Ден 2
Втория ден от престоя ни започна в ранни зори с по една топла разтворима супичка Безвкусна чаша (бедни фотографи на бюджетно пътуване) и бързо товарене в колата. Втората част от закуската (сух сандвич) обикновено се ядеше в движение към първата цел. В случая това беше водопадът Seljalandsfoss. С развиделяването се паркирахме на паркинга и мислено се зарадвах, че имаше само 3 други коли и не се виждаха хора в района. Но докато си извадя раницата от багажника и по пътя се зададе туристически автобус. Побързах да разузная района и да направя няколко снимки, преди да се пренасели с китайски туристи. В момента, в който ледените пръски докоснаха лицето ми, забравих за всякакви фотографски терзания! Важното беше, че се намирах на едно уникално място!
12 mm, iso 100, f/8
експозиционен клин от 2 кадъра – 2, 1/3 сек.
Това е онзи магичен водопад, който обикновено сме свикнали да го виждаме сниман от малката пещеричка зад него, огрян от червените лъчи на залязващото слънце. Да, ама такава снимка може да бъде направена само през лятото. Първо, само тогава слънцето залязва в подходящата посока и второ – пътеката зад водопада беше напълно заледена и затворена за посещение. Да, и тук пазеха лоши чичковци, които ще ти се скарат, ако прескочиш загражденията. Въртях, суках и тълпата туристи налази цялото място. Реших да се отклоня на половин километър встрани, където има още един красив водопад, скрит в пещера. Да де, ама в пещерата се влиза през тясна пролука, през която изтича реката и нивото ѝ беше прекалено високо, за да нагазя без да се намокря. А заради ограниченото количество багаж, което носехме нямах резервни обувки или гумени ботуши. Ясно, ще си остане за неопределен момент в бъдещето. На връщане реших да сложа телеобектива и да снимам Seljalandsfoss отдалеч, за да избегна тълпите. Един фотограф точно в този момент беше застанал със статива си на перфектното място, за да ми направи кадъра!
200 mm, iso 250, f/4, 1/50 сек.
Обикновено подобен „класически“ кадър се прави на Skógafoss, ама за него след малко. Точно до Seljalandsfoss, преминава една от огромните ледникови реки, които образуват невероятни текстури, гледани от въздуха.
28 mm, iso 100, f/3.2, 1/30 сек.
Подобни абстракции от въздуха си мечтая да снимам от години! При проучването за Исландия (всъщност това проучване го правех от няколко години и продължава и до днес) си бях набелязал десетки подобни места, но има една уловка. Дебита на реките (и съответно текстурите) се променят през годината, в зависимост от топенето на ледниците във вътрешността. И другата уловка е да успеете да хванете момент, в който не духа вятър. Защото това беше може би единствения кратък момент от целия ни престой в Исландия, в който не духаше зверски вятър и можех да си позволя да вдигна дрона във въздуха. Леле обаче колко си заслужаваше!
28 mm, iso 100, f/3.2, 1/30 сек.
Естествено бързахме и нямаше време за втора батерия на това място, затова отново поехме с бясна скорост. Минавахме покрай невероятни планини и десетки безименни водопади, кой от кой по-високи и по-красиви, но дори да отделяхме само по 5 минути на всеки, цялата седмица нямаше да ни стигне за следващите 40 километра от пътя. Минахме и покрай вулкана с непроизносимо име, чието изригване през 2010-та направи Исландия известна туристическа дестинация – Eyjafjallajökull. Всъщност името му не е толкова трудно за произнасяне, отне ми само половин ден да го науча. Има само една особеност – двете буквички „LL“ се произнасят „ТЛ“. А сега произнасяйте след мен – Ей-я-фят-ла-йо-ку-тъл. Ейя-фятла-йокутъл. Ейяфятлайокутъл! Виждате ли, лесно е! Вулкана всъщност не изглежда, както си го представяте, ами в случая беше една огромна планина, забулена в облаци. Нищо особено. След още няколко километра се показа и следващата ни цел – красавецът Skógafoss.
15 mm, iso 100, f/4, 1/200 сек.
