Гледайки в архивите на блога, не съм правил равносметки от 5 години насам. А също така няма как да пропусна и факта, че през миналата година съм се отбил само един път да ви разкажа нещо в блога. Нали сега му е времето за обещания, та си обещавам през новата година да бъда по-активен…
Както неведнъж съм казвал, изгревите и залезите в Белоградчик са трудни за снимане. Особеностите в релефа на местността винаги са създавали проблеми…
Или за пейзажната фотография и непрестанното връщане на дадено място… отново и отново, ден след ден, изгрев след изгрев, залез след залез, година след година… в името на една единствена цел – преследването на мечтания кадър…
Сигурно ше си кажете ебати тъпото и дълго заглавие. Еми честно казано не можах да реша кое от всичките пасва най-много на ситуацията, та реших да го оставя така…
Неделя вечер. Седя пред компютъра и се чудя какво да правя. Поглеждам навън през терасата – слънцето се спуска ниско над хоризонта, а по небето започват да се натрупват пухкави облачета. Интересно… очертават се предпоставки за красив залез…
