Никога няма да забравя онази невероятна разходка до замръзналите Рилски езера през 2011-та. Усещането да ходиш по леда, а под теб да се стрелкат рибки… и онези нереални звуци! Все се канех да повторя, но винаги изникваше някаква причина, която да ме спре. До тази зима. 5 години по-късно отново се качих в Рила да се докосна до магията на замръзналите езера…

Винаги съм се дразнил, когато пловдивчани започнат да възхваляват колко прекрасен е Пловдив. Но няма как да си кривя душата – прави са! Градът наистина е такъв! Затова най-накрая се наканих да отида там с дрона и да го пусна от някое тепе…

Този уикенд беше олицетворение на поговорката „От трън, та на глог“. Защо ли? Ами сега ще разберете защо. Първото и най-естествено нещо беше да се поуспя и да закъснея малко за уговорената среща рано сутринта…

Началото на годината започна с много ниски температури, които се задържаха дълго време. Съвсем естествено се зароди идеята да се снимат някакви замръзнали водопади. Полска скакавица е мнооого впечатляващ като замръзне, но реших че в тези условия няма да е много лесно достъпен, пък аз не си бях показвал носа навън тази зима…

Гледайки в архивите на блога, не съм правил равносметки от 5 години насам. А също така няма как да пропусна и факта, че през миналата година съм се отбил само един път да ви разкажа нещо в блога. Нали сега му е времето за обещания, та си обещавам през новата година да бъда по-активен…

Както неведнъж съм казвал, изгревите и залезите в Белоградчик са трудни за снимане. Особеностите в релефа на местността винаги са създавали проблеми…

Подобно нещо не ми се беше случвало много отдавна. Това ходене в планината стана много спонтанно. А както знаем, спонтанните неща са най-хубави. Така се извъртяха нещата, че се прибирам аз в малките часове на нощта и гледам, че Краси се кани да ходи в Пирин на сутринта…