Исландия 2018 – част III

Ден 3

Ден трети започна бурно. Буквално. Цяла нощ духаше силен вятър, но чак когато алармата ме извади от земята на Морфей и седнах в леглото, осъзнах че цялата къща подскачаше при поривите на вятъра. Без майтап! Навън духаше вятър с пориви до 40 м/с! Това са над 140 км/ч! Явно тази сутрин нямаше да бързаме за никъде. Сайтовете с прогноза за времето не вещаеха нищо розово, а пътната обстановка също не беше много обнадеждаваща. Времето обаче си течеше, обяд наближи и след като вятъра „утихна“ до около 20 м/с решихме, че моментът е сега или никога.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
42 mm, iso 200, f/6.3, 1/100 сек.

Навън все още беше снежна виелица. Първите 20-ина километра ми се сториха като поне 200! Каране на втора с включени къси, фарове за мъгла и аварийни, видимост от 10-ина метра в най-добрия случай, а при някои от поривите дори не си виждах предния капак! Най-страшното беше разминаването с други коли. И то не защото изскачаха стряскащо в последния момент. При разминаването правеха завет за част от секундата, след което вятъра връхлиташе толкова свирепо, че имах чувството, че ще ни изхвърли от пътя, ако не коригирам навреме с волана. И не бях далеч от истината – в този участък от пътя видяхме няколко обърнати от вятъра коли в канавките.

След пътуване, което ми се стори безкрайно, някой буквално отряза с нож снежната виелица и преминахме в един коренно различен свят – Великата черна пустиня.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
15 mm, iso 200, f/6.3, 1/100 сек.
лек кроп

Километри след километри опънат като конец път насред нищото, а някъде далеч на хоризонта се извисяват огромни планини, които колкото и да караш срещу тях, сякаш никога няма да се приближат. E, в един момент все пак се приближиха. И наистина бяха огромни!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
53 mm, iso 200, f/6.3, 1/250 сек.
лек кроп

А между върховете се спускаха гигантските езици на най-големия ледник в страната – Vatnajökull. Всъщност дори отбихме на едно място и хванахме към един от езиците, но черният път беше толкова лош, че щяхме да изгубим страшно много време, а такова хич не ни беше останало. Както много други места по пътя ни, и това щеше да остане за някой неопределен момент в бъдещето или да си остане просто в мечтите.

Естествено и днешния ден не мина без водопади!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
50 mm, iso 200, f/6.3, 1/80 сек.
кроп

Най-вероятно не съществува число, с което да се назове точния брой на водопадите в тази страна! Но съм убеден, че са повече от звездите, които човек може да види в небето с просто око. Както казва главния герой в едно сериалче – I can prove it mathematically. Общо взето май нямаше ферма в този участък от „околовръстното“ на Исландия, дето да си няма водопад в двора.

И някъде тук, мисля че за втори и предпоследен път за целия ни престой, Бате Райко лекинко се подаде между облаците. А с него срамежливо се показа и една дъга.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
70 mm, iso 200, f/8, 1/200 сек.

Тук ще отворя една скоба и за решението ни да посетим Исландия в началото на ноември. Първо, този период се пада точно между двата активни сезона (лятото и зимата) и съответно има по-малко хора и цените на почти всичко (самолетни билети, нощувки, кола под наем) са чувствително по-ниски. Второ, хем имаш светла част от деня, през която да се наслаждаваш на красотите, хем имаш достатъчно дълга нощ, за да уцелиш някое северно сияние. И трето, ако случайно Райко се покаже, дори по средата на деня се намира на не повече от 12 градуса над хоризонта, което автоматично превръща целия ден в един дъъълъг Златен час!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
38 mm, iso 100, f/8, 1/200 сек.
кроп

Повечето пейзажи, които видяхме пред този ден, въпреки че бяха красиви, бяха особени за снимане. Отново ще се отклоня малко от разказа, за да ме разберете по-добре. Когато гледаме един пейзаж с очите си, ние го възприемаме в 3-те му измерения – широчина (ляво-дясно), височина (горе-долу) и третото нека го наречем дълбочина (колко далеч от нас се намира всеки обект в пейзажа). Но когато правим снимка на даден пейзаж се губи именно тази дълбочина, защото снимката е нещо двуизмерно, нещо което притежава само широчина и височина. За да върнем тази дълбочина, на помощ идват всякакви похвати – композиция, цветове, дълбочина на рязкост, атмосферна перспектива и много други. Така, това беше общата теория, сега да се обърнем към конкретния проблем с днешните исландски пейзажи. Планините в този район са мнооого по-дълги, отколкото високи и когато човек прави нормална широкоъгълна снимка, планината става толкова дребна в кадър, че губим още едно измерение – височината – и оставаме с едноизмерен кадър – такъв, в който присъства само широчината. Решението? Или много дълъг обектив, с който да хванем само някоя открояваща се част от планината…

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
85 mm, iso 100, f/8, 1/100 сек.

