посещение на острова си мечтаех да наблюдавам раждането на деня от Pico do Arieiro.
33 mm, iso 100, f/8
експозиционен клин от 3 кадъра – 15, 8, 4 сек.
Хора, казвам ви, на този остров има някаква магия! Накъдето и да се обърнеш гледките са зашеметяващи, а това беше един от най-пленителните изгреви, които съм наблюдавал!
24 mm, iso 100, f/22
експозиционен клин от 3 кадъра – 1.3, 1/2, 1/5 сек.
Усещането и гледката бяха невероятни! Намираш се на покрива на света, далееееч, далеч долу в краката ти се простира безкрайния океан, който се е покрил с одеяло от пухкави облаци. А слънцето бавно се подава над тях и посипва света с вълшебство!
135 mm, iso 100, f/10, 1/80 сек.
лек кроп
А планината наоколо не прилича на нищо друго, което сте виждали! Разхвърляни остри канари, неправилни форми и хаос, но в същото време неустоимо привлекателни! Снимките дори бегло не могат да се докоснат до усещането да си там!
26 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 2 кадъра – 1/10, 1/25 сек.
Рано сутрин е и един от малкото моменти, когато можеш да се насладиш на цялата сурова красота на тази планина. Обикновено около обяд започват да се събират облаци, които похлупват върховете и това се случва ежедневно! Но пък с малко късмет можете да уцелите момент в който най-високите върхове плуват като острови в океана от облаци!
iso 200, f/2.8, 1/400 сек.
панорама от 6 кадъра (2 реда х 3 кадъра) на 20 mm
Реших да пусна дрона за малко снимки от птичи поглед, но малко над земята духаше такъв вятър, че едва успях да направя горната панорамка. Ведната след това моторчетата на гимбъла просто отказаха да работят и камерката на дрона започна да се подмята и да плющи като найлонова торбичка върху храст до крайпътна отбивка. Бързо го свалих на земята и отскочих набързо до първата панорамна площадка по билния маршрут.
11 mm, iso 100, f/10, 1/40 сек.
Преди да слезем от планината имаше малко драми с паднал акумулатор, бутане по наклон и палене на скорост, но за щастие всичко се размина само с малко нерви и малко смях накрая.
Деня неусетно мина в шляене из острова и търсене на сувенири. Вечерта ми се искаше за последен път да се насладя на незабравимата гледка и простор на Ponda do Pargo.
18 mm, iso 100, f/10, 1/5 сек.
Там ни посрещнаха много интересни облаци над океана, които направо си приличаха на мини буря. Въпреки това вдигнах дрона, за да направя един кадър, за който си мечтаех, още преди да стъпим на острова.
iso 100, f/2.8, 1/160 сек.
хоризонтална панорама от 3 кадъра на 20 mm
За да добиете представа за мащаба, за тази снимка дрона се намираше на близо километър от носа и въпреки това трябваше да правя панорама, за да хвана всичко в един кадър. Със залязването на слънцето, прибрах дрона доволен от снимките и осъществената идея. Но понякога се случва така, че условията да надхвърлят и най-смелите ти мечти. Докато се наслаждавахме на океанския бриз, уличното осветление взе че се включи и в главата ми моментално просветна! Това щеше да бъде по-епично, отколкото си го бях представял. Вече беше доста тъмно и знаех, че може би ще надскоча възможностите на малката матричка на дрона, но бях длъжен да пробвам!
iso 1600, f/2.8, 7 х 0.8 сек. (за чистене на шум)
панорама от 6 кадъра (2 реда х 3 кадъра) на 20 mm
Вятърът вече беше доста силен и пробвах всякакви трикчета, които ми дойдоха на ум, включително да отдалеча дрона максимално далеч и високо, с цел да минимизирам относителното помръдване на камерата спрямо светлините на земята.
Докато правех този кадър ми хрумна и друга идея. Облаците се скупчваха над острова, но дали ще успея да изляза над тях, ако се кача на Pico do Arieiro? След близо 2 часа шофиране по безкрайните завои отговора лежеше пред очите ми.
13 mm, iso 1600, f/2.8, 15 сек.
Първенеца на острова Pico Ruivo стърчеше като остров в развълнуваното море от облаци, което пък на свой ред се изливаше като огромен водопад през билото право в Долината на монахините (Curral das Freiras). Съответно облачната пелена през няколко минути ту скриваше, ту откриваше гледката пред мен. А в промеждутъците видях един много рядък феномен, за който до момента само бях чел в интернет – лунна дъга!
11 mm, iso 1600, f/2.8, 25 сек.
Бях се нахилил като малко дете под коледната елха, а вътрешно душата ми направо пищеше от кеф! Изобщо нямаше време за композиции, само си щракнах ей така сянката за спомен. Дъгата беше толкова близо, че имах чувството, че само някакви сантиметри не ми достигат да я докосна! Не можех да си намеря място от кеф, но трябваше вече да си тръгвам.
Броени метри надолу по пътя обаче отново набих спирачки, защото за пореден път се разкриваше уникална гледка, която не можех да пропусна!
iso 1600, f/2.8, 25 сек.
хоризонтална панорама от 3 вертикални кадъра на 11 mm
Облачното море под краката ми беше осветено отдолу от столицата Funchal, а в небето отгоре се бяха подредили Юпитер, Млечния път и почти пълната Луна. Снимката ни най-малко не може да се доближи до спектакъла, който се разкриваше в онзи момент! През изминалия час бях изживял едни от най-сюрреалистичните условия, на които някога бях попадал.
Ден 7
Неусетно настъпи и последния ден от почивката ни на острова. Характерно за мен, в последния ден от такова невероятно пътуване, настроението ми беше изчезнало. Мразя, когато трябва да си тръгвам от такова прекрасно място. Въпреки това решихме да си направим кратка разходка до близкото рибарско селце Camara de Lobos.
70 mm, iso 80, f/5.6, 1/500 сек.
лек кроп
Още с първите метри по тесните улички се питах защо не бяхме посетили по-рано това място! Навсякъде висяха всевъзможни украси, останали от някакъв фестивал – чадъри, полилеи от стъклени бутилки, медузи от найлонови торбички, акули и октоподи от стари дрехи… А вратите на къщите отново бяха изрисувани във всевъзможни картини и слогани!
24 mm, iso 80, f/5.6, 1/800 сек.
Направихме една последна разходка покрай пристанището на Funchal и след това се отправихме към летището. По пътя направихме една много кратка отбивка до Рио де Жанейро. Не ми вярвате? Ето и снимка оттам!
35 mm, iso 80, f/6.3, 1/800 сек.
Добре де, не е от Рио де Жанейро, а от нос Ponta do Garajau, където има същата статуя на Исус Христос. Почти същата де. Малко по-мъничка само. Добре де, доста по-мъничка! Ама в същата поза. Никак не ми се тръгваше от този прекрасен остров, но краят на това невероятно приключение настъпи.
24 mm, iso 80, f/6.3, 1/400 сек.
лек кроп
Този остров, за който не знаех абсолютно нищо само месец по-рано, остави траен отпечатък в съзнанието ми! Рано или късно ще се върна, за да усетя отново магията му и да видя десетките други места, които си бях набелязал, но за които не остана време.
Мадейра 2018 – част I
Мадейра 2018 – част II
Мадейра 2018 – част III
Мадейра 2018 – част IV
Мадейра 2018 – част V
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 