множество идентични снимки за премахване на хората от кадър
Внимание! Тази снимка е долен мръсен фотошоп и няма нищо общо с действителността! Не, не говоря за водопада, а за едничкия човек, застанал пред него. Всъщност бяха стотици! Това беше едно от най-претъпканите места, които посетихме. С цел да ги избегна от кадър, прибегнах до няколко хитринки. Първо си позволих да преджапам до един голям камък в реката, за да избегна хората в непосредствена близост до мен. След това закотвих статива и направих поне 100 идентични снимки. И накрая с помощта на въздесъщия фотошоп (нали ви казах, че снимката е долен фотошоп), успях да залича всички останали хора от снимката. Оставих само едно човече за мащаб и контраст. И въпреки всичките тълпи от хора, мястото си остава чистата дефиниция на думата ВПЕЧАТЛЯВАЩО! Не можех да се нагледам на хипнотично падащата вода.
85 mm, iso 200, f/5.6, 1/250 сек.
Цялата тази мощ, тази необуздана водна маса, която се разбива с грохот и кара земята да трепери… СТИХИЯ! Побиват ме тръпки всеки път , когато си спомня усещането! И точно в този момент ми хрумна една от онези невероятно тъпи идеи… „Хмммм, не съм виждал снимка на този водопад от непосредствена близост, защо ли никой не се е пробвал досега?“. Естетвено отговора е напълно логичен и личи от километри, но когато дяволчето на рамото започне да ти нашепва в ухото, вече е станало късно. И така надъхан, няколко мига по-късно аз се озовах на ръба на вирчето под водопада, а по мен се стичаше такова количество вода, каквото и душа вкъщи не може да поддържа! Добре че водонепромокаемите дрехи, с които се бях екипирал специално за Исландия успяха да издържат невероятния стрес-тест почти (наблягам на тази думичка) непокътнати. Фотоапарата обаче как оцеля, до ден днешен нямам идея :D (само Канон!)
11 mm, iso 100, f/4.5, 0.8 сек.
След стабилната баня реших да се кача и по стръмната пътека отстрани. Тя се качва до панорамна площадка над водния пад, но по средата има отклонение до още една класическа позиция. Хубаво, ама в момента, в който стигнах до отклонението ме посрещна верига и табела „Преминаването забранено!“. Започнах да се оглеждам, но за щастие не видях никъде от лошите чичковци със светлоотразителните жилетки, които идват да ти се карат и подминах табелата. На края на пътечката ме очакваше тази гледка:
11 mm, iso 100, f/16
експозиционен клин от 3 кадъра – 1, 1/2, 1/6 сек.
Тук за щастие нямаше никой и успях да прекарам едни блажени 15 минути насаме с водната стихия и реещите се птици (ако се вгледате мноооого внимателно ще видите бели точки по скалите около водопада – това са гнездящи птици). След като си направих набързо снимките, гледах да се изнеса по най-бързия начин преди да отнеса някоя караница или още по-зле – някоя солена глоба. Долу в тълпата успяхме да се намерим отново с Мими и Ники (Бачката, като единствен който не снима запалено, беше зачезнал до един друг водопад в района) и решихме да мръднем с колата от другата страна на реката и да потърсим по-различни гледни точки. Хванахме по един черен път и без да се усетим бяхме преминали в частния имот на някакъв фермер. Това го осъзнахме, когато видяхме огромен джип да се приближава с бясна скорост към нас, но вече беше късно. Онзи ни препречи пътя и излезе директно на бой. Някак си успяхме да се разберем без физическа саморазправа, че не сме осъзнали, че сме навлезли в неговия имот и че ще си оберем крушите по най-бързия начин. След това кратко адреналиново преживяване се върнахме отново на паркинга, където бате Райко реши да си покаже носа за малко. В резултат на това пред водопада грейна дъга.
26 mm, iso 200, f/5.6, 1/1250 сек.
Само за броени минути картата отесня с още няколко гигабайта. Ама просто… фотограф и дъга… това си е гледка отстрани :D Aма има за какво!
85 mm, iso 200, f/5.6, 1/1250 сек.
