Миналия уикенд едно птиченце ми подшушна, че ако стана много рано сутринта (направо посред нощ) мога да видя една комета, открита от астрономите само преди няколко месеца и която наскоро е прелетяла покрай слънцето. Толкова ми и трябваше. През изминалата седмица ставах всяка нощ, но след 2 напразни опита заради плътни облаци в небето, времето най-накрая се оправи и прекарах няколко безсънни нощи навън в опити да заснема опашатата красавица.
Опит №1
03:50. Алармата звъни. Изключвам я и поглеждам набързо през терасата. Пълната луна огрява нощта навън почти като ден, но небето е чисто, няма облаци. Видяло се е, тази сутрин ще се снима комета. Изплаквам си набързо очите и се изстрелвам навън. По пътя се чудя дали Радо е успял да стане толкова рано, за да дойде да снима и той.
04:35. Стигам паркинга на края на Сливница, а там паркирана самотна позната кола. Радо ме е изпреварил и докато свалям раницата от колата ми звъни да ме провери дали идвам. Тук съм, няма страшно, само светни с челника в тъмното да те видя къде си. Зървам го на 200 метра навътре в нивата, а в следващия момент в небето над него фиксирам и една малка светла точица с мъглива опашка! Стига беее, кометата все пак се вижда с невъоръжено око!!! Баси, суууупер яко!!! Разменяме първи впечатления с Радо и отиваме до стария самотен дъб, за да направим по някоя снимка с кометата за фон. След няма и 15 мин обаче хоризонта се развиделява дотолкова, че кометата престава да се вижда. Ох, видяло се е, ще се ходи на поправка, само че ще трябва поне час по-рано.
за предния план – 24 mm, iso 400, f/5.6, 30 сек.
за небето – 24 mm, iso 200, f/5.6, 13 сек.
за кометата – 200 mm, iso 1600, f/4, 2 сек.
Опит №2
02:50. Алармата звъни. В някакъв транс я изключвам, все още неосъзнавайки къде се намирам и какво се случва. Паля лампата, за да се разсъня по-бързо. Котарака ме гледа насреща с най-сънената физиономия, която някога съм виждал.
– Брат, къде ръгна пак, я си лягай обратно да спиш.
– Няма, ще ходя да снимам комета.
– Кво е това, някаква нова марка гранули?
– Не бе, едно такова с голяма опашка, като теб.
– Хубаво, ходи къде знаеш, само ми сипи още гранули, да не заслабна.
Паля колата и тръгвам към Витоша. На втория светофар ме хваща червено. Няма живо пиле, ама е голямо кръстовище, сигурно има някаква логика да го оставят да работи и през нощта. Третия светофар отново свети червено. Светофара е пешеходен. Кой беееееее, кой ще тръгне да пресича в 3 през нощта, та сте оставили и тоя светофар да свети една минута в червено!
3:30. На края на Бояна подминавам два съмнителни субекта с големи раници и щеки, ходещи по пътя. Е тва ако не са Бранков и Мадам… Намалявам, не са те. Откачалки. Що не спят по това време като нормалните хора, ми тръгнали по баира да тренират…
03:50. Слизам на скалата под Копитото, а Радо вече е заредил 3 апарата и снима, та пушилка се вдига! А кометата тъкмо се е подала над гъстия смог над София. Зареждам набързо малкия апарат да върти таймлапс и вадя Канона с телеобектива за снимки в по-близък план преди да е започнало да се развиделява. Последва час невероятно спокойствие и тишина в съзерцаване на звездите и кометата, нарушавани единствено от щракането на затворите.
за предния план – 10 mm, iso 400, f/8, 25 сек.
за кометата – 200 mm, iso 1600, f/5.6, 10×2 сек. (за чистене на шум)
Опит №3
03:30. Алармата звъни. Този път някак си приглушено. Къде по дяволите ми е телефона? Ох, вярно, на палатка съм. В Пирин. Телефона звъни от джоба на полара, който е мушнат някъде в краката ми в спалния чувал. След 5 минути борба успявам все пак да го намеря и да спра алармата. Навън подухва вятър. Не ми се излиза от комфорта на чувала. Нали позиция ми е на 20 метра от палатката, мога да постоя още мъничко на топло.
03:50. Алармата звъни повторно. Ох, вече май наистина трябва да изляза. За какво иначе мъкнах всичкия тоя багаж на гръб до тук. Изпълзявам на четири крака от платнената къщурка и въпреки силната луна, която се е облещила, небето е покрито с безброй звезди! Красота! Комета първоначално не забелязвам, но точно в посоката, където трябва да се покаже стърчи една скална чучка. Хммм, сигурно се крие отзад, вече трябваше да е изгряла. Мърдам само няколко метра встрани и красавицата се показва!
200 mm, iso 2000, f/4, 10×2 сек. (за чистене на шум)
кроп
Разпъвам статива в езерото и започвам да въртя кадър след кадър. Хммм, предната вечер позицията определено ми харесваше повече. Явно красивата светлина преди залез си е свършила повече от добре работата. Решавам да скокна до другото езеро, там също си бях харесал 2 позиции. Едната от тях е истински джакпот. Съдбата решава да ми се усмихне и сякаш от нищото вятъра утихва съвсем, поднасяйки ми перфектно отражение. Истинска магия! Това са онези малки моменти, в които времето сякаш спира. Душата прелива от щастие, а очите попиват жадно красотата наоколо. Всеки един фотон светлина носи истинска наслада! Щастие в най-чист вид! Заревото на хоризонта става все по-ярко, докато накрая поглъща кометата. Решавам все пак да изчакам още мъничко и да поздравя Райко с добро утро, но рояка праисторически комари тип „врабче“ се появява първи и мераците ми рязко се изпаряват. Въпреки това се прибирам обратно в палатката изключително щастлив. Кадърът, запечатан на картата в апарата, съвпада едно към едно с идеята, която ми се беше зародила няколко дена по-рано в главата! А това, това е нещо изключително рядко в света на пейзажната фотография. Една сбъдната мечта!
за предния план – 9 mm, iso 100, f/8, 8 сек.
за небето – 9 mm, iso 100, f/8, 1 сек.
за кометата – 200 mm, iso 2000, f/4, 10×2 сек. (за чистене на шум)
Още мои снимки може да намерите на Facebook страницата ми или в Instagram.
Коментирайте и споделяйте на воля :)
Colorscapes 