Есен на Копренските водопади

Май ми стана навик да си публикувам есенните кадри по средата на зимата… Ама какво да се прави – докато трае есента те държи една такава еуфория, подсилена от една вътрешна меланхолия (май няма никакъв смисъл в това, което току-що казах, но не знам как да го опиша това чувство) и постоянно обикаляш в търсене на интересен кадър. Съответно не остава време да напиша и някой разказ…

esen_koprenski_vodopadi

Екопътека „Под Камико“

Наскоро научих за тази нова екопътека и реших да я проуча. Исках да видя дали си заслужава да я сложа в списъка за пролетта, когато всичко се раззелени. След като няколко дена подред времето беше лошо и с превалявания, реших че съботата ще е подходяща за лов на водопади. Бърза справка с прогнозата за времето – облачно през целия ден. Бинго! Газовата бутилка догоре и газ към гара Бов.

pod_kamiko

Бабин Зуб

От известно време бяхме планирали да си направим семейна екскурзия из Сръбско и в началото на четирите почивни дни решихме да потеглим. Тръгнахме рано сутринта като си бяхме набелязали няколко цели. Минахме границата при Връшка чука и се спуснахме към Зайчар, където обменихме валута. След това се запътихме към първата цел за деня…

Пролетно маловодие?!?

За почивните дни се бях прибрал в Белоградчик. По принцип в края на април там вече е доволно зелено. Но тази година пролетта нещо се бави и съответно нямаше кой знае какви възможности за снимане. Мотах се в околностите в търсене на ниви със самотни дръвчета, но без особен успех. На връх Великден реших да се занеса до перлите на Западна Стара планина – Копренските и Чипровския водопад. Това което видях там обаче разби всичките ми очаквания…

Бовска Скакля

Повече от месец мина, откакто излизах за последно да снимам и беше време да избърша праха от фотоапарата. Обсъдихме го с един приятел и решихме: ден – неделя, място – Бовска скакля. В уречения ден се събрахме една групичка от 6 човека на централна гара и хванахме влакчето за гара Бов…

Бела вода II

Лятото не е най-подходящото време за снимане на водопади, а за ранният следобяд да не говорим. Но поради липса на алтернатива, а и в търсене на малко прохлада в горещините реших да посетя най-близкото до Белоградчик подобно място – Бела вода…