лек кроп
Бачката се завърна от неговата разходка. Неусетно бяха минали два часа. Беше време да продължаваме по пътя. Отново се редуваха неземни пейзажи, кой от кой по-красив, но времето ни притискаше безмилостно и нямаше как да спираме навсякъде, където ни се искаше. Мащабите на това място не спираха да ме изумяват. Придвижвахме се през плоска като тепсия низина, далеч в дясно на километри от нас се виждаше океана, а вляво огромните планини изглеждаха така, сякаш можеш да го докоснеш, но също бяха на километри от нас. В един момент на брега на океана се показа гигантски къс скала, цяло плато, останки от древния непристъпен бряг на острова. Там беше и следващата ни цел. Могъщата Дачия се справи и с това предизвикателство и след минути бяхме отгоре на платото. А там ни посрещна и господарят на тези земи, Негово Величество – Вятърът! Така брутално духаше, че беше почти невъзможно да го надвикаш. Но криво-ляво се разбрахме да не се бавим много, след което се пръснахме като мравки.
126 mm, iso 200, f/8, 1/40 сек.
От върха на платото се разкриваха километри след километри пустош и черни плажове докъдето стига погледа. А следи от гигантски вълни можеха да се видят дори стотина метра навътре по пясъка. А там, където скалистото плато разцепваше безкрайната пясъчна ивица се издигаше гигантска скална арка – Dyrhólaey. И понеже трудно може да се прецени мащаба от снимка с широкоъгълен обектив, ще ви подшушна, че скалите на снимката се извисяват на 120 метра над океана.
12 mm, iso 100, f/10
експозиционен клин от 3 кадъра – 1/4, 1/10,1/25 сек.
Дори и да имахме време да изпратим някой от нас за мащаб, вероятно нямаше да се различава на снимката. А да, също така беше забранено, имаше ограждения. Както и да е, трябваше да продължаваме към следващата цел, която се виждаше на хоризонта – прословутия черен плаж Reynisfjara и скалните игли Reynisdrangar.
78 mm, iso 100, f/22, 1/3 сек.
лек кроп
Спряхме на паркинга до плажа и още преди да сляза от колата, вятъра се опита да откъсне шофьорската врата. Всъщност не се опита, ами направо си я беше взел с него, ако не бях реагирал навреме. Сега осъзнах ясно защо ни предупредиха поне 10 пъти да държим вратите с ръка докато слизаме от колата. На табелка точно преди плажа имаше още едно предупреждение – картинка на човече, отнесено от вълните. Всяка година се случват инциденти, защото вълните дори и да изглеждат безобидни, на всеки десетина минути пристига по някоя, която навлиза доста по-навътре в сушата от останалите. Един миг невнимание може да ти коства не само сухите дрехи и фотоапарата, но дори и живота. Нещо, в което Ники се убеди минути по-късно, за щастие му се размина само с мокри крака.
11 mm, iso 100, f/16, 1/2 сек.
Аз също си играех на котка и мишка с вълните, но по някакво чудо всеки път се разминавах на косъм. В един момент видях една позната от интернет физиономия – датският фотограф Mads Peter Iversen, който има десетки видеа и влогове от Исландия. Спрях го да си побъбрим малко, след което той ми показа едно скрито местенце, до което може да се стигне само при отлив след преминаване по едни хлъзгави скали. Благодарих му и се насочих натам. Скалите Reynisdrangar бяха много по-близо и се виждаха под съвсем различен ъгъл – все едно бяха плочките по гърба на Годзила, който всеки момент ще се покаже от океана.
iso 100, f/16, 1/2 сек.
вертикална панорама от 2 кадъра на 11 mm
Обратно на паркинга един порив на вятъра вдигна камъчета от плажа и направо ми ошкури лицето (ето защо трябвало да се прави застраховка за боята, когато си наемаш кола в Исландия), а следващия порив ми вдигна статива с все апарата във въздуха (говорим за близо 5 кила!), но някак си успях да го хвана за ремъка, преди да е отлетял. Вятъра в Исландия не е шега, но това щеше да се потвърди с пълна сила на следващата сутрин. След малко ни заваля дъжд, взе да се стъмва и с това общо взето приключиха приключенията ни за този ден.
Спирам до тук, но скоро очаквайте следващата част :)
Исландия 2018 – част I
Исландия 2018 – част III
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 