… или панорама с необичайно съотношение като 2:1 или 3:1. Обаче и тук възниква проблем. Такъв тип снимка, гледана на монитор отново не работи, отново стои дребна и незначителна. Единствения начин такава снимка да има въздействащ ефект, е да бъде отпечатана в много голям формат – 2х1 метра. Чак тогава ще може да се предаде усещането да се вглеждаш на живо в тези иначе гигантски планини.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, от ръка
85 mm, iso 100, f/8, 1/100 сек.
кроп

Ta eй такива неща ми се въртяха из главата докато шофирах. А времето менеше настроенията си през няколко минути – слънчево, мъгливо, облачно, слънчево, мъгливо, облачно… Километрите се нижеха бавно, времето летеше, а аз имах чувството, че съм се сраснал със седалката в Дачията. Всички снимки, които видяхте до тук, бяха правени на не повече от метър от колата, а някои дори без да слизам. Причините? Първата – бързахме, както винаги, а втората – ами вятъра така и не утихна много под 20 м/с. За да добиете някаква представа – това е вятър, при който ти е трудно да ходиш в права линия, спокойно можеш да се „подпреш“ на него без да паднеш, а за ходенето по малка нужда… ами там няма да навлизам в детайли…

Наближаваше края на деня, когато най-сетне се добрахме до ледената лагуна Jökulsárlón. Честно казано, това е едно от известните места, които някак си не можаха да ме грабнат на снимка, докато правех проучването си. На място има един особен чар, който витае във въздуха, но за снимки или трябва да полетиш с дрона, или да въртиш таймлапси, за да се получи нещо интересно. Затова предложих на останалите да се занесем до близкия Плаж на диамантите – Breiðamerkursandur, по-известен просто като Diamond beach.

Canon EOS 60D, Canon 15-85, CPL филтър, статив
16 mm, iso 100, f/22, 1/2 сек.

Ледената лагуна, която е пълна с айсберги с размери от камъче до къща, се изтича в океана през къс проток. Съответно по-малките айсберги биват подмятани от вълните наляво-надясно и голяма част от тях приключват върху черния пясък на брега, където се превръщат в невероятна атракция за фотографите и туристите. А самият лед наистина прилича на огромни късове нешлифовани диаманти!

Canon EOS 60D, Canon 15-85, CPL филтър, статив
85 mm, iso 100, f/8, 1/20 сек.

Тъй като това се очертаваше като последната ни дестинация за деня, тук падна голяма игра с вълните. Също както на плажа до Вик, от време на време по някой фотограф падаше в жертва и си тръгваше с мокри крака. Ние също дадохме своя принос – предния ден Ники, а днес – Мария. На мен отново някак си ми се размина. Дори се замислих, че може би рискувам прекалено малко и изпускам интересни кадри :D

Айсбергите обаче не се даваха никак лесно. По-интересните или биваха заливани прекалено често, или бяха твърде навътре в сушата и не достигаха вълни до тях. А когато намериш подходящ, по-големите вълни го разнасяха по плажа и повече от половината кадри ставаха тотален брак. Е, в един момент късмета ми се усмихна.

Canon EOS 60D, Tokina 11-16/2.8, ND64 филтър, статив
11 mm, iso 250, f/4, 0.6 сек.

Син прозрачен лед, ревящо море и няколко минути залезна светлина. Само едно малко уиски ми трябваше, за да е пълно съвършенството :D По тъмно минахме транзит покрай перлата в короната – Vestrahorn, мислено оставяйки го за на връщане. На следващия ден щяхме да достигнем до най-далечната точка от нашето пътуване, преди да направим обратен завой. Но повече за това ще ви разкажа в следващата част :)


Исландия 2018 – част I
Исландия 2018 – част II


 
 
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.

Коментирайте и споделяйте на воля :)

2 мнения за “Исландия 2018 – част III

  1. Супер интересно Тишо, само дето аз подгизнах сериозно точно на diamond beach, а Мария беше предният ден :D :D :D Ама това са подробности. Много интересно си написал всичко, направо ме върна обратно там.

    Поздрави,
    Ники

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s